Решение № 2975 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9670/2020 г.

Решение № 2975 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9670/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез ст. юрск. Раева, против Решение № 2988/16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2508/20 г. по описа на Административен съд София-град. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Аника 11" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед за налагане на ПАМ №ФК-13-0412351/13.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 36, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на "Аника 11" ЕООД е наложена принудителна административна мярка – "запечатване на обект" – магазин за сувенири, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Отец Паисий" № 3, стопанисван от "Аника 11" ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни поради с констатирано нарушение на чл. 36, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че оспорената пред него заповед е издадена за установено нарушение на чл. 36, ал. 1, т. 3 вр. С чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а именно – неиздаване на касова бележка от кочан за осъществена продажба на стойност 44, 30 лв., заплатена по банков път – с карта на клиент М. Керезиева, на 30.11.2019 г. – по време, когато регистрираното в обекта фискално устройство не е налично в обекта по ради извършване на ремонт на същото. Съдът е приел, че нарушението не е доказано, а отделно от това определеният срок на ПАМ от 14 ден не е съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, поради което е отменил заповедта. Постановеното решение е правилно. Обжалваният акт е издаден и в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК – принципа за съразмерност. Приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При установената в заповедта продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Нарушението е констатирано за първи път и няма данни и твърдения за други допуснати от дружеството нарушения на финансовата дисциплина. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход от спора на касатора разноски не се дължат. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни и в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,