Решение № 4084 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2021 г.

Решение № 4084 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2021 г., V о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието против решение № 213 от 20.10.2021 г., постановено по адм. дело № 164/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен в частта, с която е отменена по жалба на "Петуния Биовайн" ЕООД Заповед № РД 09-155 от 23.02.2021 г. издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, в частта, в която извън одобрените окончателни специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 са останали следните парцели и части от парцели: целият парцел № 66682-27-2-1 с площ от 6, 50 ха; целият парцел № 66682-29-1-2 с площ от 2, 30 ха; целият парцел № 66682-29-2-2 с площ от 2, 77 ха; площ от 0, 17 ха от парцел № 66682-30-7-1; площ от 0, 29 ха от парцел № 66682-34-3-2; площ от 5, 23 ха от парцел № 66682-36-1-1; целият парцел № 66682-39-1-2 с площ от 3, 18 ха; площ от 1, 26 ха от парцел № 66682-39-2-2; площ от 0, 42 ха от парцел № 66682-40-1-2 и площ от 3, 15 ха от парцел № 66682-80-2-2 и е изпратена преписката в отменената част на Министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи исковата молба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата "Петуния Биовайн" ЕООД взема становище за нейната неоснователност. Представителят на ВАП изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са релевираните с касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на съдебния акт, водещи до неговата неправилност. Изложените с касационната жалба възражения и свързаните с тях доводи следва да бъдат споделени, като при постановяване на решението си съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото не е обосновано в необходимата за това степен. Обжалваният административен акт е издаден на основание чл. 33а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), като в него изрично е посочено, че слоят площи, допустими за подпомагане за 2020 г., е актуализиран чрез нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане, както и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината. Правилността и законосъобразността на последните е потвърдена и от изцяло кредитираното и прието без възражения на страните заключение на инженерно-техническата експертиза. Същото се основава на данните, добити чрез дешифриране на актуалната за периода цифрова ортофотокарта и съобразно извършените проверки на място, като независимо от приетото от съда изводите на административния орган за недопустимост за подпомагане и на процесните 10 бр. площи (съгласно Наредба № 2/26.03.2018 г.) не са опровергани от заключението на вещото лице и от другите доказателства по делото. Основателни са, на първо място, оплакванията на подателя на касационната жалба, че решаващият съд е мотивирал крайните се правни изводи единствено със заключението на приетата инженерно-техническа експертиза, несъпоставяйки го с останалите доказателства по делото. Това е видно и от самото съдържание на съдебното решение, като действително съдът не е обсъдил всички доказателства, с изключение на експертното заключение. Изводите му са обосновани само на това заключение, без коментар на другите доказателства поотделно и в съвкупност със същото. Следващият важен въпрос е свързан с обстоятелството, че експертизата е изготвена само като техническа, от вещо лице - геодезист, независимо че от ответника по касация като първоинстанционен жалбоподател е поискано назначаването на аграрно-техническа експертиза, и с участието на агроном, което искане не е уважено от съда. Доколкото засиленото служебно начало (чл. 9, чл. 171 АПК) изисква от съда да осъществява и процесуално съдействие за законосъобразното решаване на спора, игнорирането от него на тези разпоредби на АПК води да съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предмет на такава обаче са обстоятелствата, свързани с реалното състояние на недопуснатите за подпомагане площи, като основателни са оплакванията, че съдът не е изследвал наличието на всички изисквания на относимата относно критериите за допустимост Наредба, въз основа на доказателствата по делото. Съгласно необсъдените от съда такива, отсичането на храстите и дърветата в процесните парцели е извършено след м. август и/или м. септември 2020 г. (доказано от теренните проверки на МЗХГ), препятстващо съответния терен да се приеме за такъв с изискуемата съгласно чл. 8/1/, т. 3 от относимата Наредба тревна покривка, която да се използва за паша или за добив на сено чрез косене през цялата календарна 2020 г. Основателни са и оплакванията за противоречивост на съдебния акт, доколкото идентични като състояние с процесните площи (в парцели 66682-27-1-1, 66682-55-1-2, 66682-38-1-2 и др.) са приети и потвърдени от съда като недопустими за подпомагане. Предвид горното оспореното съдебно решение е неправилно - постановено при наличието на релевираните с касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК и като такова следва да бъде отменено. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което, след допускане на извършването на поисканата съдебна аграрно-техническа експертиза, с участието на агроном, да се мотивират крайните правни изводи, съпоставяйки експертното заключение с всички събрани доказателства по делото и въз основа на всички тях се изследва наличието на изискванията на относимата относно критериите за допустимост Наредба. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и за разноските, за водене на същото, за всички съдебни инстанции до този момент. Водим от горното Върховният административен съд, пето отделение,