Решение № 4523 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2011 г.

Решение № 4523 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е образувано по жалба на Танка Делева Пенцова в качеството й на наследник на Тодор Атанасов Пенцов срещу Решение № 576 на МС от 29.07.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч", Фаза 2: Първомай-Свиленград (обнародвано в ДВ, бр. 61 от 08.08.2011 г.) в частта му, в която е определен размерът на паричното обезщетение за поземлени имоти, представляващи УПИ V-2682 и УПИ I-2717, 1042, 1041 от кв. 60а, по плана на гр. Първомай. Жалбоподателят счита, че определеното обезщетение от общо 5349 лв. за двата имота е занижено и същото не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В хода на делото по същество адв. Демирова в качеството си на процесуален представител на жалбоподателя поддържа възраженията против законосъобразността на акта, като моли съда да уважи жалбата и да постанови решение съобразно първия вариант на заключението на вещото лице. Претендират се съдебни разноски. Ответната страна - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Тодорова, моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставено в сила административното решение. Алтернативно поддържа, че обезщетението следва да се съобрази с втория вариант на приетото заключение от съдебно-оценителната експертиза. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено като разноски от жалбоподателя. Заинтересованите лица - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и НК "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), оспорват жалбата като неоснователна, като поддържат становището на ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 576 на Министерския съвет на Република България от 29.07.2011 г. от Тодор Атанасов Пенцов са отчуждени два поземлени имота, включени в кв. 60а по плана на гр. Първомай, с начин на трайно предназначени за жилищно строителство, представляващи УПИ I-2717, 1042, 1041 и УПИ V-2682. Съгласно отчуждителното решение по отношение на УПИ I-2717, 1042, 1041 с площ от 144 кв. м е определено обезщетение в размер на 2477 лв., а по отношение на УПИ V-2682 с площ от 167 кв. м - 2872 лева. Стойността на обезщетението е приета въз основа на оценка, възложена на дружество "Оргконсулт" ЕООД от инвеститора на обекта (ДП "НКЖИ") на 21.03.2005 г. (л. 135) съгласно разпореждане на генералния директор на компанията от тази дата. По делото е представен оценителският доклад, въз основа на който възложителят, а впоследствие и издателят на сега оспорвания акт са кредитирали дадените от дружеството изпълнител стойности на отчуждаваните имоти. Видно от доклада в частта му, с която са оценени процесните имоти, оценяването е извършено по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗДС поради липса на установени пазарни аналози, позволяващи определянето на пазарна оценка за имотите с характеристики, сходни с тези на отчуждаваните. С определение от 16.09.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 и 3 от ЗДС. На 06.03.2012 г. по делото е представено заключение от вещото лице Борислав Савов, съобразно което равностойното парично обезщетение за УПИ 2682 възлиза на 6113 лв., определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, алтернативно на 4999 лв. - по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС. По отношение на УПИ I-2717 вещото лице е посочило, че дължимото обезщетение, спазвайки поредността в методите, е в размер на 5271 лв., респ. 4310 лева. Видно от експертизата, пазарната оценка за имотите е изведена съобразно нот. акт № 21, т. IV, рег. № 3222 по дело № 599 от 2010 г., вписан в СВ - Първомай, на 02.11.2010 г., свидетелстващ за извършена между търговци продажба на застроен УПИ, намиращ се в гр. Първомай, кв. 24, който имот е с площ 1100 кв. м, същият има начин на трайно предназначение "за производствена и търговска дейност", като имотът се ползва от сервитутно право на ползване на общозаводските пътища, комуникационни връзки и мрежи към имота. По отношение на оценката, дадена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, вещото лице е посочило, че разликата в стойностите между оценката по делото и административната оценка се дължи на ползваните коефициенти за подобрение (засипване на терена с нетрайна настилка) на имота. В съдебно заседание от 07.03.2012 г. вещото лице поддържа своето заключение, като експертизата не се оспорва от страните и е приета от съда. При така установеното съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение е незаконосъобразно и същото следва да бъде изменено съобразно приетата по делото еднолична съдебно-оценителна експертиза, като съдът кредитира същата спрямо стойностите, изведени по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, т. е. по втория вариант. Заключението, касаещо размер на паричното обезщетение, определено на базата на установеното от вещото лице пазарно свидетелство, макар попадащо в периода по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (21.03.2010-21.03.2011 г.), не може да бъде кредитирано, тъй като е изведено в противоречие с правилото на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, предполагащо сравняване на пазарни цени на имоти с подобни характеристики. В случая е налице очевидно различие, което изключва предвидения от закона разумен толеранс в различията на сравняваните имоти. Достатъчно е да се отбележи, че по начина на трайно предназначение имотите са несъвместими от гледна точка на устройствения си статут - двата отчуждени имота преди одобряването на ПУП за изграждания обект са били за жилищно застрояване, докато установеният пазарен аналог касае имот, позволяващ ползването му за производствена и търговска дейност. При така установена несъвместимост на имотите и при липса на други представени по делото от страните и от вещото лице пазарни свидетелства съдът, прилагайки правилата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, следва да измени оспорваното административно решение съобразно кредитираното заключение на експертизата по втория вариант. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането за присъждане на направени разноски по делото по отношение на жалбоподателя. Съдът счита за основателна претенцията за присъждане на разноски в размер на 400 лв., представляващи заплатения депозит на вещо лице от 200 лв. (л. 130) и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (л. 147). Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,