Решение № 8209 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15572/2009 г.

Решение № 8209 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15572/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Евита-К" ЕООД със седалище гр. София против решение № 81 от 9.10.2009 г., постановено по адм. дело № 482 от 2009 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 801944 от 23.09.2008 г. на органа по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1742 от 25.11.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 48 341,70 лв. за данъчния период м. 07.2007 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на "Евита-К" ООД - гр. София, против ревизионен акт № 801944 от 23.09.2008 г., издаден от органа по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1742 от 25.11.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит за данъчния период м. юли 2007 г. в общ размер на 48 341,70 лв. по фактури, издадени от "Аванти ойл" ЕООД с предмет на доставките "живи телета". За да постанови това решение, съдът е приел, че не са възникнали облагаеми данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 2 и 3 от ЗДДС, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като данъкът е бил начислен неправомерно. До този извод съдът е стигнал, след като е обсъдил подробно доказателствата по делото и възраженията на жалбоподателя. Основният спорен момент по делото според съда е било реалното осъществяване на процесните доставки и след анализа на събраните доказателства съдът е стигнал до извода, че издадените фактури не удостоверяват сами по себе си прехвърлянето на собствеността или предаването на процесните стоки, поради което не е доказана реалността на доставките. Така постановеното решение е правилно. На първо място, неоснователни са възраженията на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в произнасянето на съда, без да е била комплектувана цялата административна преписка. Видно от материалите по делото, с писмо изх. № 23-22-1222 от 16.01.2009 г. на осн. чл. 150, ал. 1 от ДОПК директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, е комплектувал преписката, като сред приложенията са посочени ревизионният доклад и издаденият въз основа на него ревизионен акт - предмет на обжалване пред съда. Това обстоятелство е установено и в протокола от съдебно заседание от 9.09.2009 г., в който съдът е посочил, че му е изпратена цялата административна преписка, по която са се произнесли както органът по приходите, така и решаващият орган. Като официален документ съдебният протокол притежава материална доказателствена сила за фактите и обстоятелствата, които удостоверява, поради което следва да се приеме, че е неоснователно твърдението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на решението. От съдържанието на ревизионния акт се установява, че правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Аванти ойл" ЕООД, е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС - поради това, че е направен извод за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и че фактурите са издадени, без да са възникнали данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а според чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 за този данъчен период, и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. Както се посочи, разпоредбата има предвид само пряката доставка и затова правилно първоинстанционният съд е изследвал дали процесните фактури удостоверяват реално осъществени доставки на посочените в тях стоки - живи телета, като в тази връзка е извършил подробен анализ на доказателствата по тези преки доставки. При този анализ е направен обоснованият извод, че фактурите не удостоверяват реални доставки на описаните стоки. Действително, по делото е представен договор № 006 от 26.06.2007 г., сключен между "Аванти ойл" ЕООД и "Евита-К" ЕООД с предмет "доставка на жив едър рогат добитък (ЕРД), жив дребен рогат добитък (ДРД) и живи коне и магарета, предназначени за износ в Близкия изток, Европейския съюз, Албания, Косово, Македония, Хърватска и др.", а между страните не се спори, че процесните фактури са издадени от прекия доставчик "Аванти ойл" ЕООД и че разплащането е извършено по банков път. Правилно обаче съдът в мотивите на обжалваното решение е отбелязал, че във фактурите липсва индивидуализация на продадените животни, поради което не може да се направи заключение за това, че фактурираните стоки са идентични с изнесените от "Евита-К" ЕООД животни извън България. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в конкретния случай не са спазени изискванията на специалното законодателство, свързано с реда за идентификация на животните. Така например представените от доставчика "Аванти ойл" ЕООД ветеринарномедицински свидетелства не съдържат някои от реквизитите, предвидени в чл. 10, ал. 3 от Наредба № 61 от 9 май 2006 г. на министъра на земеделието и храните за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти, а именно идентификационни номера на транспортираните животни (задължителен за ЕПЖ и номер на индивидуална ушна марка). Също така в тези документи като изпращач/собственик на стоката не е посочен доставчикът "Аванти ойл" ЕООД, а са посочени различни физически и юридически лица, което също навежда на извода, че действителният доставчик на стоката не е издателят на процесните фактури. В подкрепа на това твърдение е и констатацията, че доставчикът не е представил дневници за покупките на "Аванти ойл" ЕООД за данъчния период и други документи, установяващи закупуването на стоките. Правилно съдът не е кредитирал представените документи, наименовани "Приложение на ушни марки към ветеринарно медицинско свидетелство № ...", тъй като същите са заверени от доставчика "Аванти ойл" ЕООД, а не от ветеринарния лекар, издал свидетелствата. Същото се отнася и за представените по делото теглови ноти, представляващи частни свидетелстващи документи, които също не индивидуализират доставените животни. От анализа на всички тези документи съдът е достигнал до обоснован извод, че прекият доставчик не разполага със съпроводителни документи, установяващи участието му в продажбата на процесните стоки. Съдът обосновано е аргументирал и извода, че няма доказателства за участието на "Аванти ойл" ЕООД в транспортирането на стоките. В същата насока са и мотивите на решение № 11888 от 13.10.2009 г. на Върховния административен съд - първо отделение, по адм. дело № 6253 от 2009 г., в което е прието, че установеното разминаване на данните по отношение на регистрираните животни, тяхното съхраняване и превозване съгласно подзаконовите изисквания за това, реда и начина на тяхната продажба, както и неспазването на изискванията във връзка с нея водят до извод за липса на действително извършена доставка. Неоснователни са оплакванията на касатора относно противоречие на решението с правото на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като настоящият случай за разлика от цитираната от касатора съдебна практика на Съда на Европейския съюз и на Съда по правата на човека в Страсбург касае настъпването на самото данъчно събитие във връзка с липсата на доставка между доставчика и получателя по нея, а не изпълнението на задължения от страна на предходни доставчици. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,