Решение № 1144 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4734/2012 г.

Решение № 1144 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4734/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Подадена е касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Мъстан Абилов, против решение № 71/21.02.2012 г. по АД № 593/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробно се изяснява същността на създадената интегрирана информационна система, която обединява данните от системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. В жалбата се посочват два блока на земеделския производител - № 00237-2Ч2-1 и № 00237-576-18, за които от сателитните снимки е видно, че не попадат във фактическите блокове и не са допустими за подпомагане площи. Излага се, че въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки между данните в заявлението и данните за площта от СИЗП. Въз основа на тези проверки, когато даден блок попада частично или изцяло извън допустимата за подпомагане площ, частта извън СЕПП се счита наддекларирана. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие". В тази връзка се възразява, че от оспореното решение не става ясно какъв точно начин на проверка е следвало да извърши административният орган. Оспорват се доводите на съда относно задължителното прилагане на разпоредбата на § 24 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, като се твърди, че това е само правна възможност, а не задължение за извършването на допълнителни проверки за установяване на допустимата за подпомагане площ. Административният орган не е бил длъжен да уведомява земеделския производител за проверките, защото разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП като специален закон не предвижда такова задължение. Твърди се неприложимост на § 73, т. 4 от Регламент /ЕО/, тъй като заявителят още при очертаване на площите е знаел които от тях са необработваеми. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява. Представя писмено становище по делото, изготвено от адв. Николай Бадев, в което оспорва изложените в касационната жалба доводи. Твърди, че решението на административния съд е правилно, като споделя изводите на съда относно липсата на фактически обстоятелства в акта. Излага съображения, че субсидията е изплатена въз основа на влязъл в сила административен акт и фактът на новополучената информация в РА по никакъв начин не оборва неговото действие. Приложените снимки установяват размера на заявените площи и от тях не става ясно кои площи са необработваеми. Поради това, ако има разминаване и грешка в площта, тя не е могла да бъде установена от земеделския производител при деклариране на площите. От акта не става ясно за кои площи е наложена санкцията и какъв е размерът на наддекларираната площ. Претендира се заплащане на адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е приел, че АУПДВ е немотивиран, предвид общото и неконкретизирано формулиране на мотивите. В тази връзка не са визирани кои точно площи и в какъв конкретен размер са обявени за недопустими за подпомагане. Изплатените средства се дължат единствено на действията на органите на Разплащателна агенция, поради което задължението за възстановяване на сумите не следва да се вменява на земеделския производител. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/22431 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция, с който по отношение на Петко Асенов Александров, от с. Алеково, общ. Свищов, обл. Велико Търново, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 2424,65 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 04/030709/25765. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, чиито правомощия произтичат от решение на УС на ДФ "Земеделие", отразено в протокол № 17/07.04.2011 г. и заповед № 01 РД/1288/08.04.2011 г. на изпълнителния директор на фонда. Но при постановяването му е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно съдържанието на задължителните реквизити на акта. В него липсват мотиви и конкретни фактически съображения, на базата на които административният орган е приел своето решение. От изложението в него не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размера на сумата, нито какво е естеството на новополучената информация. Самото понятие допустима площ е въведено с приемането на Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските производители по схеми за плащане на площ. В акта липсва обосновка на начина, по който са изчислени различията в площите и не е изяснен въпросът по каква методика е определена дължимата сума. Поради липсата на фактически основания за издаването му, съдът е приел акта за незаконосъобразен. Посочил е, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на чл. 24 и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004. Извършените кръстосани проверки през 2010 г., при които са били констатирани нередности, не са били последвани от други административни процедури. Поради това РА не е открила причините за несъответствията. Съдът се е позовал на чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Изтъкнал е, че връщането на сумите е недължимо и поради това, че регламентът поставя условие решението за възстановяване да е било съобщено до 12 месеца от плащането, което условие не е налице. Решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалената годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Правилно съдът е посочил, че тези факти не се съдържат нито в самия административен акт, нито в приложения към издадения АУПДВ. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, поради това, че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за съществени нарушения на процесуалните правила. Към момента на деклариране на площите, заявителят е разполагал с копия на картата на земеделското стопанство, приложени към делото и от тях не става ясно коя площ е необработваема. Това се потвърждава и от извършените през 2009 г. проверки, които не установяват заявените от жалбоподателя площи да са недопустими за подпомагане. Едва проверката през 2010 г. е установила разминаване в данните, но тя не е била последвана от допълнителни проверки, съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., за които заявителят да бъде уведомен. Разпоредбата на чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 регламентира възстановяването на недължими плащания от европейските фондове и този ред изисква установяване на факта дали грешката е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Доказателства в тази насока не са представени от административния орган. Приложените доказателства установяват, че земеделският производител не е имал възможност да установи несъответствията при наличните схеми и планове на земеделските блокове и поради това, че информацията, налична в РА в електронен вид, не е била достъпна за него. Що се отнася до възраженията на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 24, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 е само правна възможност, но не и задължение за РА, следва да се посочи, че разпоредбата няма такъв пожелателен характер. Съгласно разпоредбата: "Посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо, от проверки на място." Следователно прилагането на допълнителни процедури за проверка е задължително, а само при необходимост се правят проверки на място. Като акт с директна приложимост той безспорно е очертал задължението на административния орган "след автоматичното откриване чрез компютърни средства на нередности при декларирани права и декларирани парцели /чл. 24, т. 1 от регламента/, да извърши допълнителни административни проверки за безспорно установяване на констатираните нередности. Изложените в тази насока изводи на административния съд са обосновани и сочат на правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,