Решение № 8702 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2012 г.

Решение № 8702 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1219/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Съби Шидеров Събев и Васил Шидеров Събев, двамата от гр. Варна против решение № 2732 от 21.11.2011 г. по адм. д. № 938/2011 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, тридесети състав, с което е отхвърлена жалбата на Съби Шидеров Събев срещу отказа на кмета на район "Приморски" при Община - Варна, обективиран в писмо изх. № ЗОО-С-5 от 04.02.2011 г. да заплати на наследниците на Анастасия Василева Шидерова разликата над 2 618,68 лв. до 4 529,03 лв. на одобрената със заповед № 478 от 20.05.2010 г. на кмета на район "Приморски" оценка на част от имот № 1002 по ПНИ "Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата" за площ от 211 кв. м, с участието на заинтересованата страна Васил Шидеров Събев. Излагат, че решението е незаконосъобразно. Твърдят, че за процесните 211 кв. м не може да се установи точното местоположение, поради което им се дължи изцяло обезщетението. Молят, да се отмени обжалваното решението и им се изплати разликата над 2618 лв. до пълния размер от 4 529 лв. Ответникът - кмета на район "Приморски" при Община - Варна, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна. Излага, че са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, имащи отношение към законосъобразността на направеното от адм. орган разпределение на сумата, представляваща обезщетение по реда на § 4з, ал. 2, изр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за наследниците на Анастасия Василева Шидерова. Излага, че от СТЕ е установено, че новообразуваният имот НИ-1002, с площ 811 кв. м, включваща и процесните 211 кв. м, попада върху части от 3 стари имота, собственост на 3 различни лица, като площта от 211 кв. м представлява идеална част от новообразувания имот, поради което след направената редукция, определеното със Заповед № 478 от 20.05.2010 г. обезщетение в общ размер 4529 лв. е разпределено между собствениците на трите имота пропорционално на частите от тях, които попадат в тази площ. Смята, че определената с обжалвания акт сума за обезщетение на наследниците на Анастасия Шидерова в размер на 2618.68 лв., съответства на частта от наследствения имот, включена в НИ-1002. Смята, че обосновано и правилно административният съд е приел, че не са налице основания за отмяна на отказа на кмета на Общ. Варна - р-н "Приморски" да изплати на наследниците на посоченото по-горе лице разликата над 2618.68 лв. до 4529 лв. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2732 от 21.11.2011 г. по адм. д. № 938/2011 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, тридесети състав, е отхвърлена жалбата на Съби Шидеров Събев срещу отказа на кмета на район "Приморски" при Община - Варна, обективиран в писмо изх. № ЗОО-С-5 от 4.02.2011 г. да заплати на наследниците на Анастасия Василева Шидерова разликата над 2 618,68 лв. до 4 529,03 лв. на одобрената със заповед № 478 от 20.05.2010 г. на кмета на район "Приморски" оценка на част от имот № 1002 по ПНИ "Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата" за площ от 211 кв. м, с участието на заинтересованата страна Васил Шидеров Събев. Съдът е приел, че отказът да се изплати разликата в оценката е законосъобразен, след като от заключението на СТЕ е установено, че за съответната част от 211 кв. м попада в три съседни имота и за жалбоподателя като наследник на Анастасия Шидерова правилно е определено обезщетение от 2 618,68 лв., а останалата част до пълния размер на сумата 4 529,03 лв. следва да се изплати на останалите собственици на съседни имоти. Решението на административния съд е правилно. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 478 от 20.05.2010 г. на кмета район "Приморски" на Община - Варна, е одобрена оценка на 211 кв. м от имот № 1002 по ПНИ на местност "Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата" в размер на 4 529,03 лева, която част от имот е отредена за ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост Орлин Димитров Христов. Заповедта е обявена на заинтересованите лица, вкл. и на касаторите като наследници на Анастасия Шидерова, и е влязла в сила. На касаторите е издадена служебна бележка № 320 от 27.09.2010 г. от Сектор "Поземлена реформа" при район "Приморски", в уверение на това, че следва да получат сумата 2 618,68 лв. въз основа на заповед № 478 от 20.05.2010 г. на кмета район "Приморски" и Таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на собственици. С искане вх. № 300-94-С-5 от 22.12.2010 г. касаторите като наследници на Анастасия Шидерова поискали да им бъде изплатена сумата за разликата над 2 618, лв. до 4 529 лв. в размер на 1911 лв., с доводи, че придаваемата част от 211 кв. м е изцяло тяхна собственост и други заинтересовани лица нямат отношение към нея. С писмо изх. № ЗОО-С-5 от 4.02.2011 г. на кмета район "Приморски" на Община - Варна е отказано изплащане с мотиви, че частта от 211 км. м се разпределя между имотите на бившите собственици, като за наследодателката Анастасия Василева Шидерова са 122 кв. м, 82 кв. м са държавно, а 7 кв. м са на Иван Николова Костадинов. Отказът е оспорван от касатор Съби Шиндеров, като наследник на Анастасия Василева Шидерова, бивш собственик на придадената част от имота. Съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните. От заключението се установява, че няма графика в реални очертания за придаваемата площ над 600 кв. м до 811 кв. м за имот № 1002, отделни части не са реално обособени, а са идеални части разпределени между три стари имоти, като е представено съответно разпределение на размера на обезщетението за собствениците на отделните имоти. При тези данни съдът е приел, че одобреното обезщетение от 4 529,03 лв. за 211 кв. м придаваема част към имот № 1002 следва да бъде разпределено между собствениците на старите имоти, от чиито площи се образуван имот № 1002, в съответствие с разпределението по СТЕ. В случая съдът правилно е обсъдил и приложил разпоредбата на § 31 от ППЗСПЗЗ, както и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, които определят реда за обезщетение за земята по § 4а, 4б, 4в и 4з след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Влязъл в сила план на новообразуваните имоти относно процесния имот в конкретния случай има и не е спорен между страните. Неоснователни са възраженията на касаторите относно определената им съразмерна част от одобреното и влязло в сила обезщетение за придаваемата част от 211 кв. м към имот № 1002 г. От СТЕ се установява, че полагаемото се обезщетение на касаторите е в размер на 2 618,68 лв., което съответства на размера за 122/211 ид. части придаваема част от общия размер - 4 529,03 лв. Липсата на претенция на останалите заинтересовани лица по отношение на размера на обезщетението за съразмерната част на обезщетението за техните бивши имоти придадени към процесния имот, не обуславя извод, че пълния размер на обезщетението следва да се изплати само на касаторите като наследници на един от собствениците на бившите имоти. Определеното разпределение на обезщетението между легитимираните собственици е в съответствие с материалноправните разпоредби и легитимацията на касаторите като собственици за съответна част от придаваемия имот, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу отказа да се изплати пълния размер на обезщетението, при липса на материалноправни предпоставки за това. При проверката по чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав не установи допуснати нарушения при прилагането на материалния закон от административният съд, поради което приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му по отношение отхвърлянето на жалбата. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на жалбоподателя и правно релевантните факти, съдът е произнесъл законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,