Решение № 4782 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13276/2012 г.

Решение № 4782 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13276/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2018/13.09.2012 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 2220/2011 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 296/19.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против разпореждане № 5007204833/23.03.2011 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - Пловдив; 2) върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания; 3) осъдил е ТП на НОИ (РУСО) - Пловдив да заплати на Виолета Христова Кинова-Царева от гр. Пловдив, сумата в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) разноски по делото. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Виолета Христова Кинова - Царева и да се оставят в сила решение № 296/19.07.2011 г. на директора на РУСО - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5007204833/23.03.2011 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУСО - Пловдив. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конституираните като ответници по касация на мястото на починалата такава в хода на съдебното производство Виолета Христова Кинова - Царева, нейни наследници Васил Стоянов Царев от гр. Пловдив и Веселина Петкова Царева от гр. София, в писмена молба, подадена от повереника им адв. Василева, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят решението на първоинстанционния административен съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Пловдив, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Административен съд - Пловдив е установил вярната фактическа обстановка по случая. В мотивите на проверяваното съдебно решение коректно е отразено, че с молба-декларация вх. № 7795/28.06.2010 г. до РЦЗ - Регионална картотека на медицински експертизи - Пловдив Виолета Христова Кинова-Царева е поискала преосвидетелстване от ТЕЛК поради влошаване на здравословното й състояние. С експертно решение (ЕР) № 1942/23.09.2010 г. ТЕЛК е извършила исканото преосвидетелстване, като е определила 100 на сто намалена работоспособност с чужда помощ, с начална дата на инвалидизиране 01.12.2003 г. (определена) и краен срок - 1.09.2012 г. Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК по реда на чл. 98, ал. 6 от КСО от Медицинската комисия при РУСО - Пловдив частично, по отношение датата на инвалидизиране. С експертно решение № 0590/9.12.2010 г. НЕЛК е отменила експертното решение на ТЕЛК по отношение датата на инвалидизиране и определила нова дата - 5.07.2010 г., краят на паричното обезщетение за временна неработоспособност. Решението на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила на 27.12.2010 г. С процесното разпореждане № 5007204833/23.03.2011 г. на Виолета Кинова-Царева е отпусната добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО, считано от 23.09.2010 г. - датата на извършеното преосвидетелстване от ТЕЛК. При определяне на началната дата на придобиване на правото на добавка към вече отпусната пенсия пенсионният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от НПОС, съгласно която при преосвидетелстване на лица, на които пенсиите и добавките са отпуснати пожизнено, те се изменят или прекратяват от датата на преосвидетелстването. В случая се касае за добавка за чужда помощ за пенсионер и същата следва да бъде отпусната от датата на освидетелстването, на която всъщност се установява потребност от такава помощ. Към датата на преосвидетелстването Царева е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 1 от КСО, по влязло в сила предходно ЕР на ТЕЛК, определени за изплащане пожизнено, предвид навършване на възрастта по чл. 68 от КСО. С жалба вх. № МП-41770 от 21.06.2011 г. разпореждането е било оспорено пред директора на ТП на НОИ (РУСО) - Пловдив, който със свое решение № 296/19.07.2011 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Горестоящият административен орган е приел, че до момента на постановяване на разпореждането на пенсионния орган от Виолета Кинова-Царева не е постъпило заявление за отпускане на добавка по чл. 103 от КСО, предвид което разпоредбите на чл. 94, ал. 2 от КСО и чл. 22а от НПОС не намират приложение. За да уважи жалбата на Виолета Христова Кинова-Царева, с която е бил сезиран, Пловдивският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилен краен извод, съображенията за който не следва да бъдат преповтаряни, доколкото настоящата инстанция изцяло ги споделя. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно съдът в решението си е приел, че между страните не се формира спор относно фактите, а само по отношение приложението на материалноправните норми, приложими по отношение определяне на началната дата, от която следва да бъде отпусната добавката по чл. 103 от КСО. Компетентното длъжностно лице по чл. 98 от КСО незаконосъобразно е приело, че добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО следва да се отпусне от 23.09.2010 г., когато е било извършено преосвидетелстването от ТЕЛК. Административният орган не е съобразил, че с експертно решение № 0590 от 9.12.2010 г. на НЕЛК е било отменено експертното решение на ТЕЛК по отношение на датата на инвалидизиране, като е определена нова дата - 5.07.2010 г., от която за Виолета Христова Кинова-Царева е възникнало правото по чл. 103 от КСО. След като с това решение на НЕЛК е определена нова дата на възникване на правото на добавка за чужда помощ, което се явява допълнително право за лицето към възникнали в по-ранен момент права на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и процент от лична социална пенсия за инвалидност, добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване следва да бъде отпусната от по-ранната начална дата, или от 5.07.2010 г. В случая правото на добавка за чужда помощ се явява акцесорно право спрямо главните права на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и процент от лична социална пенсия за инвалидност. Акцесорните права са производни и абсолютно свързани с главните. Съществуването на едните е изцяло предопределено от възникването, съществуването и прекратяването на другите. Акцесорните права следват главните, те не са самостоятелни права. Ако главните не са възникнали, то няма да се породят и акцесорните, но наличието на главните права не е обуславя винаги наличие на допълнителни такива. Възникването на необходимост от ползване на чужда помощ е непосредствено свързано с настъпване на увреждането, защото именно увреждането на човек намаля неговите функционални възможности да се справя сам в ежедневието си и налага неговото подпомагане и обслужване от друг човек, който да компенсира неговата степен на неработоспособност. Датата, от която е признато, че поради влошаване на здравословното състояние човекът вече е неспособен да се грижи сам за себе си и съответно е възникнало правото на чужда помощ, е и датата, от която му е дължима добавката за нея. А по делото тази дата е безспорно установена с влязлото в сила решение на НЕЛК, което е един стабилен административен акт, с който се установяват релевантни юридически факти, чието действие не може да се игнорира. При издаване на процесното разпореждане и постановяване на потвърдилото го решение административните органи са пренебрегнали задължителното за тях указание, дадено в т. 3, абзац последен на писмо № 91-01-324/10.12.2009 г. на НОИ, съгласно което, ако с влизане в сила на експертно решение се придобиват допълнителни права (в това число и на добавка за чужда помощ), не следва да се изисква подаване на ново заявление. Преповтаряйки в касационната жалба тезата, че липсата на такова заявление препятства отпускането на добавката по чл. 103 от КСО от момента, в който инвалидизираното лице е имало правото и на чужда помощ, касаторът допуска правно-техническо смешение и тълкува превратно известните по делото факти. Изложеното обуславя извода, че решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване са били издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност, и като ги е отменил и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със съответните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на проверявания съдебен акт, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. По горните съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Пловдив, което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед установената неоснователност на главните искания в касационната жалба, няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на спора е основателна претенцията на ответниците по касация за присъждане на сторените съдебни разноски, които са в размер на 150 лв., заплатени от тях на упълномощения да ги представлява пред касационната инстанция адвокат, видно от номерирания като лист 11 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,