Решение № 1374 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2007 г.

Решение № 1374 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /2007 г./ С решение № 970 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 309/2007 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Н. Б. Л., Б. Б. М., Н. Ф. С., Б. Н. С., Б. Д. С., Ф. Д. С., Й. М. С., Д. Д. С., Р. Д. С. и К. Й. С. от гр. П. срещу "Пловдивска консерва" А. за признаването на ищците за собственици и предаване владението на недвижим имот, бивша нива от 6, 486 дка, представляващ имот № 1* по картата на възстановената собственост на землището на гр. П., местността "К". Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват изводите на съда, че върху имота е налице мероприятие, което е пречка за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: Ищците са наследници на Б. Д. С., починал през 1946 г. Поддържат че са собственици на имота към настоящия момент по силата на решение по а.х. д. № 4585/97 г. на Пловдивски районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което имотът им е възстановен в стари реални граници, и съответното решение на поземлената комисия. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил мотиви, че в случая липсват предпоставките за възстановяване на имота, тъй като той попада в терен, стопанисван от ответното дружество и в рамките на цялата му производствена база, състояща се от административни и производствени сгради, складове и други обслужващи сгради, както и незастроени площи, като целият обект е ограден с масивна ограда. Конкретно процесният имот попада върху терен, зает от асфалтирана складова площадка, необходима за производствения процес на дружеството. Тези обстоятелства са установени от заключението на техническите експертизи, представените скици на имота и останалите доказателства по делото, които съдът правилно е отнесъл към условията за реституция на имотите по ЗСПЗЗ и обосновано е приел, че в настоящия случай такава не може да настъпи, въпреки позитивното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и решението на поземлената комисия. Предвид състоянието на имота е налице осъществено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяването му в лицето на бившите собственици или техните наследници. Правилно е посочено от въззивния съд, че липсата на застрояване конкретно върху площта на имота, бивша собственост на наследодателя на ищците не е пречка за приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като имотът попада в двора на предприятието и като част от целия комплекс от сгради, съоръжения и площи е необходим за производствената дейност на дружеството. Неоснователно в жалбата се поддържа становище, че въпросите за възможността за възстановяване са решени в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и не могат да се обсъждат повторно. Решението в административното производство не обвързва гражданския съд, разглеждащ спора за собствеността на имота и е непротивопоставимо на ответника, който не е участвал в това производство. Доколкото е изразил становище че няма пречки за възстановяване на имота, административният съд е направил това за нуждите на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. При наличието на граждански спор страната, позоваваща се на земеделска реституция трябва на общо основание да установи, че са налице материалноправните предпоставки за възстановяване на имота, като в рамките на косвения съдебен контрол съдът може да не възприеме решението на поземлената комисия или това на административния съд по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота в стари реални граници. Неоснователно в жалбата се развиват и съображения относно липсата на доказателства, че имотът е включен в капитала на ответното дружество, тъй като те са ирелевантни за изхода на спора предвид основанието за отхвърляне на иска, а именно това, че ищците не се легитимират като собственици. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК отделение