Решение № 5092 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2016 г.

Решение № 5092 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "ЕВН Б. Е." ЕАД, седалище и адрес на управление гр. П., подадена чрез юриск. И. П., против решение № 6018 от 30.09.2016 г. по адм. дело № 6239/2015 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 16-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ( сега Комисия за енергийно и водно регулиране) в частта му по раздел V, т. 5, т. 6 и т. 7 и е осъдено да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Излагат се доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът не е съобразил, че решението на КЕВР е постановено при липса на компетентност, при неспазване на установената форма за издаване на индивидуален административен акт, в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) и в несъответствие с целта на ЗЕ. Смята, че съдът е следвало да върне преписката на КЕВР със задължителни указания за разглеждане на заявлението на дружеството за утвърждаване на цени на електрическата енергия. Моли, да се постанови решение, с което да отмени решението и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени в оспорената част решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител юрисконсулт С. П., оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно. Смята, че решението на КЕВР съдържа фактически и правни основания за издаване, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 отАПК, като същите се съдържат и в приложените по преписката писмени доказателства, вкл. доклад № Е-Дк-214/29.05.2014 г. Излага, че с оглед направения анализ от КЕВР са определени законосъобразно цени, по които "ЕВН Б. Е." ЕАД пренася ел. енергия през елекроразпределителната мрежа до всички клиенти, за достъп заплащан от всички клиенти присъединени към елекроразпределителната мрежа, както и ценообразуващите елементи за тези цени. Смята, че определените от Комисията цени са в съответствие с изискванията на метода "горна граница на приходи" по чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРЦЕЕ и цели създаването на стимули за енергийните предприятия да намаляват своите разходи. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 6018 от 30.09.2016 г. по адм. дело № 6239/2015 г. на Административен съд С. - град е отхвърлена жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД срещу решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел V, т. 5, т. 6 и т. 7 и е осъдено дружеството да заплати на ДКЕВР разноски по делото в размер на 300 лв. Съдът е приел, че оспореното решение на ДКЕВР е постановено от компетентен орган в съответствие с правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 21, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила по ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че ДКЕВР на основание чл. 4, ал. 5 от НРЦЕЕ е приложила за производителите на електрическа енергия метода за ценово регулиране за енергийните предприятия, като се ръководи от принципите по чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ. С решение по Протокол № 102 от 05.07.2013 г. КЕВР е приела за третия регулаторен период на енергийните предприятия, получили лицензия за разпределение на електрическа енергия и за снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия, да се прилага метод на регулиране "горна граница на приходи", като е определила продължителността му да е две години. Съдът е посочил, че съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРЦЕЕ при метода "горна граница на приходи" регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години, като след проведен регулаторен преглед Комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с глава трета от НРЦЕЕ. Съдът е приел, че съобразно § 1, т. 14 и т. 15 от НРЦЕЕ "регулаторен период" е периодът между два регулаторни прегледа, а "регулаторен преглед" означава дейност, при която комисията извършва анализ и оценка на отчетната информация за базисната година и прогнозната информация за следващ ценови/регулаторен период, предоставена от енергийните предприятия, като в резултат на регулаторния преглед Комисията утвърждава: а) прогнозните необходими приходи и цените на енергийните предприятия, включително икономически обоснованите разходи и възвръщаемост на капитала или надценка за дейностите по съответните лицензни; б) продължителността на регулаторния период при регулиране чрез стимули, както и стойностите на ценообразуващите елементи, въз основа на които енергийните предприятия предлагат за утвърждаване цени за следващ ценови период в рамките на регулаторния период. Съдът е допуснал комплексна съдебна експертиза въз основа на която е приел, че на основание на предоставената от касатора на КЕВР информация, с писмо от 21.05.2014 г. относно пренесената електрическа енергия за периода 01.07.2013 г. - 30.06.2014 г. вещото лице е изчислило Z фактор за първи ценови период - отрицателен, в размер на - 4860 хил. лв., с която сума следва да се намалят необходимите приходи на дружеството за втория ценови период от третия регулаторен период - 01.07.2014 г. - 30.06.2014 г. Z - факторът е изчислен като разлика между утвърдения марж на дружеството с решения на КЕВР (№ Ц-25/31.07.2013 г. и Ц-43/30.12.2013 г.), включващ разходи за дейността и възвращаемост и реализирания марж като разлика между получените приходи от продажби и извършените разходи за покупка на енергия за технологични разходи (изчислени като допустим процент към реално пренесени количества за съответния период), като необходимите годишни приходи, с изчислен от експертизата Z фактор за регулаторния период са в размер на 225 560 хил. лв. Отделно от това от ДКЕВР са отчетени данни на електроразпределителните дружества за периода 2008-2012 г. за отчетени технологични разходи и извършени инвестиции и становище на екип от външни консултанти от Научно-технически съюз на енергетиците в България, в чието становище се съдържат данни за загубите на електрическа енергия в електроснабдителните системи на европейски страни и САЩ за периоди 2002 г., 2005 г., 2007 г., 2009 г., 2011 г., загубите в Б. от 1990 г., 1999 г., и за 2002 г., 2005 г., 2007 г., 2009 г. 2011 г. и се предлага Комисията да определи допустим размер на технологични разходи от 8,5% с тенденция да намалява за следващи периоди. От фактическа страна е установено от съда, че производството пред ДКЕВР е образувано по заявление вх. № Е-13-48-41/31.03.2014 г. от "ЕВН Б. Е." ЕАД, с което е поискало да бъдат утвърдени цени за достъп до електроразпределителната мрежа, считано от 01.07.2014 г., както следва: цена за достъп до електроразпределителната мрежа за битови клиенти - 0,00792 лв./кВтч (без ДДС); цена за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти - 0,02043 лв./кВт/ден (без ДДС); цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на средно напрежение - 0,00779 лв./кВтч (без ДДС); цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ниско напрежение - 0,04157 лв./кВтч (без ДДС). С писмо изх. № Е-13-48-60 от 15.05.2014 г. е изискана допълнителна информация от "ЕВН Б. Е." ЕАД относно отчетените и прогнозните количества и стойността на пренесената и разпределената електрическа енергия по месеци за периода 01.07.2013 г. - 31.06.2014 г. ДКЕВР след приложените корекции, при съобразяване с цената на обществения доставчик за електрическата енергия за покриване на технологични разходи по преноса през електроразпределителните мрежи, в сила от 01.07.2014 г., към която са прибавени цена за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа са утвърдени цените на "ЕВН Б. Е." ЕАД за втората ценова година от третия регулаторен период, както следва: цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение - 0,00550 лв./кВтч; цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение - 0,02206 лв./кВтч.; по раздел V, т. 6 цени без ДДС на "ЕВН Б. Е." ЕАД за достъп, които се дължат от всички клиенти присъединени към електроразпределителната мрежа: цена за достъп за небитови клиенти - 0, 01650 лв./кВт/ден; цена за достъп за битови клиенти - 0, 00503 лв./кВтч.; по раздел V, т. 7 ценообразуващи елементи общо за цените по т. V. 5. и т. V. 6. както следва: необходими годишни приходи за втората ценова година от третия регулаторен период - 187 818 хил. лв.; прогнозни количества електрическа енергия за втората ценова година от третия регулаторен период - 8 192 221 МВтч. Решението на ДКЕВР е оспорено от "ЕВН Б. Е." ЕАД пред Административен съд - С. град по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В производството съдът е допуснал и приел комплексна съдебна експертиза. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение, като обосновано е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на жалбоподателя, по-който пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички клиенти, цените за достъп, които се дължат от всички клиенти присъединени към електроразпределителната мрежа, като е изследвал всеки от ценообразуващите елементи. Настоящата касационна инстанция смята, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Релевираните възражения от касатора относно обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата му, са неоснователни. Съдът е установил обективно фактическите обстоятелства, свързани с образуване и провеждане на административното производство по утвърждаване на цени от ДКЕВР с решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. в частта му по раздел V, т. 5, т. 6 и т. 7. Касаторът притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия като краен снабдител, поради което от ДКЕВР в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "б" от НРЦЕЕ (отм.) му е определен метод за регулиране на цените "горна граница на приходите". Със заявление вх. № Е-13-48-41/31.03.2014 г. от "ЕВН Б. Е." ЕАД е направено искане за утвърждаване на цени за достъп до електроразпределителната мрежа и цени за пренос на електрическа енергия пред разпределителната мрежа за втората ценова година от третия регулаторен период. Решаващият съд подробно е изложил фактическите обстоятелства по представените доказателства и информация от енергийното предприятие относими към правилата за ценообразуване и указанията на регулаторния орган в административното производство. В производството по оспорване съдът е допуснал и приел комплексна съдебна експертиза, въз основа на която и приложените с административната преписка доказателства е направил извод за законосъобразност на решението на ДКЕВР. Касационната инстанция приема, че не е допуснато нарушение на изискванията по чл. 31 от ЗЕ при издаване на решението в обжалваната му част. Преценката на комисията за икономическата обоснованост на разходите по чл. 31, т. 2 от ЗЕ се извършва при условията на оперативна самостоятелност. Като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката /чл. 10, ал. 1 от ЗЕ/ Комисията за енергийно и водно регулиране има правомощие да регулира цените, което означава, че комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от тях цени за предоставяне на електроенергия. В изпълнение на предоставените ? правомощия КЕВР извършва регулаторен преглед на заявителя, който включва анализ и оценка на отчетната и прогнозна информация, предоставена от енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността и възвращаемост на капитала, като в рамките на правомощията си тя може да утвърждава цени на електрическата и топлинната енергия на база анализ и оценка. Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на извода на съда, че Решението на ДКЕВР в обжалваната му част е издадено в съответствие с чл. 31, т. 1 от ЗЕ, според който цените не трябва да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Правилно е прието от решаващия съд, че цените съобразно оспореното решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. в частта му по раздел V, т. 5, т. 6 и т. 7 са утвърдени и формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите в енергетиката при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. КЕВР е извършила корекция на цените за втората ценова година от третия регулаторен период чрез анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензията, като е приложен метода за регулиране "горна граница на приходите", действащ за енергийните предприятия с лицензия за снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия. За законосъобразен следва да се приеме и изводът, че Комисията е приложила общ подход при ценообразуването като прогнозните условно-постоянни разходи на дружествата са формирани при направен детайлен анализ на компонентите, като увеличения са допускани само при наличие на подробна и мотивирана обосновка за необходимостта от новата стойност, представена от съответното дружество. Добавяне към утвърдените от комисията разходни позиции на условно-постоянни разходи на нови такива е допуснато само при подробна и аргументирана обосновка за необходимостта от тях и обосновка на конкретната стойност. Корекциите на стойностите от тези предложени от дружествата нови разходни позиции целят и недопускане дублирането на разходи в утвърдените цени. В частност по отношение на дружеството касатор правилно съдът е възприел мотивите на ДКЕВР, че по отношение на отделните ценообразуващи елементи не е налице обоснована и доказана обосновка на заявените стойности. Неоснователно е и възражението на касатора, че Комисията не е приложила еднакъв подход при определяне на технологичните разходи на електроразпределителните дружества. Видно от решение по Протокол № 207 от 19.12.2013 г., т. 6. Комисията е определила размера на технологичните разходи за конкретния ценови период на отделните електроразпределителни дружества като е приложила единни критерии и методика според нормативно установените изисквания. Различните данни, относими за различните електроразпределителни дружествата обосновават и разликата в определените им допустими размери на технологичните разходи. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде уважено, като "ЕВН Б. Е." ЕАД следва да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение