Решение № 959 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3863/2009 г.

Решение № 959 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3863/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, чрез процесуалния му представител юрк. Грудева срещу Решение № 1367 от 10.01.2009 г., постановено по адм. дело № 3865/2007 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Абдуллах Мохамед Мохсен Ахмед, чрез пълномощника си адв. Желязков от АК - Стара Загора, възразява срещу основателността на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като претендира разноски по делото. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на наведените с нея касационни основания и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 145, ал. 1 АПК , във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), образувано по жалба на Абдуллах Мохамед Мохсен Ахмед - гражданин на Йемен, е упражнил контрол за законосъобразност на Заповед № ЗДМ-719 от 13.08.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР. С оспорената административна заповед е отнето правото на постоянно пребиваване на чужденеца в Република България поради установяване от административния орган, че не е пребивавал на територията на Република България през периода от 19.02.2002 г. до 19.07.2007 г., т. е. през предходната 2006 г. не е пребивавал в страната ни най-малко шест месеца и един ден. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед чрез обсъждане на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства съдът е приел, че жалбата е основателна и административната заповед е отменена. В мотивите си съдът е посочил, че административният орган не се е съобразил с изискванията на чл. 9, б. "в" от Директива 2003/109/ЕО на Съвета относно отнемане на статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни, която съгласно чл. 2 от Договора за присъединяване на РБ към ЕС е задължителна и се прилага пряко. Съгласно сочената разпоредба срокът на допустимото отсъствие е 12 месеца. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон. Единственото възражение на касатора е, че административния орган е действал в условията на обвързана компетентност и при наличието на предпоставките, визирани в приложимия закон - чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ е бил длъжен да отнеме правото на дългосрочно пребиваване на чужденеца. Това възражение е било подробно обсъдено от първоинстанционния съд и мотивите му се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС. Още повече, че с изменението на ЗЧРБ - публ. ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г. разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от с. з. е приведена в съответствие с Директива 2003/109/ЕО на Съвета и срокът на допустимото отсъствие от страната е 12 месеца. За конкретния административен спор наложената принудителна административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ - отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България, е наложена от административния орган на основание обективно доказани фактически основания по чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ, но без да е съобразена норма от Директива 2003/109/ЕО и § 40 от ДР на ЗИД на ЗЧРБ, която разпорежда пряко приложение в административното производство на нормите и изискванията на сочената Директива на Съвета. По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да се остави в сила. При този изход на процеса искането за заплащане на понесените по делото разноски е основателно и следва да се уважи. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на адв. Желязков са заплатени 210 лв. за процесуално представителство. Касаторът следва да ги заплати. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК