Решение № 2646 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2013 г.

Решение № 2646 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. Михайловска в качеството й на пълномощник на Константин Петров Въжаров, Иван Петров Въжаров и Вера Иванова Въжарова, срещу Решение от 15.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2507/2000 г. от Софийски градски съд, АО. В жалбата се прави отказ от оспорването на мълчаливия отказ на административния орган по заявление вх. № 97-00-7344 от 23.11.1998 г. и се иска обезсилване на съдебния акт в тази част. Твърди се също неправилно определяне на квотата на собствеността - 5/24 ид. части вместо 6/24 ид. части от невъзстановената част от УПИ ХV-567 и за частта от 1068 кв. м, върху която е реализиран път. Не се прилагат доказателства. Ответната страна - Областният управител на област София, чрез пълномощника си юрк. Стаменова дава становище за неоснователност на касационната жалба касателно квотата на собствеността и становище да се уважи искането за обезсилване на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски и представя списък. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в частта, в която се обжалва съдебния акт и за уважаване на искането за обезсилване на същия поради отказ от оспорването. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, в срока за произнасяне, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, но е противоречива по съдържание. С първата част от касационната жалба пълномощникът на Константин Петров Въжаров, Иван Петров Въжаров и Вера Иванова Въжарова - адв. К. Михайловска - заявява, че обжалва съдебния акт, с който е признато право на обезщетение на доверителите й за 5/24 ид. части вместо 6/24 ид. части от невъзстановената част от УПИ ХV-567 и за частта от 1068 кв. м, върху която е реализиран път. Не излага мотиви и не сочи доказателства в подкрепа на твърдението си. С втората част адв. Михайловска прави изявление, че от името на доверителите си се отказва от жалбата си срещу мълчаливия отказ по заявление № РД-97-00-7344 от 23.11.1998 г. и моли (касационната инстанция) да обезсили решението на първостепенния съд и да прекрати производството по делото. Към жалбата е приложено изрично пълномощно, по силата на което адв. Михайловска има правото да се откаже от жалбата срещу мълчаливия отказ на областния управител. В същност обжалваното решение е постановено в производство по оспорване на мълчаливия отказ на административния орган да се произнесе по заявление № РД-97-00-7344 от 23.11.1998 г., с което се иска признаване на право на обезщетение за отчужден по ЗОЕГПНС недвижим имот. Съдът намира, че волята на касаторите не е заявена по недвусмислен начин и за да не се увредят техните интереси касационната им жалба следва да бъде оставена без движение, като им се укаже в 7-дневен срок от уведомяването да я приведат в съответствие с изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и да посочат кое от исканията си поддържат. За целта съдът ще следва да отмени определението си, с което е даден ход на делото по същество; касационната жалба ще следва да се остави без движение като на касаторите се даде възможност да отстранят нередовностите на касационната жалба и да изразят по-конкретно исканията си до съда. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение