Решение № 12809 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2014 г.

Решение № 12809 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД срещу решение № 470 от 27.01.2014 г. по адм. д. № 8603/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 633/25.07.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която на основание чл. 68в във връзка с чл. 68е, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, е забранено на дружеството да използва нелоялна търговска практика, изразяваща се в следното: не предоставяне съществена информация за условията на абонаментен план за мобилни услуги Mega Call M или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че не е нарушено правото му на участие в административното производство, не е уведомен за образуваното производство, не са му предоставени материалите въз основа на които е издадена заповедта, не е имал възможност да изрази становище. Счита, че фактическите мотиви в заповедта са неясни и противоречиви. Прието е, че е налице практика засягаща масовата част от потребителите, при положение, че се разглежда конкретна жалба на потребител. КЗП е направила извод, че част от информацията за услугата не е предоставена, тъй като липсва в писменото потвърждение на офертата изпратено съгласно чл. 54 ЗЗП, но е констатирано, че тази информация е предоставена при разговора с потребителя, същата е налична и на интернет страницата на дружеството. Не са изложени мотиви, че при този начин на предоставяне на посочената информация, средният потребител не би взел решение да ползва услугата. Квалифицирането на дадена търговка практика като нелоялна изисква рекламирането на услугата да е в състояние да предизвика съществено изменение на икономическото поведение на услугата, КЗП е дала бланкетна формулировка, липсва правна квалификация на забранената търговска практика, не може да се установи конкретно на кои правни норми КЗП основава издаването на процесната заповед. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в заповедта изчерпателно са посочени както правните основания - чл. 68в във връзка с чл. 68е, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗЗП /не предоставя съществена информация за основни характеристики на предоставяната услуга или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин/, така и фактическите основания за издаването й в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Жалбоподателят е представил и становище по констатациите, отразени в констативните протоколи, поради което е прието за неоснователно възражението, че не е уведомен за образуваното административно производство и не му е предоставено право на участие Потвърдени са изводите на комисията, че с оглед ограниченията на използваното средство за комуникация: проведен на 29.01.2013 г. телефонен разговор с потребителя с предложение за сключването на договор за услугата Mega Call M, и същевременно обема на информацията, която е била поднесена и е трябвало да се възприеме и обмисли за кратко време от потребителя, е било задължително наличието на една допълнителна - ясна и недвусмислена, информация на хартиен носител, която да способства за вземане на информирано търговско решение от средния потребил. Предоставената на потребителя в процесния случай с писмо-потвърждение информация за услугата Mega Call M от една страна е неясна, а от друга страна не е и изчерпателна. Относно доводите, че информацията за тази услуга, касаеща правила и условия на абонаментния план, е публикувана на сайта на Vivacom, е взето предвид, че тази информация може да се окаже недостъпна за някои потребители, тъй като не всеки потребител използва интернет или има възможност за това. Решението е правилно. КЗП е констатирала, че след приемане на оферта по телефона за тарифен план Mega Call M на потребител е предоставена с писмо писмена информация, съгласно която се предоставят 250 безплатни минути месечно към всички национални оператори, Първа и Втора международна зона и роуминг в ЕС, като от тази информация не става ясно, че всъщност тези 250 минути са разделени на: 50 минути към всички мрежи в България, Международна група 1 /влизат само фиксирани номера в Европа, САЩ и Канада/, Международна група 2 /влизат мобилни номера предимно от Европа, включително Италия, без Беларус/ и Роуминг в ЕС и 200 минути към всички мрежи в България и Международна група 1. Установено е от комисията, че това разделяне на безплатните минути конкретно и ясно е описано едва в получената от потребителя месечна сметка, когато вече срокът за отказ от сключената от него сделка е бил изтекъл. Прието е, че липсата на съществена информация, както и наличието на такава, но поднесена неясно и двусмислено, съществено е повлияло на средния потребител при вземане на търговското решение, което от своя страна е заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Заповедта е постановена въз основа на решение на Комисията за защита на потребителите по т. 23 от Протокол № 27/10.07.2013 г. Комисията е установила, че в съобщението по чл. 54 от ЗЗП, в действащата към този момент редакция, с което е потвърдена информацията в писмена форма не е посочено, че обявените 250 безплатни минути са разделени на 50 + 200 и кои страни и съответно какви мрежи /фиксирани или мобилни/ са включени съответно в Група 1, Група2 и след приемане на сделката и изтичане на законовия срок за отказ от сключения договор за продажба от разстояние, потребителят е получил месечна сметка /фактура/ от която установява, че обявените 250 безплатни минути са разделени на 50 + 200. Нелоялната търговска практика е формулирана в решението на комисията по следния начин: от предоставена с писмо писмена информация, съгласно която се предоставят 250 безплатни минути месечно към всички национални оператори, Първа и Втора международна зона и роуминг в ЕС, не става ясно, че всъщност тези 250 минути са разделени на 50 минути към всички мрежи в България, Международна група 1 /влизат само фиксирани номера в Европа, САЩ и Канада/, Международна група 2 /влизат мобилни номера предимно от Европа, включително Италия, без Беларус/ и Роуминг в ЕС и 200 минути към всички мрежи в България и Международна група 1. Следователно мотивирана е хипотезата е по чл. 68е, ал. 2 /предоставя по неясен начин съществена информация/ във връзка с ал. 1 /предвид елементите по ал. 1/. Комисията е посочила, че от предоставена с писмо писмена информация, съгласно която се предоставят 250 безплатни минути месечно към всички национални оператори, Първа и Втора международна зона и роуминг в ЕС, не става ясно, че всъщност тези 250 минути са разделени на 50 минути и 200 минути. Независимо от неточното изписване на правното основание /чл. 68е, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗЗП/ и посочените различни хипотези: не предоставяне съществена информация за условията на абонаментен план за мобилни услуги Mega Call M или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, видно от мотивите на комисията е, че е прието, че в писмената информация по неясен начин е предоставена съществена информация. В този смисъл не е налице неяснота на фактическото и правното основание на което е установено прилагането на недобросъвестна търговска практика. Правилно съдът е приел, че предоставената на потребителя информация с писмото е неясна и не е изчерпателна и че е нарушена забраната за извършване на заблуждаваща и нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, поради което и съобразно направеният от съда анализ на поведението на потребителя, във връзка с предлаганата услуга, постановеното решение е законосъобразно. Установено е от комисията, че потребителят е взел търговско решение да поднови договора си за мобилна услуга "БТК" АД за нов 24 месечен срок на абонаментния план Mega Call M, за да може да ползва 250 безплатни минути за разговори с мобилни номера с Италия, а след получаването на месечната си сметка разбира, че безплатните минути към мобилни номера в Италия са само 50 /мобилни номера в Италия спадат към Международна група 2/ В този смисъл обоснован е извода на комисията, че е възможно като резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Относно доводите, че информацията е предоставена при разговора с потребителя и е налична на интернет страницата на дружеството, правилно е прието от съда, че с оглед ограниченията на използваното средство за комуникация и обема на информацията е било необходимо наличието на допълнителна ясна и недвусмислена информация на хартиен носител, която да способства за вземане на информирано търговско решение от средния потребител. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 68е, ал. 3 от ЗЗП. Законосъобразно съдът е приел, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Административното производство е образувано в съответствие с чл. 68, ал. 4 от ЗЗП по искане на потребител, като за изясняване на фактите длъжностните лица на КЗП са извършили съответните проверки и са изготвили констативни протоколи, които са връчени на жалбоподателя, поради което са неоснователни възраженията, че не е бил уведомен за започналото административно производство. Жалбоподателят е представил и писмено становище по започналото административно производство. Оспорената заповед е издадена с цел, отговаряща на целта на закона, формулирана в чл. 68б от ЗЗП за осигуряване защита на потребителите от нелоялни търговски практики. Определението на "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, съгласно която "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В случая търговското съобщение, в което съществена информация е представена по неясен начин е търговска практика по смисъла на закона. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, Върховният административен съд, Седмо отделение