Решение № 382 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 411/2009 г.

Решение № 382 от 29.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 411/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по жалбите на подсъдимите Ж. И. П. и К. С. К. против решение № 59 от 26.05.2009 г. по внохд № 30/09 г. на Бургаски апелативен съд. Двете касационни жалби са с идентични оплаквания за недоказаност на обвинението, защото осъдителната присъда почива само на показанията на св. Ц, не подкрепени с други доказателства. Последният пред съда е прочел изготвената от него докладна записка. След като подсъдимата П. в отсъствието на другия подсъдим К. е предала първоначално сумата от 100, а след това още 50 ЩД, за каква сума двамата са се уговорили да дадат в дар на Ц. Липсва мотив за извършване на престъпно деяние от П. Прави се искане за оправдаване на двамата подсъдими по предявеното им обвинение, което защитниците поддържат и в съдебно заседание. Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 13 от 2.02.2009 г. по нохд № 282/09 г., Бургаски окръжен съд е признал подсъдимите Ж. И. П. и К. С. К. в извършено престъпление по чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК са осъдени по на осем месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по три години, за всеки от тях и глоба от по 1 000.00 лв. На основание чл. 307 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението - 150.00 щ.долара, като са присъдени и направените по делото разноски. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната пред нея присъда съгласно чл. 313 и 314 НПК. Констатирала е, че по делото са събрани всички необходими и възможни доказателства и от цялостният им анализ фактическата обстановка е напълно изяснена. Извършена е повторна задълбочена проверка на събраните по делото доказателства. Подложени са на обективен и пълен анализ и подробно е аргументиран извода за безспорна установеност на фактите, както са изяснени от окръжния съд. Показанията на разпитания по делото свидетел Г. Ц., както и обясненията на подсъдимите П. и К. са анализирани внимателно, съпоставени са помежду им, а правно релевантните факти са изведени след обективната оценка на гласните и писмени доказателствени средства. Оспорваните факти за размера на подкупа и мотива на подсъдимата П. за извършване на деянието, са установени по несъмнен начин не само от кредитираните показания на св. Ц, а и от показанията на св. И/пред който подробно обяснил за случилото се при срещата с двамата подсъдими и съставил докладна записка/, както и от протокола за доброволно предаване /на л.40 сл.д./. След като подс. К. се върнал в кабинета на св. Ц не бил изненадан от поведението на подс. П., за което му разказал свидетелят, включително и предложената му сума от 150.00 щ.долара за благоприятно решаване на образуваният срещу него акт за установено административно нарушение, като с издаденото впоследствие от свидетеля наказателно постановление му бъде наложено само наказание глоба, и да не се отнема разрешението му за носене на оръжие. Преди да напуснат кабинета, св. Ц отново подканил двамата подсъдими да вземат парите си, но те отказали, като го убеждавали да не се чувства задължен и да не се притеснява. Подсъдимият К. повторил предложението си "да се размине" само с една глоба и добавил "...има ли смисъл да се обаждам на П. И. /зам.началник на Национална служба "Гранична полиция"/. Свидетелят за пореден път поискал да вземат валутата оставена от подс. П. във вестник на масата, защото поведението им е наказуемо по НК, но те отказали като заявили, че ще дойдат в петък сутринта, да разберат какво е станало и са твърдо решени да направят всичко необходимо, за да не бъде отнето разрешението на К. за носене на ловно оръжие. Всичко това недвусмислено говори за предварително обмислени и целенасочени действия от с. на двамата подсъдими да мотивират св. Ц в качеството му на наказващ орган да вземе парите и да не извърши действия по служба. Безспорно от последователните и без противоречиви показания на св. Ц, подсъдимият К е знаел размера на предлагания подкуп. В разпита на този свидетел пред първата инстанция, отразен в протокола от съдебно заседание на л. 50 до л. 55 няма данни, да е ползвал изготвената от него докладна записка до прекия началник, във връзка със случая, както се твърди в жалбата. Напротив, изрично е заявил, че се спомня какво се е случило на инкриминираната дата и под формата на свободен разказ, както изисква чл. 139, ал. 5 НПК е изложил всички обстоятелства, от предмета на доказване и са от значение за правилно решаване на делото. Освен това съгласно чл. 122, ал. 1 НПК при разпит, свидетелят може да си служи с бележки, които се отнасят до неговите показания, но явно не се е възползвал от това право, независимо от изминалото време, повече от шест години от извършване на деянието. Въззивното решение е постановено при спазване принципните правила по чл. 13 и чл. 14 НПК, поради което липсват основания за отмяната му. Жалбоподателите са дали банкнотите съзнателно в разпореждане на св. Ц, с оглед желанието им да го мотивират, да не извърши дължимите действия, срещу подс. К. с издаване на наказателно постановление, с което да не му бъде отнето разрешителното за оръжие, а се наложи само административно наказание "глоба". Затова деянието им е правилно квалифицирано като "активен" подкуп по чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Няма основание за удовлетворяване на тяхното искане за оправдаване. Отговорността им произтича от фактите, правилно установени от съдилищата по същество. Поради липса на други конкретни доводи, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,