Решение № 6782 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13430/2017 г.

Решение № 6782 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13430/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И., чрез пълномощника й адв. Г. С., против решение № 202 от 11.01.2017 г., постановено по административно дело № 10955/2016 г. на Административен съд - С.-град (АССГ), Първо отделение, 43 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед за задържане, издадена на основание чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Г. Джонев - полицейски орган при 05 Районно управление (05 РУ) на Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи (СДВР) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност правилно е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. В хода на съдебното производство са събрани необходимите доказателства, въз основа на които съдът е извел правилни и обосновани изводи. Неоснователни са наведените доводи за неправилност на изводите на съда за постановяване на акта в съответствие с материалния закон. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед рег. № 229 зз-3740 от 23.10.2016 г., полицейският орган от 05 РУ при СДВР е постановил задържане за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателката С. И., поради това, че за същата са налице данни за извършване на престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс (НК) – хулигански действия, извършени в 05. 20 часа на 23.10.2016 г. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че същата е постановена от компетентен орган по чл. 72, във вр. с чл. 57, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, при спазване на изискуемата форма и административнопроизводствените правила, като са изложени фактически и правни основания за издаването й. Заповедта съдържа всички реквизити, посочени в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, като е спазена разписаната в същият текст процедура. Налице е и посоченото в заповедта правно основание за издаването й, като изводите на първоинстанционният съд за съответствие на заповедта с материалния закон се споделят от настоящата инстанция. Заповедите, постановени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са актове, за постановяването на които е достатъчно да има данни за извършено престъпление. Както неведнъж ВАС е посочвал в постоянната си практика не е необходимо тези данни да имат характера на данни от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от НПК. В случая, от приложените доказателства, в това число и от акт за установяване на дребно хулиганство (АУДХ) е категорично установено, че жалбоподателката на 23.10.2016 г., около 05. 20 часа в казино "Fire" на ул. "Мадрид", в нетрезво състояние се е държала грубо, отправяла е обиди спрямо крупиетата, ударила е В. М. по ръката, отказала е да изпълни полицейско разпореждане, отправила е обиди и заплахи и по отношение полицейските служители, поради което е съставен АУДХ и е задържана с оспорената заповед. Правилно е прието наличие на елементите на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във вр. с престъпление по чл. 325 от НК. Без значение е дали след задържането срещу лицето е образувано досъдебно производство или не, като е достатъчно към момента на издаване на заповедта по чл. 72 от ЗМВР да са налице данни за престъпление. Това следва и от характера на акта, който по съществото си е принудителна административна мярка, която се налага за целите, посочени в разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания – преустановяване на закононарушение или предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. В случая, посочената правна квалификация е и потвърдена, тъй като след внасянето в Софийския районен на материалите като преписка по УБДХ, производството е прекратено, но не както се сочи в касационната жалба поради липса на основание, а тъй като съдът е преценил, че е налице основание за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 325 от НК, поради което е изпратил преписката на прокуратурата. Правилен е изводът на съда, че за издаване на акта са били налице данните по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и същият е законосъобразен. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че задържането не е оправдано и наложително, тъй като не са извършени спешни процесуални действия. Преписката, образувана по реда на УБДХ е внесена в съда на 23.10.2016 г., независимо от обстоятелството, че е почивен ден, като на същата дата, видно от представения съдебен протокол е проведено и съдебно заседание по образуваното бързо съдебно производство, за което е следвало да бъде осигурено присъствието на жалбоподателката, в качеството на нарушител. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,