Решение № 101 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 762/2012 г.

Решение № 101 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 762/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 15080/11.06.2012 г., подадена от Т. К. Т. за отмяна на влязлото в законна сила решение № 1514/07.12.2011 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, постановено по в. гр. д. № 1582/2005 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение от 10.06.2005 г. постановено по гр. д. № 8877/2003 г. по описа на Варненски районен съд и вместо него е постановено: отхвърля иска на А. К. Д., починал на 12.07.2005 г., заместен в хода на процеса от Т. К. Т. от [населено място], против В. Н. Ф. и З. Й. З., двамата от [населено място], за предаване на владението върху й идеална част от втория етаж на сградата, находяща се в дворно място, цялото с площ от 188 кв. м при граници: имоти № № V-3,4, III-22, V-1,представляващо имот пл. № 3 в кв. 4 на осми подрайон на [населено място]- [улица], състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет, стълбище за втория етаж, основано на твърдения, че е негова лична собственост, въз основание на замяна, обективирана в нотариален акт № 10 от 17.11.1980 г., том Х, дело № 3139/1980 г. на ВН, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. В молбата се твърди, че горепосоченото влязло в законна сила решение, е в противоречие на постановеното влязло в сила решение № 737/07.06.2010 г. на Варненски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 74/2010 г. по описа на същия съд, с което се обезсилва решение № 3345/11.11.2009 г. по гр. д. № 4795/2005 г. по описа на В. в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. К. Т. срещу З. Й. З., В. Н. Ф. и Е. И. Ф. искове за: 1/ установяване, че Т. е собственик на недв. имот-1/8 ид. част от дворно място, цялото с площ от 188 кв. м, находящо се в [населено място], [улица]/бивша Ас. З. " № 19,съставляващо парцел 3 в кв. 4 по плана на 8 п. р., идентичен с ПИ № 1030, ведно с ? ид. ч. от втори етаж на жилищна сграда, построена в това място, състоящ се от две стаи, антре, перално помещение, баня, клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 идеална част от подобренията в дворното място при граници по скица: [улица], ПИ № 1031,ПИ № 1026,ПИ № 1029,предмет на нот. акт № 147, т. IХ, дело № 2932/12.08.1987 г. на Н-с при В. и 2/иск за отмяна на К. № 90,том I, рег. № 1472, дело № 52/03 г. на Н-с Р. К., рег. № 212 при В., вписан в С. -В. под вх. рег. № 2485, акт. № 69,том VII, дело № 1459/03 г., както и 3/иск за отмяна на НА № 147,том IХ, дело № 2932/12.08.1987 г. на Н-с при В. на осн. чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./като прекратява производството по гр. д. № 4795/05 по описа на В. и по в. Гр. д. № 74/2010 г. по описа на В. в тази му част. Със същото решение по гр. д. № 74/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, въззивният съд оставя в сила решение № 3345/11.11.2009 г. по гр. д. № 4795/2005 г. по описа на В. в останалата му част, с която са отхвърлени исковете на Т. Т. срещу З. Й. З., В. Н. Ф. и Е. И. Ф. за: прогласяване на нищожността на сделката, обективирана в нот.акт № 41/83 г., в евентуалност унищожаване на същата сделка, както и за отмяната на цитирания нотариален акт, за унищожаване на сделката, обективирана в НА № 29/92 г., както и за отмяната на цитирания НА и за отмяната на НА № 38/99 г., както и в частта, с която са уважени исковете за прогласяване за нищожно нотариалното действие по изповядване на сделката по НА № 38/99 г., както и е прогласена нищожността на самата сделка. Ответниците по молбата В. Н. Ф. и З. Й. З., считат че молбата за отмяна на посоченото в същата влязло в законна сила решение неоснователна и молят същата да се остави без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата за отмяна на горепосоченото влязло в законна сила решение е постъпила в срока, предвиден в чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Според соченото от молителя основание за отмяна на влязлото в законна сила решение, а именно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в законна сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в законна сила решение, което му противоречи. За да имаме противоречие е необходимо пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които тези решения са постановени, което се отнася до такова на страни, основания и искания. Освен това противоречието трябва да съществува между решенията, а не между техните мотиви и между решение и мотивите на друго решение. Ако делата са между различни страни или относно различен предмет, няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. Такова пълно тъждество, което се изисква за сочената от молителя хипотеза, не е налице, защото с влязлото в сила решение, предмет на молбата, е приключило производство, по иск предявен от А. К. Д. -починал на 12.07.2005 г., след постановяване на първоинстанционното решение от 10.06.2005 г., заместен от Т. К. Т., настоящия молител, в което са разгледани заявените от ищеца против ответниците З. Й. Д. и В. Н. Ф., искове с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 30, ал. 3 от ЗС във връзка с чл. 111, ал. 1 от ЗС. Влязлото в законна сила решение № 727/07.06.2010 г., постановено по в. гр. д. № 74/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, на което молителят се позовава, е било образувано по въззивна жалба на Т. К. Т. срещу решение № 3345/11.11.2009 г. по гр. д. № 4795/2005 г. по описа на Варненски районен съд в отхвърлителната му част досежно посочените в същото заявени искове. С исковата си молба, депозирана от Т. К. Т. на 30.09.2005 г./след смъртта на наследодателя му А. К. Д./ са били предявени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в условията на евентуалност иск по чл. 27 ЗЗД, вр. с чл. 472 ГПК /отм./, с чл. 476 б. "а"ГПК /отм./ и чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, против З. Й. Д., В. Н. Ф. и Е. И. Ф., приключило с горепосоченото решение, предмет на въззивното производство по гр. д. № 74/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд. С оглед изложеното, не е налице предвиденото в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК основание за отмяна на влязлото в законна сила решение, предмет на подадената молба за отмяна, поради което същата се явява неоснователна. Законът изброява лимитативно основанията за отмяна по чл. 303 ГПК, като те не могат да се тълкуват разширително. Второто основание, което молителят заявява с молбата и е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК., като цитирам "След запознаването ми с Протокола от съдебно заседание, проведено на 19.05.2012 г. по гр. д. № 4545/2005 г. по описа на В. установи нови обстоятелства по чл. 303/1/ т. 1 ГПК, че съдия М. Н. не е включила в протокола доказателство Договор за строително-монтажни работи подписан от Д. през декември 1993 г., което доказателство опровергава твърдението на Ф., че владее имота повече от 10 години". Тези наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения от съда и то в друго производство, по посоченото гражданско дело, за които няма никакви други данни и дали същото е висящо или е влязло в законна сила, освен, че са неотносими към настоящото производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, същите са развити като оплаквания за неприемане и необсъждане на доказателства в друго производство по друг правен спор. С оглед изхода на делото на ответниците по молбата за отмяна В. Н. Ф. и З. Й. З. следва да се присъдят разноски за настоящото производство, които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, възлизат на сумата от 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 02.07.2012 г. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд