Решение № 9220 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2019 г.

Решение № 9220 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Иванов от [населено място] срещу решение № 52 от 10.06.2019 г., постановено по адм. д. № 52/2019 г. по описа на Административен съд – Силистра (АС – Силистра), с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Националния осигурителен институт (НОИ) за заплащане на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., по повод на производството по издаване на отменено разпореждане № 7 от 18.04.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Силистра и ищецът е осъден да заплати на НОИ съдебните разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Иска отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество. Ответната страна - Национален осигурителен институт, не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред Административен съд - Силистра е образувано по обективно съединени жалба и искова молба/въззивна жалба подадени от С. Иванов. Ищецът е оспорил решение № 1040-18-10/30.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра, с което е отменено разпореждане № 7/18.04.2018 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Силистра (адм. дело № 45/2019 г. по описа на АС - Силистра) и е претендирал неимуществени вреди в размер на 10 000 лева под форма на безпокойство вследствие на психически тормоз, "кражба на трудов стаж", "укриване на документи" и лъжи, извършени от администрацията на ТП на НОИ - Силистра в производството по определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по цитираното разпореждане. Съдебните производства по жалбата против решение № 1040-18-10/30.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра и по исковата молба са разделени. Производство по оспорване на административния акт е било прекратено поради липса на правен интерес от оспорване, тъй като материалноправният въпрос за определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не е приключил по същество. АС – Силистра е приел, че нито са налице незаконосъобразни фактически действия на администрацията, нито е налице заявената неимуществена вреда. Приел е, че наличието или липсата на осигурителен стаж е предмет на разглеждане във висящо административно производство по определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Наред с това, АС – Силистра е обосновал извод, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е частично правилно. Не са налице посочените основания за отмяна на решението относно съществото на спора. Съдът е събрал и обсъдил относимите доказателства и въз основа на тях е формирал обосновани и съобразени с материалния закон изводи. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице, и то в условията на кумулативност, точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Тежестта да докаже наличието на така изброените елементи от фактическия състав е на ищеца. Отсъствието на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията. Съдът обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е формулирал извод за недоказаност на твърдените вреди, поради което и искът е приет за неоснователен. Отмяната на първоначалния акт е извършена в рамките на законовите правомощия на администрацията по чл. 99, т. 1 от АПК, а отмененото разпореждане не е засегнало необезщетени, респ. неподлежащи на обезщетяване по реда на КСО блага на ищеца. Дори и при определена по-ниска пенсия по отмененото разпореждане, разликата подлежи на изплащане, респ. обезщетяване със задна дата, поради което не е налице установена и доказана вреда за ищеца. Не е налице краен незаконосъобразен акт на ТП на НОИ – Силистра по заявлението на Иванов за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преписката е изпратена на органа за ново произнасяне и към момента на подаване на исковата молба административното производство не е приключило, т. е. изначално липсва акт – първият елемент от фактическия състав на отговорността. Не се доказва касаторът да е получил стрес и неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с актове на служителите от ТП на НОИ. Не са налице също и незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на НОИ, от които за ищеца пряко и непосредствено да са настъпили твърдяните вреди. Действията и бездействията, осъществени в рамките на административното производство в случая, не са от естество да доведат пряко до причиняване на вреди, тъй като те са насочени и обуславят приключването на съответното производство с административен акт, който от своя страна може да е предмет на съдебен контрол. Обосновани са изводите на съда и относно недоказаност на настъпилите вреди и тяхната тежест от процесните действия и бездействия. По тези съображения решението, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Решението е неправилно в частта, с която С. Иванов е осъден да заплати на НОИ юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 (сто и петдесет) лева за първата инстанция. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ в относимата и редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. По тази причина решението следва да бъде отменено в частта за разноските. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение