Решение № 4576 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1887/2012 г.

Решение № 4576 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1887/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Емил Любенов и Сталин Аврамов обжалват решение от 8.12.2011 г., постановено по адм. д. № 529/2011 г. на Административен съд - Монтана, втори състав, с което е прието за установено по отношение на Емил Костов и Сталин Аврамов и Веселин Василев, че ДНСК има право да изпълни принудително влязлата в сила заповед № РД -14-197/20.04.2007 г. на зам.-началника на ДНСК гр. София за премахване на незаконен строеж. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът ДНСК - София изразява писмено становище за правилност на решението. Ответникът Веселин Василев не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилността съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна Решението валидно, допустимо и правилно. За да постанови този правен резултат е приел, че предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 2 АПК е основателен. След като от доказателствата по делото основанието на наложеното обезпечение поискано от касаторите с незавеждане на иска им в срок е отпаднало, законосъобразно е прието, че последното е следвало да бъде заличено, при което влязлата в сила заповед подлежи на принудително изпълнение. Отделно от това на административните съдилища са подведомствени споровете за защита срещу незаконно принудително изпълнение и районния съд не е бил компетентен да наложи обезпечение по искане на касаторите свързано с административния акт. Приемайки тази фактическа обстановка, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите на съда кореспондират със установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което не са допуснати и съществени процесуални нарушение. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,