Решение № 13371 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2017 г.

ВАСV отделение01.11.2018 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/24.02.2017 г., постановено по адм. д. 431/2016 г. по описа на Административен съд-Русе. ОСЪЖДА С. М., [населено място], [улица] да заплати разноски по делото в размер на 100 (сто) лева на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, гр. София. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Конституционният съд е обявил този текст за противоконституционен. Той не се прилага.

Бележката в закона: „обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд № 10/2018 г., обн. ДВ бр. 48/2018 г.)“

Решение № 13371 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. срещу решение № 6/24.02.2017 г., постановено по адм. д. 431/2016 г. по описа на Административен съд-Русе (АС-Русе). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на закона – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената пред първата инстанция заповед. Съображения в подкрепа на твърдението и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 6/24.02.2017 г., постановено по адм. д. 431/2016 г. по описа на АС-Русе е отхвърлена жалбата на С. М. против Заповед УРИ 3282 з-3306/25.11.2016 г. на директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" в частта по т. 2, с която на основание чл. 214, ал. 2 и чл. 215 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) временно е отстранен от длъжност. За да постанови обжалваното решение, АС - Русе е приел за установено, че по досъдебно производство № 60/2016 г. по описа на СО при СП, прокурорска преписка № 612/2016 по описа на Специализираната прокуратура на С. М. е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, създадена с цел получаване на подкуп и действала на територията на ГКПП-Русе-Дунав мост–престъпление по чл. 301 и чл. 302 от Наказателния кодекс (НК). С оспорената заповед от 25.11.2016 г. в необжалваната й част по т. 1 е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 207 от ЗМВР срещу жалбоподателя, който е заемал длъжността старши полицай в ГКПП - Русе от ГПУ - Русе към Регионална дирекция "Гранична полиция", със специфично наименование на длъжността - младши инспектор. С обжалваната т. 2 С. М. е временно отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 2 от ЗМВР (в действащата към този момент редакция). АС-Русе е изложил мотиви, че оспорената част от заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, при спазване на административно - производствените правила и в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Представената в касационното производство и приета като писмено доказателство заповед УРИ 3282 з-1156/26.04.2017 г., с която е прекратено дисциплинарното производство срещу С. М. и той е възстановен на работа от деня на запознаването му със заповедта срещу подпис (27.04.2017 г.) не променя фактическата обстановка по спора, установена от първата инстанция и не се отразява върху допустимостта на съдебното производство и законосъобразността на обжалваното съдебно решение. Според действащата към момента на издаване на оспорената пред АС-Русе заповед редакция на чл. 214, ал. 2 ЗМВР (обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд № 10/2018 г., обн. ДВ бр. 48/2018 г.) при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от НК и при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, съответният орган по чл. 158 и чл. 159 от ЗМВР го отстранява от длъжност. Престъпленията, за които е бил привлечен С. М. Й. са свързани с качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК, като за същите деяния му е било образувано и дисциплинарно производство. Налице са били материалноправните основания на цитираната разпоредба, според която административният орган е бил задължен да го отстрани от длъжност. Последващото обявяване на разпоредбата за противоконституционно с решение на Конституционния съд, имащо действие само за напред по силата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България, според която решенията на Конституционния съд влизат в сила в тридневен срок от обнародването им и актът, обявен за противоконституционен не се прилага, считано от деня на влизане в сила на решението, не се отразява на законосъобразността на издадения преди това индивидуален административен акт, чието действие е и приключило преди тази дата. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото на Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, гр. София, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

2