Решение № 385 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2013 г.

ВАСПетчленен състав13.01.2014 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Атанас Георгиев Льондев от гр. Банкя за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на влязло в сила решение № 6031/29.04.2013 г., постановено по адм. д. № 11940/2012 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. ОСЪЖДА Атанас Георгиев Льондев от гр. Банкя да заплати на Агенция "Митници" 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 385 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Атанас Георгиев Льондев от гр. Банкя за отмяна на решение № 6031/29.04.2013 г., постановено по адм. д. № 11940/2012 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение и оставеното с него в сила решение на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 2553/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на молителя срещу заповед № 830/2012 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Посоченото в молбата за отмяна основание е по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Молителят твърди, че решението на ВАС противоречи на други влезли в сила съдебни решения по аналогични случаи, а именно: решение № 4145/26.03.2013 г. по адм. д. № 14073/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение на АССГ по адм. д. № 2405/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на Веселин Христов Димитров против заповед № 842/08.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение, решение № 16375/19.12.2012 г. по адм. д. № 11759/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 3996/2012 г. по адм. д. № 2398/2012 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Иван Асенов Йончев срещу заповед № 848/08.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение и решение № 2659/25.02.2013 г. по адм. д. № 11274/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 4125/2012 г. по адм. д. № 2403/2012 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Стефан Драгиев Марков срещу заповед № 851/08.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение. Молителят твърди, че цитираните административни дела са тъждествени-с еднакъв предмет, постановени при наличие на пълно субективно и обективно сходство между делата, поради което са произнесени противоречиви съдебни актове. Твърди също така наличие на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и които следва да се съберат и обсъдят при новото разглеждане на делото в първата инстанция. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на Агенция "Митници" чрез процесуалните си представители оспорват молбата за отмяна като неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе взе предвид следното: Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. В разглеждания казус молителят не представя писмени доказателства, които да бъдат преценени като нови и които биха могли да имат значение за правния резултат по адм. д. № 11940/2012 г. по описа на ВАС. Що се отнася до позоваването на съдебните актове по цитираните по-горе административни дела, настоящият петчленен състав на ВАС намира, че те нямат характеристиката на нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като нямат отношение и значение за съдебния спор по това дело. Молбата за отмяна на решение № 6031/29.04.2013 г., постановено по адм. д. № 11940/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение и оставеното с него в сила решение на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 2553/2012 г. като противоречащо, постановено за същото искане и на същото основание, на други влезли в сила решения № 4145/26.03.2013 г. по адм. д. № 14073/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение на АССГ по адм. д. № 2405/2012 г., решение № 16375/19.12.2012 г. по адм. д. № 11759/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 3996/2012 г. по адм. д. № 2398/2012 г. по описа на АССГ и решение № 2659/25.02.2013 г. по адм. д. № 11274/2012 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 4125/2012 г. по адм. д. № 2403/2012 г. по описа на АССГ също е неоснователна. Четирите съдебни акта, постановени по цитираните административни дела по описа на Върховния административен съд, за които молителят Атанас Георгиев Льондев твърди, че си противоречат, са постановени между различни страни, по жалби срещу различни административни актове. За да има противоречие, нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, каквото не е налице в конкретния случай. Следователно на посоченото основание молбата за отмяна също е неоснователна. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което искането с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на Атанас Георгиев Льондев от гр. Банкя като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора в полза на административния орган се дължат направените в това производство разноски, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, молителят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,