Решение № 53 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5626/2007 г.

Решение № 53 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5626/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.). Б. М. Г. от гр. С. обжалва решението на Софийски градски съд, постановено на 29.06.2007 г. по гр. д. № 2743/2006 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен. Ответникът по касационна жалба И. С. И. изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за предаване владението на недвижим имот по реда на чл. 108 ЗС. С обжалваното решение, постановено на 29.06.2007 г. по гр. д. № 2743/2006 г. Софийският градски съд, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. М. Г. срещу И. С. И. иск за предаване владението на стоманобетонен гараж с площ от 18.15 кв. м, находящ се в гр. С., жк. "Х", пред блок 140, явяващ се първи от ляво на дясно на първия ред при построяването му, а сега втори по ред, при съседи: ул. "Б", гараж на Р. Р., алея и гараж на Г. Н. К. Прието е, че Б. М. Г. не се легитимира като собственик на процесната вещ-същата е бетонирана, т. е. трайно прикрепена към земята и не е установено Б. М. Г. да е собственик на терена, върху който е монтирана, нито да му е учредено право на строеж. Прието е също така, че доколкото представената по делото фактура за закупуването на гаражна клетка не съдържа индивидуализиращи белези на вещта, същата не удостоверява собствеността върху тази клетка и като движима вещ. Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила чл. 127 ГПК (отм.) и чл. 188 ГПК (отм.) и правилно е приложен материалният закон (чл. 77 ЗС, чл. 92 ЗС и чл. 63 ЗС). За да се приеме, че едно лице е собственик на определена вещ, по делото следва да бъде установено, че правото на собственост е придобито чрез правна сделка по давност или по други начини, определени в закона (чл. 77 ЗС). В случая се твърди, че правото на собственост върху процесния гараж е придобито чрез закупуване на сглобяема гаражна клетка и монтирането й върху терена посредством трайно закрепване, поради което правилно въззивният съд е приел, че предявилото иска лице е следвало да установи, че притежава право на собственост върху земята, върху която е монтиран гаражът, респ. че по предвидения в закона ред в негова полза е учредено право на строеж, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС собственик на постройките е собственикът на земята, върху която те са построени, освен ако не е установено друго, а именно, че в полза на построилото сградата лице по реда на чл. 63 ЗС надлежно е учредено право на строеж, респ. че правото на собственост е придобито посредством правна сделка или по давност. И след като по делото не е установено наличието на нито едно от тези основания за придобиване на собствеността, вкл. закупуването на гаража като недвижимост от страна на Б. М. Г., правилно съдът е приел, че същият не се легитимира като собственик на тази недвижима вещ. За да достигне до този извод съдът е обсъдил и въпроса чия е собствеността върху гаражната клетка като движимост, като е приел, че не се установява същата да е идентична със закупената от Б. М. Г. с фактура № 396/23.06.1994 г. Следва да се отбележи, че принадлежността на правото на собственост върху материалите, от които е построена една трайно прикрепена към земята сграда е ирелевантно по отношение принадлежността на правото на собственост върху сградата, тъй като в случая, както вече беше отбелязано, приложение намират правилата за придобиване право на собственост върху недвижим имот, а именно разпоредбите на чл. 92 ЗС и чл. 63 ЗС. С оглед на това обстоятелството кой е закупил подобна сглобяема гаражна клетка като движимост е ирелевантно, ако не е установено по категоричен начин ищецът да е придобил собствеността върху построеното. Съдът не е длъжен да обсъжда също така дали по отношение на ответника по предявен ревандикационен иск се е осъществило правно основание, годно да го направи собственик на процесната вещ, респ. дали осъществява фактическа власт върху вещта на правно основание, ако не е установено вещта да е била придобита от предявилото иска лице. В тежест на ищеца е да установи по категоричен начин, че притежава собствеността върху вещта, предмет на ревандикация, както и че вещта се владее от ответника. В случая тези две предпоставки не са доказани, поради което правилно съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен. Действително показанията на свидетелите, съдържащи данни, че Б. М. Г. е закупил и заплатил монтажа на сглобяемата гаражна клетка не са обсъдени от съда. Това нарушение на съдопроизводствените правила обаче не може да се приеме за съществено по смисъла на чл. 218ж ГПК (отм.), тъй като дори тези доказателства да биха били обсъдени от въззивния съд, това не би довело до промяна на крайния извод за принадлежността на правото на собственост. Както вече беше отбелязано, закупуването на материалите и заплащането на построяването е ирелевантно за придобиване собствеността върху сграда, която е трайно прикрепена към терена. По делото е установено, че земята, върху която е построен гаражът е държавна собственост и не се твърди нито се установява на Б. М. Г. да е било надлежно учредено право на строеж, вкл. и като акцесорно с оглед придобиване право на собственост върху самостоятелен обект в блок 140 по смисъла на НДИ (отм.). Не са налице заявените в касационната жалба основания за отмяна по смисъла на чл. 218б ГПК (отм.), поради което по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) постановеното от Софийски градски съд въззивно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение