Решение № 4780 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2016 г.

Решение № 4780 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационни жалби на Висшия съдебен съвет и окръжният прокурор на окръжна прокуратура - С. З. срещу решение № 1355 от 9.02.2016 г. по адм. д. № 9115/2015 г. на Върховния административен съд - шесто отделение, като с двете касационни жалби се иска отмяна на същото и да се остави в сила оспореното решение на Висшия съдебен съвет. Ответницата по касационните жалби взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбите са основателни. Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия приема, че касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С касираното решение тричленният състав на шесто отделение на Върховния административен е отменил решение на Висшия съдебен съвет, взето по т. 72 (допълнителна) от протокол № 39 от заседанието на ВСС, проведено на 9.07.2015 г., и потвърдената с него заповед № ОП-55/30.04.2015 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – С. З., с която на прокурор Ю. Г. С. -Н. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт – "забележка", за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 от Закона за съдебната власт. За да постанови решението си съдът е приел, че изводът на административния ръководител, възприет от кадровия орган, за виновно бездействие на дисциплинарно привлечения прокурор, се явява материално незаконосъобразен, което е довело до незаконосъобразно налагане на процесното дисциплинарно наказание. В случая не е налице извършено от прокурор С. -Н. дисциплинарно нарушение поради липсата на елемент от фактическия състав – виновното неизпълнение на служебни задължения. Налице е отменителното основание на чл. 146, т. 4 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби), поради което процесното решение на ВСС ведно с потвърдената с него наказваща заповед трябва да се отменят. Решението е правилно. Съгласно чл. 307, ал. 3 ЗСВ дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице виновно неизпълнение на служебни задължения, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. От една страна ответницата по касационните жалби е изпълнила задължението си по чл. 89, буква "ж" от "Указание за дейността на прокуратурата по надзора върху изпълнението на наказанията и другите принудителни мерки", утвърдено със заповед № 5306/24.11.2014 г. на главния прокурор, като е поискала информация за предстоящо освобождаване на подсъдимия от мястото за лишаване от свобода. Тази информация обаче не я задължава да поиска по реда на чл. 270, ал. 1 НПК за изменение на мярката за неотклонение от "подписка" в "задържане под стража" пред въззивния съд. Последният е задължен да се произнесе по мярката за неотклонение съобразно разпоредбите на чл. 317 във вр. с чл. 309 НПК, но не е длъжен да я изменя, ако не са налице предпоставките на чл. 66 НПК. Прокурорът действа по вътрешно убеждение и закона в съдебното производство, а НПК не го задължава в случай на налагане на наказание лишаване от свобода да иска изменение на мярката за неотклонение в "задържане под стража" и съдът да се произнесе съобразно искането. Обратното е казано в тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСНК на ВКС - постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание "лишаване от свобода" не може да бъде отчитано от решаващия съд при произнасяне по реда на чл. 309, ал. 1 НПК (317, във вр. с чл. 309 НПК от въззивната инстанция). Определянето на по-тежка мярка за неотклонение е допустимо само при наличие на някоя от предпоставките, посочени в чл. 66, ал. 1 НПК. В случая е налице присъда с наложено наказание лишаване от свобода, но съдилищата не са изменили мярката за неотклонение и ответницата по касационните жалби не носи дисциплинарна отговорност за това. Ето защо правилното решение на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия