Решение № 406 от 19.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 462/2009 г.

Решение № 406 от 19.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 462/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Т. И. Т. срещу решение № 231 от 12.VI.2009 г. по внохд № 321/2009 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се оспорват приетите за установени факти и се иска да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКПр намира по повод подадената жалба отделни неправилности на въззивното решение и предлага ВКС да ги отстрани, като отмени наложеното на подсъдимия наказание глоба и определи минимална периодичност на срещите с пробационен служител. Върховният касационен съд установи: С присъда № 62 от 20.II.2009 г. по нохд № 3468/2008 г. на Софийския градски съд, подсъдимият Т. Т. е признат за виновен в това, че на7.IV.2007 г. в София е дал 10 лева на длъжностно лице - полицая М. В. Иванов - за да не извърши действия по служба, за което и на основание чл. 304, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК е наказан с пробация за срок от 10 месеца, включваща задължителна регистрация на Т. на настоящия му адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и с 1 000 лева глоба. С обжалваното решение присъдата е изменена, като срокът на пробационните мерки е намален на по 6 месеца, а глобата - на 500 лева. Жалбата е неоснователна. Подсъдимият е осъден след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, признанието му за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е подкрепено с други доказателствени средства /изброени са на л.3 от мотивите към първоинстанционната присъда/ и оспорването им сега, поради възникналото у Т. убеждение, че е "станал жертва на... провокативно поведение от с. на свидетелите по делото", не дава основание за касационна проверка. Искане, деянието на подсъдимия да не се квалифицира като престъпление, е било правено и пред въззивния съд, който обосновано го е отхвърлил с доводи, чиято правилност се споделя. Не е допуснато нарушение на материалния закон с налагането на подсъдимия и на кумулативно предвиденото наказание глоба, което непосредствено следва от редакцията на чл. 55, ал. 3 НК. Допуснато е нарушение на материалния закон - чл. 42б, ал. 2 НК - с непосочването периодичността на срещите с пробационен служител. Решението на въззивния съд е постановено след 1.VI.2009 г. и след влизането в сила на ЗИДНП, обн., ДВ, бр. 27/2009 г., с който ал. 2 на чл. 42б НК е изменена и минималната периодичност на срещите между осъдения и пробационния служител е определена на 2 пъти седмично. Въззивният съд е мотивирал необходимостта, това наказание да се наложи за минималния срок, което предполага минимална периодичност и при изпълнението на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, б. "б" НК. Предвид горното и чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение