Решение № 506 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2012 г.

Решение № 506 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Южен централен район, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 1739/19.07.2012 г. по адм. д. № 3509/2011 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Стефка Иванова Станчева, редовно призована в писмено становище чрез нейния представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стефка Иванова Станчева срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-574/29.08.2011 г. на касатора, с която й е наредено да премахне незаконен строеж "предградна стена на стълбище на кота + 8.00 в сграда с височина 10 м, в УПИ Х-1788, кв. 376, по плана на гр. Пловдив като построена при съществено отклонение на одобрените строителни книжа съгласно чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ и е задължил същата да възстанови стълбищното рамо. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Развил е доводи, че въпросното отклонение е извършено в процеса на построяване на сградата, а не е последващо. Така описаното отклонение не е съществено по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Така постановеното решение е съответно на материалния закон: Безспорно се установява по делото, че това отклонение е извършено в хода на строителството и в този му вид строежът е въведен в експлоатация. Поради това адресатът на акта не се явява фактическия извършител на така описаното отклонение, което не е съществено по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Това отклонение не може да обоснове характеристиката на незаконен строеж, годен да предизвика правната последица премахване. Цитираната разпоредба не обхваща разпоредбата на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, както е квалифицирано отклонението. По смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ се премахват строежи, извършени при съществени отклонения от инвестиционния проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ, а разпоредбата на т. 6 е изключена. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед са незаконосъобразна, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, поради което не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. С оглед изхода на спора на ответницата следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200 /двеста/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение