Решение № 7579 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 974/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Електроенергиен системен оператор ЕАД, гр.София, чрез процесуален представител ст. юрк. Василева, срещу решение 25182/28.11.2024 г., постановено по адм. дело 7616/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение Ж-537 от 20.06.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че първоинстанционния съд не е обсъдил в цялост изложените доводи и обстоятелства. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Бельова, в писмено становище и в съдебно заседание, счита за неоснователна касационната жалба и за правилно решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Яна АД, гр. Бургас, не изразява становище по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна в производството. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административният съд е образувано по жалба на Електроенергиен системен оператор ЕАД /ЕСО АД/, гр.София срещу Решение Ж-537 от 20.06.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл.22, ал.1, ал.5, ал.7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката на Електроенергиен системен оператор ЕАД са дадени задължителни указания: 1) в 10-дневен срок от получаване на решението да предостави на Яна АД, ЕИК 102004258, гр. Бургас, представлявано от Б. Т., Договор за достъп до електропреносната мрежа за ФЕЦ с инсталирана мощност 1 MW, находища се в имот с идентификатор 55302.501.3909 в гр. Панагюрище и 2) в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Съдът е установил, че на 31.03.2022 г. между Яна АД и ECO ЕАД е сключен Предварителен договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към ЕПМ ПРД-ПР-20-647. Договорът урежда отношенията между страните по повод присъединяването към ЕПМ на новоизградена ФЕЦ в собствения на Яна АД имот в гр. Панагюрище - идентификатор 55302.501.3909, кв. 234, кадастрален район 501 с обща мощност - 2.5 MW като изрично е отбелязано, че въвеждането в експлоатация на обекта ще се осъществи в два етапа, а именно първи етап с инсталирана мощност 1 MW до 31.12.2023 г., а втори етап с инсталирана мощност 1,5 MW до 31.12.2024 г. На 29.01.2024 г, дружеството Яна АД подало искане до ECO ЕАД за сключване на договор за достъп и пренос като производител на електрическа енергия от ВЕИ с вх. ЕСО-994130 на основание чл. 85 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6, отм. на 02.04.2024 г.). Дружеството не получило своевременен отговор, поради което на 26.02.2024 г. е подадено ново искане на същото основание. С писмо ЕСО-9941#32 от 29.02.2024 г. операторът на преносната мрежа е отговорил, че отказва предоставянето на договор за достъп, тъй като не е представено разрешение за въвеждане експлоатация от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). На 20.03.2024 г. Яна АД сезирало КЕВР като подало жалба, в която възразило срещу забавяне на процедурата за присъединяване към електропреносната мрежа на първи етап на ФЕЦ. Комисията е посочила, че в § 69 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) е описано, че започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 се довършват по досегашния ред като аналогичен е текстът на § 2 от Наредба 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Приела е, че спорът относно необходимостта от предоставяне на разрешение за въвеждане в експлоатация от ДНСК е относим към процедурата за присъединяване на ФЕЦ към електропреносната мрежа, която се развива по реда на Наредба 6 и с оглед предоставената от ДНСК информация строеж ФЕЦ до 1 MW е от шеста категория и като такъв не подлежи на въвеждане в експлоатация и отказът на ECO се явява неправилен и незаконосъобразен. Административният съд от правна гледна точка е приел, че решението на КЕВР е валидно, в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви, които дават възможност да се разберат фактическите и правни основания за издаването му. Посочил е, че намира за правилни и законосъобразни изводите на КЕВР за липса на материалноправна предпоставка за отказ на Договор за достъп до електропреносната мрежа за ФЕЦ, с оглед на което е отхвърлил жалбата на ЕСО ЕАД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Настоящият състав споделя изводите му, че решението на КЕВР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и административнопроизводствените правила, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно препраща към тях. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Неоснователни и бланкетни са и доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от административния съд. Неоснователни са и твърденията за противоречие на решението с материално-правните разпоредби и целта на закона. Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЕ установява задължение за оператора на електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който производителят: 1. е сключил писмен договор за присъединяване по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3; 2. е изпълнил своите задължения по договора по т. 1 и нормативните изисквания за присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа; 3. има изградени електрически уредби в границите на собствения си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и 4. е сключил договор за достъп по чл. 84. Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, е императивна и установеното с нея задължение за операторите на електропреносната и на електроразпределените мрежи следва да бъде безусловно изпълнявано, при наличие на посочените в закона предпоставки. Разпоредбата на чл. 116, ал. 8 и ал. 9 ЗЕ изрично предвиждат, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия или ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, включително за начина и сроковете за присъединяване, в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата. Операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже нова точка за присъединяване на нов обект на производител на електрическа енергия или ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия на основание, че това ще доведе до допълнителни разходи, свързани с увеличаване на преносната способност на елементите от мрежата в непосредствена близост до точката на присъединяване. Промените в електропреносната мрежа, необходими за присъединяването, се отразяват в следващия 10-годишен план за развитие на мрежата. Анализът на посочените разпоредби налага извода, че оператор на електрическа мрежа може мотивирано да откаже да присъедини електрическа централа към съответната електрическа мрежа, като следва да посочи причините да отказа и необходимите мерки за тяхното отстраняване. В случая ЕСО ЕАД не е изпълнило посочените изисквания, като причина за отказа е посочено, че за конкретния обект не е представено разрешение за въвеждане в експлоатация от ДНСК. В тази връзка, правилни са изводите на КЕВР и първонстанционния съд, че за първия етап от въвеждането в експлоатация на обекта е издадено Разрешение за строеж 110 от 02.10.2023 г. по реда на чл. 147, ал.1, т. 14 от ЗУТ, влязло в сила на 23.10.2023 г., като при разрешено строителство на ФЕЦ по реда на чл. 147 от ЗУТ, строежът представлява шеста категория строеж и съгласно чл. 178, ал. 2 от ЗУТ не подлежи на въвеждане в експлоатация, поради което така изложеният от ECO ЕАД мотив е несъстоятелен и противоречи на материалноправните разпоредби. След като ЕСО ЕАД немотивирано и в разрез със законовите изисквания е постановило обжалвания отказ, правилно и обосновано КЕВР е приела, че подадената до нея жалба е основателна и е дала на оператора на преносната мрежа задължителни указания. Като е приел оспореното решение на КЕВР за законосъобразно, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение