Решение № 6532 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8496/2014 г.

Решение № 6532 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8496/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Светослава Георгиева Русева от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. Владимир Скочев срещу Решение № 927 от 17.04.2014 г. по адм. дело № 3789/2013 г. по описа на Административен съд Варна, Първо отделение, 6 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Светослава Георгиева Русева срещу Ревизионен акт № 031300607 от 8.05.2013 г. на орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 427 от 21.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 12 756,17 лева - главница и лихви в размер на 5417,19 лева.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора необосновано органите по приходите са извършили ревизия по общия ред, а не при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК. Неспазването на специалните правила на чл. 122 и сл. от ДОПК е довело до незаконосъобразност на РА. Касаторът поддържа, че със заключението по ССчЕ се оборват фактическите констатации в РА. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Варна е бил Ревизионен акт /РА/ № 031300607 от 08.05.2013 г. на орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 427 от 21.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който по отношение на Светослава Георгиева Русева са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 12 756,17 лева - главница и лихви в размер на 5417,19 лева.

От събраните доказателства се установява, че Светослава Русева е реализирала доход от покупко-продажба на недвижим имот, като същият е деклариран в подадената от нея ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г.

Прието е, че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. лицето е реализирало облагаем доход в размер на 137247.19 лв. от продажба на недвижимо имущество - УПИ по нот. акт № 93/25.02.08 г., който е определен като положителната разлика - 152496.88 лв. между продажната цена /1/2 от цената по НА предвид СИО/ - 158055.27 лв. и цената на придобиване /тази по НА за покупка на УПИ - НА № 22/22.02.08 г./ - 5558.39 лв. е намалена с 10 на сто разходи - 15249.69 лв. Определена е обща годишна данъчна основа, върху която е начислен данъка за 2008 г. и след приспадане на внесения данък по ГДД за 2008 г., е установен за довнасяне в размер на 12756.17 лв. и съответните лихви за забава. При определяне на облагаемия доход от продажбата на недвижимото имущество данъчните органи са достигнали до извода, че декларираната от ревизираното лице в ГДД за 2008 г. покупна цена на имота в размер на 142 403.98 лв. не е достоверна и за покупна цена на имота е приел тази по НА за придобиването му - 5558.39 лв., а по отношение на продажната цена е приел посочената в НА - 161624.76 евро, която в левова равностойност е 316110.55 лв. и предвид факта, че имотът е СИО, частта за Светослава Русева е 158055.27 лв.

За 2008 г. съгласно ГДД ревизираното лице е декларирало освен доход от продажба на недвижимо имущество и доход от трудови правоотношения - 2340.49 лв. Органът по приходите е установил, че внесеният данък за 2008 г. е в размер на 1202.60 лв., което също не е спорно между страните и взето предвид при определяне на дължимия данък за 2008 г.

При така установени факти съдът е приел, че РА относно установените задължения за 2008 г. по ЗДДФЛ е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, при наличие на мотиви, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон АС Варна е изложил подробни съображения за наличие на основание за формиране на задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за процесната 2008 г. С оглед нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ е приел за недостоверна декларираната от ревизираното лице основа за облагане относно придобития доход от продажба на недвижим имот, като е взел предвид разликата между посочената в НА за покупка на имота /НА № 22 от 22.02.2008 г./ и тази, отразена в НА за продажба на същия имот /НА № 93 от 25.02.2008 г./, отчитайки факта, че имотът е СИО. Отделно от това е прибавил и дохода от трудови правоотношения, деклариран от лицето /2340,49 лева/ и е достигнал до извода за законосъобразност на РА при спазване на принципа за забрана за влошаване положението на оспорващия, доколкото според съда дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. е по-висок от установения от данъчните органи.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

1. При постановяване на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е анализирал всички събрани в хода на ревизията писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е установил правилно фактическата обстановка.

Неоснователно е твърдението на касатора, поддържано и пред първата инстанция, че РА е нищожен, тъй като при издаването му не е спазена процедурата по чл. 122 ДОПК и че органът извършващ ревизията е нямал компетентност да издаде РА за облагане по общия ред, предвид това, че му е определена компетентност по особения ред за облагане - чл. 122 - 124 ДОПК. Видно от РД и РА никъде не се съдържат констатации, че ревизията е извършена по особения ред. Органът по приходите е извършил съпоставка на установените източници на средства и направените разходи от ревизираното лице за ревизираните данъчни периоди, но не е определил основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК, нито е уведомил лицето, че основата му за облагане за ревизираните периоди ще бъде определена по особения ред. В случая органът по приходите не е приложил особения ред на чл. 122 ДОПК, а в хода на ревизията, провеждана по общия ред, органите по приходите са извършили съпоставка на приходите и разходите на физическото лице, но не са определили задължения по особения ред.

Правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че при определяне данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица в хода на ревизия, провеждана по общия ред, органите по приходите следва да се съобразят единствено и само правилата, изрично посочени в ЗДДФЛ, в приложимата към съответния данъчен период редакция, което в процесния случай е направено.

1. Изводът на АС Варна за материална законосъобразност на РА относно задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. е формиран при правилно прилагане на материалния закон съобразно приетите по делото доказателства.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи, като съгласно ал. 5 на чл. 33 ЗДДФЛ продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари, а съгласно ал. 6, т. 1 на чл. 33 ЗДДФЛ цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е документално доказаната цена на придобиване на имуществото.

В случая в ГДД за процесната 2008 г. лицето е посочило като цена на придобиване на имуществото сумата от 142 403.98 лв., като относно формирането й не са налице доказателства, а и не се твърдят. Такива не са представени и с оглед дадените от съда указания по чл. 171 от АПК вр. § 2 ДР на ДОПК.

Установено е, че съгласно НА № 93/25.02.2008 г. Светослава и Румен Русеви са извършили продажба на недвижим имот на цена 161 624.76 евро, или в левова равностойност -316110.55 лв. /курс на евро 1.95583/, като предвид това, че продажбата е извършена в СИО продажната цена на нейната 1/2 част от имота е 158 055.28 лв. Не са представени други доказателства относно цената на придобиване на имота, предмет на продажба с процесния НА. Съгласно нот. акт № 22 от 22.02.2008 г. цената на имота, придобит от съпруга на ревизираното лице в условията на СИО е 5 558.39 лв., която е и документално доказаната цена на придобиване, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 на чл. 33 ЗДДФЛ, т.е. цената на придобиване на нейната 1/2 от имота е 2779.20 лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ правилно АС Варна е приел, че Светослава Русева е реализирала облагаем доход в размер на 139 748.46 лв. от продажба на недвижимо имущество - УПИ по нот. акт № 93/25.02.08 г., определен като положителната разлика - 155276.07 лв. между продажната цена /1/2 от цената по НА предвид СИО/ - 158055.27 лв. и цената на придобиване /1/2 от тази по НА за покупка на УПИ- НА № 22/22.02.08 г./ - 2779.20 лв. е намалена с 10 на сто разходи - 15 527.61 лв. Взет е предвид и доходът от трудови правоотношения за 2008 г. - 2340.49 лева. Общата годишна данъчна основа, върху която е дължим данък върху общия годишен доход е 142 088.95 лв., от които доход от трудови правоотношения - 2340.49 лв. /деклариран - 2685.80 лв. - съгласно приложените и служебни бележки и след приспадане на задължителните осигурителни вноски - съгласно установеното в чл. 25 ЗДДФЛ в размер на 345.31 лв./ и доход от продажба на недвижимо имущество - 139 748.46 лв.; дължимият данък, съгласно чл. 48 ЗДДФЛ - 10% е 14 208.90 лв., внесен - 1202.60 лв., дължим за довнасяне - 13006.30 лв. С РА е определен по-нисък размер на дължимия данък за довнасяне - 12756,17 лева, поради което с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя правилно АС Варна е отхвърлил жалбата на Светослава Русева като неоснователна.

Така формираният от първоинстанционния съд краен извод за законосъобразност на РА съответства на правилното тълкуване и прилагане на приложимите разпоредби на ЗДДФЛ и кореспондира със събраните доказателства. Следователно, не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение