Решение № 15894 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2012 г.

Решение № 15894 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Тамара - 91 - Иван Николчев", чрез неговия пълномощник, срещу решение № 3648/28.06.2012 г. по адм. д. № 982/2012 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Югозападен район - София чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-572/02.12.2011 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "Варов възел", находящ се в поземлен имот № 1144, кад. лист № 572 от неодобрения кадастрален план на гр. София, м. "Витоша-ВЕЦ" "Симеоново" район "Лозенец" - Столична община, като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че липсват валидно издадени строителни книжа, липсват предпоставките на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУТ за търпимост на строежа, както и че има влязъл в сила отказ за узаконяване на незаконния строеж по § 184 от ПЗР към ЗИДЗУТ. Така постановеното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон при следните съображения: Установява се по делото, че процесният строеж е извършен през 1982 г. като временен обект - РНС Благоевградски през 1982 г. е "отпуснал" терена на ГУСВ. Временният строеж не е ограничен със срок, противно на приетото в обжалваната заповед и мотивите на съдебното решение, чието касиране се претендира. По делото не се спори и че за извършеното строителство липсват строителни книжа. Спорният момент е налице ли са условията за търпимост на строежа. Удостоверение за търпимост е издадено в полза на касатора, но административният орган и съдът са отрекли наличието на условия за това. Както административният орган, така и съдът са развили доводи, че за приложимостта на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ не е налице деклариране на строежа, който извод се споделя и от настоящата инстанция. Що се касае до разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, както административният орган, така и съдът са изтъкнали довода, че строежът е без траен градоустройствен статут съобразно § 50а ПРЗТСУ, респективно - по § 17 ПР ЗУТ. Този извод е незаконосъобразен, тъй като са налице материалноправните изисквания за приложимостта на цитираната разпоредба. В разглеждания аспект следва да се изтъкне, че мотивът за липсата на придаден постоянен градоустройствен статут на строеж не е достатъчен за отричане на неговата търпимост. Разпоредбите на § 50а ПРЗТСУ и § 17 ПР ЗУТ са относими към законността на строежа, но не и към неговата търпимост. Поначало разликата между узаконяване и търпимост е, че в първия случая строежът става законен, а във втория остава незаконен, но е търпим и не следва да се премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му и е пречка за издаване на заповед със съдържание като оспорената. В случая се касае за временно строителство, допустимо съгласно чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./. Това строителство попада в имот, за който не е налице и не е бил налице действащ подробен градоустройствен план. Обстоятелството, че няма предвиждания съобразно действащи или действали подробни устройствени планове, не значи, че строежът не е допустим съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. След като строежът е извършен преди 1987 г., изграден е като временен строеж съгласно действащите към момента на изграждането му нормативни разпоредби, то същият е допустим по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Временните строежи не са предмет на застроителен или регулационен план, а разпоредбите на § 50а ППЗТСУ и § 17 ПР ЗУТ касаят законността на строежа и са неотносими към процесния, който е с временен характер. Предвид изложеното запазването на строежа е допустимо като търпим такъв по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Тази му характеристика е пречка за неговото премахване като незаконен. Премахването би настъпило като последица от възникването на инвестиционна инициатива за предвидено ново застрояване съобразно бъдещ застроителния план, засягащ процесния строеж. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго в смисъл на отмяна на оспорения административен акт като материалнонезаконосъобразен. С оглед изхода на спора на касатора ще следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в размер на 275 лв. /двеста седемдесет и пет лв./, представляващи внесени държавни такси и възнаграждение за вещо лице. Доказателства за други направени разноски не се откриват, а липса представен опис на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение