Решение № 3202 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1377/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. К. Д., подадено чрез пълномощника адвокат И. Атанасов, за отмяна на решение № 2176 от 06.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1912/2024 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение № 10166 от 22.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6151/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение. Искателят се позовава на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и представя предизвестие от 27.06.2024 г., отправено от „Сити пропъртис“ ООД за прекратяване на договор за управление, протокол от 01.10.2024 г. за проведено Общо събрание на етажната собственост за избор на нов домоуправител, договор за услуга № 4197/15.10.2024 г. сключен с новия домоуправител и подписка за съгласие от етажните собственици относно изместване на врата. Счита, че тези доказателства разколебават интереса на лицето подалото сигнала - предишния домоуправител „Сити пропъртис“ ООД и административното производство е било недопустимо на основание чл. 27, ал. 1, т. 5 АПК. За подписката от етажните собственици намира, че с нея са били изпълнени изискванията на чл. 38, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС). Иска отмяна на решенията и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. С допълнителна молба и нарочен списък претендира разноски. Ответната страна - кмет на район „Северен“, Община Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Тилева, в представено писмено възражение оспорва искането и пледира за отхвърлянето му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото, намира следното: С решение № 10166 от 22.10.2025 г. по адм. дело № 6151/2025 г. на ВАС е оставено в сила решение № 2176 от 06.03.2025 г. по адм. дело № 1912/2024 г. на Административен съд Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на Д. Д. против заповед № 24РД09-406/05.08.2024 г. на кмета на район „Северен“, Община Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж: „преграждане и приобщаване“ на общи части - етажен коридор към [заличен текст], в многофамилна жилищна сграда в поземлен имот (ПИ) [номер], [УПИ], кв. 4-нов, по ПУП-ПР на „Филипово“, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица]. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства или доказателства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Те следва да установяват факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Не всички нови обстоятелства или доказателства, а само тези, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната представляват основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Предизвестието за прекратяване на договора от домоуправителя „Сити пропъртис“ ООД е изпратено на Д. Д. на 27.06.2024 г. Протоколът от проведено Общо събрание на етажната собственост в което тя е участвала е от 01.10.2024 г., а договорът с новия домоуправител е от 15.10.2024 г. Всички тези документи носят дати от преди постановяването на съдебното решение от първоинстанционния съд, но Д. не аргументира, че те обективно не са могли да й бъдат известни. Подписката от етажните собственици пък е частен свидетелстващ документ, която няма не само достоверна, но и никаква дата, поради което с нея не могат да установят изгодни за искателя факти. Освен това представените писмени доказателства не са от съществено значение за решаването на делото. Предишният домоуправител - „Сити пропъртис“ ООД, като подател на сигнала за незаконния строеж, нито е имал правен интерес, нито е бил заинтересовано лице при издаването на заповед № 24РД09-406/05.08.2024 г. за премахването му, поради което е неоснователно позоваването на чл. 27, ал. 1, т. 5 АПК. В производството по установяване на незаконен строеж лицата, подали сигнала до органа за наличие на такъв, нямат качеството на заинтересовани страни, тъй като сезирането на административния орган не е обвързано със задължение за произнасяне. При упражняване на правомощията си по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ, органът не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство, а действа служебно. По отношение подписката от етажните собственици, с нея не могат да бъдат изпълнени изискванията на чл. 185, ал. 3 ЗУТ, които наред с изискуемия договор в нотариална форма (каквато подписката няма), предвижда също одобряването на проект за преустройството и издаване разрешение за строеж. Поради това, не е налице соченото основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на обсъжданите решения и искането следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което Д. Д. следва да бъде осъдена да заплати на Община Пловдив сумата от 70 евро, определена на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,