Решение № 9959 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2010 г.

Решение № 9959 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по еда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Бългериън Къмършъл Пропъртис" ООД чрез полномощника адв. Хаджийски против решение № 1497/15.05.2010 г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д. № 764/2010 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000806267 от 30.04.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 195 115,67 лв. по три фактури с издател "Интер Булгериън пропъртис" ООД за данъчен период м. 06.2008 г., потвърден в обжалваната част с решение № 1593 от 16.11.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-София.

С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 352 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати съдопроизводствени нарушения от съда, както и необоснованост на решението- чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се свеждат до следното:

• необоснованост на изводите, направени от съда, че към момента на издаване на процесните фактури, не е настъпила дължимостта на последните вноски по предварителните договори. Този извод е резултат от неправилно тълкуване от съда на клаузите на предварителните договори, както и несъобразяване с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите;

• необоснованост на извода за симулативност на догоговора за цесия и споразумението за прихващане от 03.06.2008 г.;

• неоснователно съдът не е приел и ценил като доказателства по делото нотариални актове № 80/18.12.09 г. и № 182/20.02.09 г.

• липса на самостоятелни правни изводи на съда, което води до липса на мотиви в решението.

Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо това да се постанови решение по съществото на спора, с което да се постанови ефективно възстановяване на ДДС, който е бил отказан с РА със съответните лихви за забава. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба с искане за отхъврлянето й.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че към датата на издаване на спорните фактури още не са били прехвърлени нотариално процесните имоти, а плащането е обвързано именно с прехвърлянето на имотите от продавача по предварителните договори на ревизирания субект. След като липсват доставки, не възниква данъчно събитие и изискуемост на данъка, респективно и другите последици.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Жалбата е и основателна:

Между страните не е налице спор относно следната фактическа обстановка и тя правилно е възприета от първоинстанционния съд.

По силата тристранни анекси от 01.07.2005 г. ревизираният субект - "Бългериън Къмършъл Пропъртис" ООД встъпва в правата и задълженията на купувача по три предварителни договора, както следва от 25.11.04 г.; от 13.12.04 г. и от 22.03.05 г. за прадажбата на самостоятелни обекти - апартаменти, гаражи и магазини в жилищна сграда в УПИ VII-923,1514, кв. 37 по плана на гр. София, м."Манастирски ливади", жилищна сграда в УПИI-1515 от кв. 49, м."Манастирски ливади" и в административно-жилищен комплекс в УПИ-ХV-43,44,45,46,47,48,49,50, кв. 151 м."бул. България". Продавач и по трите договора е "Интер Булгериан Пропъртис" ООД. И по трите договора заплащането на обектите е уговорено на части, като последното плащане е в размер на 35 % от стойността, като във всеки от договорите тя е посочена освен като процент и като стойност в евро. Не се спори, че към момента на ревизията са финализирани сделките по продажба на имотите, описани в раздел II от предварителен договор от 25.11.04 г. Констатирано е от органът по приходите в РД, че към датите на споразуменията за прихващане. неразчетените задължения по трите договора е 598 566,36 евро.

Органът по приходите е констатирал в РД, че по силата на договор за паричен заем от 31.07.07 г. продавачът по предварителните договори, а именно "Интер Булгериан Пропъртис" ООД е получил в заем от Екуипмънт Сейлс ЛТД 1000000 евро. Констатирано е също така, че по силата на два договора за цесия Екуипмънт Сейлс ЛТД е прехвърлил своите вземания от "Интер Булгериан Пропъртис" ООД по този договор за заем на ревизирания субект. Цедириани са вземания както следва - на 14.04.08 г. е цедирано безвъзмедно вземането му за лихва в размер на 41 095 евро. а със споразумение от 03.06.08 г. е цедирано вземане по договора за 598 566,36 евро . На същите дати между страните по предварителните договори, а именно жалбоподателя и "Интер Булгериан Пропъртис" ООД са сключени споразумения за взаимно прихващане на насрещни вземания, както следва: по споразумението от 14.04.08 г. вземането на жалбоподателя е прихваното с вземането на "Интер Булгериан Пропъртис" ООД в размер на 204 363 евро по предварителен договор 18/14.04.08 г.; по споразумението от 03.06.2008 г. вземането на жалбоподателя е прихваното с вземането на "Интер Булгериан Пропъртис" ООД по предварителни договори от 25.11.04 г. в размер на 418 744, 62 евро; по предварителен договор от 13.12.04 г. в размер на 44 726, 22 евро и по предварителен договор от 22.03.05 г. в размер на 135 095,52 евро.

Във връзка със сключеното споразумение между жалбоподателя и "Интер Булгериан Пропъртис" ООД от 03.06.2008 г. са издадени спорните фактури. Фактура № 0...34/23.06.08 г. е с описание на стопанската операция- споразумение от 03.06.2008 г., доплащане по договор от 25.11.2004 г. за покупка на недвижими имоти. Тази фактура е с данъчна основа 682 494,41 лв. и ДДС-136 498,88 лв. Констатирано е в РД, че сборът на ДО и ДДС по фактурата, а именно 818 993,29 представлява левовата равностойност на 418 744,62 евро.

Фактура № 0...35/23.06.08 г. е със същото описание на стопанската операция, както и ф.№ 34, но с данъчна основа -72 897,40 лв. и ДДС-14 579,18 лв. или общо 87 476,88 лв., представляваща левовата равностойност на 44 726,22 евро.

Фактура № 0...36/23.06.08 г.е с описание на стопанската операция- споразумение от 03.06.08 г., доплащане по договор от 22.03.2005 г. за покупка на недвижими имоти. Данъчната основа на фактурата е 220 186,56 лв. и ДДС-44037,31 лв., като сробът им според органа по приходите е левовата равностйност на 135095,52 евро.

Изводите, които са направени от органа по приходите са, че договорът за цесия от 03.06.08 г. е нищожен, тъй като е сключен с цел заобикаляне на закона, в случая с цел реализиране на право на възстановяване на ДДС. На същото основание е нищожно и споразумението за прихващане от същата дата, тъй като е с невъзможен предмет, респективно ДДС по въпросните фактури е начислен без основание, тъй като не може да се приеме, че са извършени плащания преди настъпване на данъчните събития, поради което не са настъпили основания за изискуемост на данъка по смисъла на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС. Прието е наличето на основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

С решението на директора на дирекция "ОУИ"-София като спорен е преценен въпросът, дали сумите по спорните фактури са били дължими към датата на издаване на фактурите. В решението е прието, че съобразно уговорките в предварителните договори и анексите към тях, плащането на последните вноски следва да се извърши едновременно с прехвърляне на собствеността върху имотите. Преценено е, че след като е установено, че към датите на фактурите не са извършени доставки, не е налице възникнало данъчно събитие и изискуемост на данъка съгласно чл. 25, ал. 1, и 2 от ЗДДС. Прието е, че към датите на фактурите жалбоподателят не е имал задължение към "Интер Булгериан Пропъртис" ООД, поради което не е могло да се извърши прихващане. Също така е прието, че към датата на издаване на фактурите липсва прехвърляне на собственост, поради което те не отразяват данъчно събитие.

Административният съд отхвърля жалбата на дружеството, изтъквайки съображения, аналогични на изложените в решението на директора на дирекция "ОУИ"-София.

Върховният административен съд приема следното:

Изискуемостта на ДДС възниква при наличие на някоя от хипотезите, визирани в чл. 25 от ЗДДС. Една от тези хипотези е когато е налице авансово плащане преди да е настъпило данъчното събитие (чл. 25, ал. 6 от ЗДДС). Тоест авансовото плащане не е данъчно събитие (такова е самото извършване на доставката на стока или услуга), но е събитие, от което възниква изискуемостта на ДДС. Следователно, когато е налице авансово плащане, ДДС става изискуем и получателят на плащането дължи издаване на данъчна фактура, респективно за платецът възниква право на данъчен кредит за ДДС върху размера на платеното. Жалбоподателят не е твърдял, че към момента на въпросните фактури е била прехвърлена и той е получил собствеността върху имотите, описани в раздел I от пердварителния договор от 25.11.04 г. и имотите по останалите два предварителни договора. В тази връзка лишени от смисъл са съображенията на първоинстанциониня съд, че правилно органите по приходите са приели, че след като не съ осъществени доставки, не е налице възникнало данъчно събитие и изискуемост на данъка съгласно чл. 25, ал. 1 и

2 от ЗДДС. По този въпрос не е бин налице спор между страните.

Твърдението на жалбоподателя е било, че е налице плащане за въпросните имоти преди прехвърляне на собствността им, т. е, че е налице авансово плащане на сумите по фактурите, което е реализирано чрез прихващане на насрещни вземания на страните по договорите. Тоест жалбоподателят е поддържал, че е била налице хипотезата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, съществуването на която е оспорено от органа по приходите в РД и РА.

Неоснователно е съображението, изтъкнато от директора на дирекция "ОУИ" в решението му и повторено от административния съд, че към датите на фактурите, жалбоподателят не е дължал плащане на сумите по тях. Основателно по този въпрос касаторът се позавава на чл. 70, ал. 2 от ЗЗД, който гласи, че длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. От разпоредбите на предварителните договори и анексите към тях, не може да се направи извод, че страните са изключили възможността плащането на последната вноска да стане преди прехвърляне на собствеността върху имотити. От друга страна от тълкуване на разпоредбите на договорите следва, че прехвърлянето на собствеността въх имотите е обусловено от плащането на последната вноста, но не и обратното.

Първоинстанционният съд е следва да прецени осъществено ли е плащане чрез прихващане към датата на фактурите, във връзка с което е следвало да обсъди и прецени довода на органа по приходите за нищожност на цесията и споразумението от 03.06.2008 г. Съображения по тези релевантни за спора въпроси не се съдържат в първоинстанционото решение. В този смисъл основателно е възражението на касатора, че решението е немотивирано, което е достатъчно основание то да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът преценявайки валидността на договора за цесия и споразумението за прихващане от 03.06.2008 г. следва да има предвид и обсъди обстоятелството, че органът по приходите не е оспорил валидността на договора за цесия и споразумението от 14.04.2008 г., а напротив признал е осъщественото плащане чрез прихващане по това споразумение. Във връзка стози въпрос следва да се обсъдят и преценят нотариалните актове, представин с жалбата до АССГ и представени с касационната жалба, които в нарушение на съдопроизводствените правила са останали необсъдени от съда при постановяване на обжалваното решение.

Съдът не е формирал извод относно най- съществения за спора въпрос, а именно въпросните фактури удостоверяват ли действително плащане чрез прихващане. За да се отговори на този въпрос следва да се прецени доколко с договорите за цесия, на жалбоподателя реално са прехвърлени вземания срещу "Интер Булгериан Пропъртис" ООД. От своя страна отговорът на този въпрос изисква преценка на клаузите на договора за заем от 31.07.2007 г., който не е събран по делото. При новото разглеждане наделото е необходимо да се събере договорът за паричен заем от 31.07.2007 г. между Екуипмънт Сейлс ЛТД и "Интер Булгериан Пропъртис" ООД. Следва да се установи от съда изпълнен ли е този договор (в тази връзка да се прецени характера на договора за заем), имал ли е вземане по него Екуипмънт Сейлс ЛТД към 14.04.08 г. и 03.06.08 г. и в какъв размер.

По тези съображения, настоящата инстанция преценява обжалваното решение като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на обсъждане на релевантни за спора обстоятелства. Установеното налага отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ.

Воден от горното и на осн чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд