Решение № 14337 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2019 г.

Решение № 14337 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Кърджали против решение № 52/26.02.2019 г., постановено по адм. д. № 187/2017 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Кърджали, с който на М. Сюлейман е определено задължение в размер на 24 446 лева. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора цитираните в акта за установяване на публично държавно вземане разпоредби на чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 8 от Наредба № 9/03.04.2008 г. регламентират правомощие на административния орган да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащането и същите се явяват законосъобразно правно основание за определяне на сумата от 24 446 лв., изплатена като финансова помощ на лицето. Искането от съда е да постанови решение, с което отмени изцяло оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди акта за установяване на публично държавно вземане като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът не уважи касационната жалба. Ответникът по касация – М. Сюлейман, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен отговор по чл. 213а, ал. 1 от АПК, чрез пълномощника адвокат Мехмедали, и поддържа изложените в него съображения в съдебно заседание и искането от съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 52/26.02.2019 г., постановено по адм. дело № 187/2017 г. по описа на Административен съд - Кърджали, е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 г., издаден от директора на областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - Кърджали, с който е установено публично държавно вземане в размер на 24 446 лв., дължимо от М. Сюлейман. От фактическа страна съдът е установил, че на 12.02.2010 г. между М. Сюлейман и ДФ "Земеделие" е сключен договор № 09/112/04377 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за период от пет години по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана - приложение 1 към договора. Уговорено е безвъзмездната финансова помощ да се изплати на два етапа. Извършено е първо плащане по договора в размер на 24 446 лв. На земеделския производител е извършена административна проверка на 27.07.2012 г. по документи и на 21.11.2013 г. проверка на място в стопанството във връзка с изпълнението на индивидуалния бизнес план, в резултат на които е установено, че ръстът на стопанството е намалял с 0, 88 икономически единици спрямо първоначалните 2, 10. С уведомително писмо е предоставена възможност на производителя да докаже изпълнение на задълженията по договора, в отговор на които е представил обяснения и доказателства, които според него установяват изпълнение на заложеното в бизнес плана. На 5.03.2014 г. е издадено уведомително писмо за отхвърляне на плащания с изх. № 01-093-6500/61 от временно изпълняващ длъжността директор на ОД на ДФ "Земеделие" - Кърджали, с което е отказано изплащането на финансова помощ на М. Сюлейман, представляваща второ плащане по договор № 09/112/04377 от 12.02.2010 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 446 лв., прекратен е договорът на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 9/03.04.2008 г.) и т. 6, б. "г", раздел VI на договора, и е разпоредено връщане на полученото първо плащане по договора в размер 24 446 лв., ведно със законната лихва, поради недоказано нарастване на земеделското стопанство с най-малко три икономически единици към периода на проверка за изпълнение на бизнес плана. Против уведомително писмо за отхвърляне на плащания с изх. № 01-093-6500/61 от 5.03.2014 г. е подадена жалба, по която в Административен съд - Кърджали е образувано адм. дело № 171/2017 г. С решение № 175/06.11.2017 г. по адм. дело № 171/2017 г., Административен съд - Кърджали е обявил за нищожно уведомително писмо за отхвърляне на плащания с изх. № 01-093-6500/61 от 5.03.2014 г., издадено от в. и. д. директор на ОД на ДФ "Земеделие" - Кърджали, и е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция - София за ново произнасяне по подадената от М. Сюлейман заявка за окончателно плащане по договора. Решението на Административен съд - Кърджали е оставено в сила с окончателно решение № 12204/11.10.2018 г. по адм. дело № 14463/2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. С писмо от 17.05.2017 г. земеделският производител е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, след като административния орган е приел, че е налице неизпълнение на договорно и нормативно задължение, тъй като икономическият размер на стопанството на ползвателя не се е увеличил най-малко с три икономически единици към периода на проверка за изпълнение на бизнес плана. С оспорения пред съда АУПДВ № 09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Кърджали на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е установено публично държавно вземане представляващо изплатена субсидия по мярка 212 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2012/2013 г. в размер в размер на 24 446 лв., дължимо от М. Сюлейман. Определеното с акта публично вземане е обосновано с допуснати нарушения на т. 4. 4, б. "б" и т. 4. 7, във връзка с т. 4. 21 от договора за безвъзмездна финансова помощ и чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., тъй като в избраната от земеделския производител година за проверка на изпълнението на бизнес плана е заложено отглеждането на градински домати на площ от 6 дка, каквито не са установени при извършеното посещение на място и факта, че ползвателят не доказал твърдението за размер на земеделското стопанство от 8, 42 икономически единици. За да уважи жалбата и отмени като незаконосъобразен АУПДВ № 09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 г., първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение. След преценка на установените факти и обстоятелства съдът е приел, че изводите в оспорения акт за неизпълнение на договорни и нормативни задължения са формирани въз основа на неправилен анализ на поетите с договора и бизнес плана задължения, довело до ограничаване правото на ползвателя да разбере в какво точно се изразява нарушението, което се твърди да е извършил. Отчел е и факта, че в случая АУПДВ не се основава на предходен, влязъл в сила административен акт, въпреки дадените от съда указания в тази насока, а издаденото уведомително писмо за отхвърляне на плащания с изх. № 01-093-6500/61 от 5.03.2014 г., с което е отказано окончателното плащане на финансовата помощ и е разпоредено връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер 24 446 лв., не може да породи целените правни последици, тъй като с влязло в сила съдебно решение е обявено за нищожно. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Оспореният пред съда АУПДВ № 09/112/04377/3/01/04/01 от 22.06.2017 г. е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за събиране на публично вземане на ДФ "Земеделие", произтичащо от неизпълнение на задължения по договора за подпомагане по мярка 112 от ПРСР за 2007-2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 165 от ДОПК императивно задължава събирането на държавните публични вземания да се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане. Следователно, за да бъде издаден АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК компетентният административен орган следва да установи недължимо платени или надплатени суми, или неправомерно получени, или неправомерно усвоени средства по някоя от схемите или мерките за плащане или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и че вземането е възникнало въз основа на стабилен административен акт. Правилно решаващият съд е приел, че в случая АУПДВ не се основава на предходен, влязъл в сила административен акт, тъй като предходно издаденото уведомително писмо за отхвърляне на плащания с изх. № 01-093-6500/61 от 5.03.2014 г. не може да породи целените правни последици поради обявяването му за нищожно от съда. В оспореният АУПДВ няма позоваване и в производството не е установено от административния орган кога и на какво основание е възникнало публичното вземане в полза на ДФ "Земеделие" в размер на 24 446 лв., представляващо първо плащане по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 от ПРСР за 2007-2013 г., което да подлежи на принудително събиране по реда на ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че към момента на издаване на АУПДВ е издадено уведомително писмо за отхвърляне на плащания с изх. № 01-093-6500/61 от 5.03.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано второто окончателно плащане на финансовата помощ в размер на 24 446 лв. и е разпоредено връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 446 лв. Това уведомително писмо за отхвърляне на плащания не може да послужи като годно изпълнително основание по чл. 165 от ДОПК за издаване на процесния АУПДВ, тъй като с решение № 175/06.11.2017 г. по адм. дело № 171/2017 г. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с решение № 12204/11.10.2018 г. по адм. дело № 14463/2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, този индивидуален административен акт, издаден в хипотезата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., е обявен за нищожен. При липсата на доказателства за издаден и влязъл в сила административен акт по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. с установено публично задължение, който да е годно изпълнително основание по чл. 165 от ДОПК, актът за установяване на публичното вземане за връщане на получено по договора финансово подпомагане е издаден при неправилно приложение на материалния закон - в нарушение на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, чл. 165 и чл. 166 от ДОПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 30/28.03.2019 г. към депозирания писмен отговор на касационната жалба, ответникът по касация е заплатил в брой възнаграждение на адвокат Мехмедали в размер на 1 700 лева за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство, който е близо до предвидения минимален размер в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пред касационната инстанция е представляван от адвокат Мехмедали в проведеното открито съдебно заседание, на което е взето становище по доказателствата и по съществото на спора. При тези данни и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,