Решение № 6259 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2017 г.

Решение № 6259 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. И., К. И. К. и З. И. К., подадена чрез адв. К. Г. от АК В. срещу Решение № 631 от 11.04.2017 г., постановено по адм. дело № 527/2016 г. на Административен съд - гр. Б.. С жалбата се излагат доводи, че съдебния акт е неправилен и незаконосъобразен. Намира за неправилни изводите относно липсата на надлежна пасивна легитимация по отношение на О. Р. и Регионалния инспекторат по образование. Счита, че РИО са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета и именно те са държавния орган пасивно легитимиран по искове за вреди. На следващо място намира, че като не е упражнил вменения му административен контрол по силата на ЗНП (отм.) Кметът на О. Р. е допринесъл за вредоносния резултат. В допълнение счита, че всеки един от отвениците е допринесъл за настъпването на претендираните вреди и ако който и да е от тях своевременно бе упражнил вмененото му правомощие за адм. контрол до настъпване на вреди нямаше да се стигне. Касационните жалбоподатели в съдебно заседание, чрез адв. Салчев молят да се отмени оспореното първоинстанционно решение на АС- Б. и да се постанови друго по същество на спора, което да уважи изцяло исковата молба на касационните жалбоподатели. В тази насока са представените по делото писмени бележки. О. О. Р. в отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат Т. Ж. от АК Б. моли да се остави в сила оспореното решение, като счита същото за правилно, законосъобразно, постановено при спазване на материалноправните и процесуалните норми. О. Р. управление на образованието - Б. (РИО- Б.) в подадения отговор моли да се остави без уважение касационната жалба като необоснована, недоказана и неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт- Решение № 631 от 11.04.2017 г., постановено по адм. дело № 527/2016 г. на Административен съд - гр. Б. е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на К. И. К. и З. И. К., лично и като законни представители на малолетната М. К. И., против О. Р. и Регионален инспекторат по образованието - Б.. За да достигне до този резултат адм. съд констатира, че са налице действия и бездействия от страна на служители на училището (Н. Й. и Х. Х.) и трето лице, извършващо работа в полза на учебното заведение (И. М.) - в двора е запален открит огън (нарушение на Заповед № 37/21.10.2013 г. на директора), който не е изгасен в края на работното време (неизпълнение на Заповед № 41/21.10.2013 г. на директора). Контролът по съблюдаването на тези задължения, директорът на училището е възложил именно на себе си. След анализ на приложимата правна уредба- Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за народната просвета (отм.) и неговия правилник адм. съд приема, че в конкретния случай е налице противоправно бездействие на директора на ОУ "А. К.", село Д., което се изразява в неупражнен контрол по изпълнение на Заповед № 37/21.10.2013 г. и Заповед № 41/21.10.2013 г., издадени в изпълнение на чл. 9, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Наредба № Iз-2377/15.09.2011 г. на МВР и МРРБ за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредба № Iз-2377). Решаващият съд с оглед на събраните и приети писмени и гласни доказателства и това, че в конкретния случай, вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие на директора на училището приема, че ищците не са доказали твърдяното бездействие на кмета на общината или друго длъжностно лице от общинската администрация, което да обуслови ангажиране на солидарната отговорност на О. Р.. Намира, че началникът на РИО е оправомощен да сключва трудовите договори с директорите на общинските училища, но това не може да обуслови отговорността на юридическото лице - РИО - Б., съобразно чл. 49 от ЗЗД. Смята, че не е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице от О. Р. или от Регионална инспекция по образованието - Б.. Приема, че ищците не са доказали кумулативното наличие на посочените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, за да се ангажира отговорността на който и да е било от посочените от тях ответници. Исковете са насочени срещу лица, за които липсва установено задължение за изпълнение на определени разпоредби, отклонението от което задължително предписано поведение, да е причинило на ищците твърдените вреди. В заключение решаващият съд приема, че не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 204, ал. 4 от АПК и исковата молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съдебното решение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания за неговата необоснованост и за постановяването му при нарушение на материалния закон. Субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление, действие или бездействие на административен орган- чл. 4 ЗОДОВ. В тази връзка основния спорен въпрос по делото е претендираните неимуществени и имуществени вреди последица ли са от неправомерно поведение на визираните в исковата молба двама ответника. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. В конкретния случай тези предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ не са налице. Неотносими са твърденията в касационната жалба, относно незаконосъобразно бездействие на О. Р., аргументирани поради неупражняване на административен контрол по силата на ЗНП (отм.), с което Кметът на О. Р. е допринесъл за вредоносния резултат. В случая изгарянето на отпадъците е извършено от служители на училището и на неговата територия и с цел почистване. С това дейността като функционалност, териториален обхват и последици е свързана с училището. Необосновани са доводите на касационния жалбоподател, че РИО са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета и именно те са държавния орган пасивно легитимиран по искове за вреди. Правилно решаващият съд намира, че макар и началникът на РИО да е оправомощен да сключва трудовите договори с директорите на общинските училища, то това не може да обуслови отговорността на юридическото лице - РИО - Б., съобразно чл. 49 от ЗЗД. Директорът на училището носи отговорност свързана с противопожарната безопасност на територията на училището. За това свидетелстват и Заповед № 37/21.10.2013 г. и Заповед № 41/21.10.2013 г., издадени в изпълнение на чл. 9, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Наредба № Iз-2377/15.09.2011 г. на МВР и МРРБ за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредба № Iз-2377). Административният контрол на РИО Б. относно назначаването на директора не довежда до пряк контрол върху цялата негова дейност. Не може да измести и да носи отговорност за неговите функционални задължения, които се осъществяват при оперативното управление на училището. Обосновано адм. съд приема, че в случая иска за неимуществени вреди срещу О. Р. и РИО Б. е предявен срещу ненадлежни ответници. Административната дейност е тази, при която се осъществяват властнически правомощия, с които съответния орган е натоварен от закона. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета (ЗНП) /отм., ДВ, бр. 79/13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г./ държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица. Същият текст е възпроизведен в чл. 29, ал. 1 от Закон за предучилищното и училищното образование (в сила от 1.08.2016 г.), където е посочено, че институциите в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица. Съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗНП (отм.) директорите на държавните и общинските детски градини, училища и обслужващите звена съставят бюджет. Този бюджет е делегиран, но е самостоятелен, а и въпросът как се формират приходите в него е ирелевантен за определяне на процесуалната правосубектност на ответника. В процесния случай искът неправилно е бил насочен срещу Община - Р., която на основание чл. 14 от ЗМСМА е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Същата община не е пасивно легитимиран ответник, тъй като визираното в исковата молба незаконосъобразно действие е извършено от служители на ОУ "А. К." и с цел почистване на неговия двор. Доводите на касационния жалбоподател относно незаконосъобразността на бездействията на О. Р. и РИО- Б. не обосновават основателност на исковата претенция. Връзката между визираните от ищците задължения на ответниците и настъпилите вреди не е директна и обусловена, а е косвена, непряка и опосредена. Техните служители не са допуснали бездействие, което да е в пряка причинна връзка с вредите- чл. 4 ЗОДОВ. В случая същите са опосредени от дейността на ОУ "А. К.". Съответно ОУ е юридическо лице, извършило процесните действия почистване и изгаряне на отпадъците и съответно носи отговорност за последиците от извършването на тази дейност. Затова и обоснован е изводът на съда за липсата на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективно право на ищеца е да предяви исковете за обезщетение спрямо лицето, от което се претендират вредите и от чиито органи или длъжностни лица счита, че са причинени. За исковите производства е приложим принципа на диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК. Съдът не е длъжен да указва на страната срещу кой ответник да насочи иска си. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на същия иск, поради което когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, тази претенция се явява неоснователна. В тази връзка е изградения анализ на Определение № 129 от 1.02.2017 г. по адм. дело № 14186 от 2016 г. на ВАС трето отделение. В случая ответниците по настоящето дело- О. Р. и РИО- Б. - са ненадлежни страни по спора и по отношение на тях искът е неоснователен, тъй като липсва правно основание да бъде предявен. С оглед на горното и поради факта, че искът е предявен против ненадлежни страни, същият следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен. Достигайки до този извод по отношение на исковете за неимуществени и имуществени вреди първостепенният съд е постановил правилно съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение