Решение № 536 от 22.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1782/2013 г.

Решение № 536 от 22.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 1782/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитниците на подсъдимия В. Е. Б. срещу решение № 225/15.07.2013 г. по въззивно нохд № 186/2013 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като не са изпълнени указанията в отменителното решение на касационната инстанция, не е отговорено на доводи във въззивната жалба и не са изложени мотиви, което е довело до неправилното приложение на закона с осъждането му по повдигнатите обвинения. Поддържат се алтернативни искания - за отмяна и оправдаване, за връщане на делото за ново разглеждане, за изменение и произнасяне по справедливостта на наказанията, както и за прекратяване по обвинението по чл. 144 НК поради изтичане на погасителната давност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по съображения, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският градски съд, наказателно отделение, 15 състав с присъдата от 29.09.2012 г. по нохд № 6151/2011 г. признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на: 29.03.2010 г. в гр. С. предложил облага-парична сума в размер на 400 лева на длъжностните лица А. У. и И. Г. -полицаи в III РПУ-СДВР, за да не извършат действия по служба. На основание чл. 304, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева; неустановена дата през м. април в гр. С. се заканил на длъжностните лица И. Г. и И. Ф. -полицаи при III РПУ-СДВР, при изпълнение на службата им с престъпление против тяхната личност и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. На основание чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода. Приложил чл. 307а НК и присъдил в полза на държавата левовата равностойност на престъплението в размер на 400 лева. На основание чл. 23 НК наложил на подсъдимия едно общо наказание, най-тежкото от определените - 1 г. лишаване от свобода, което да изтърпи при условията по чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС и присъединил наказанието глоба в размер на 500 лева. Признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението да е извършил престъпления по чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 НК: на 29.03.2010 г. по отношение на свидетелите Ас. У. и Ив. Г. и на неустановена дата през м. април 2010 г. по отношение на свидетелите Ив. Г. и Д. Т. Осъдил подсъдимия да заплати разноски. Софийският апелативен съд, наказателно отделение по повод жалбата на подсъдимия срещу присъдата в осъдителната й част с доводи за необоснованост, процесуални нарушения и нарушения на закона с присъда № 35/26.11.2012 г. по въззивно нохд № 1113/2012 г. отменил присъдата, признал подсъдимия Б. за невиновен и го оправдал по обвиненията да е извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвиненията по чл. 304, ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Потвърдил присъдата в останалата й част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение по повод протеста на прокурор от Софийската апелативна прокуратура на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, за да се отстранят всички констатирани съществени процесуални нарушения. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав с обжалваното решение по въззивно нохд № 186/2013 г. потвърдил присъдата по нохд № 6151/2011 г. на Софийския градски съд. С определението от 04.03.2013 г. съдът приел, че за изясняване на обстоятелствата, изложени в жалбата и с оглед събрания доказателствен материал, указанията на касационната инстанция и разпоредбата на чл. 327 НПК следва да бъде извършен допълнителен разпит на свидетелите Ив. Г., Ас. У. и Д. Т., който провел в съдебното заседание. В мотивите си приел, че за постановяването на решението следва да прецени събраните по делото доказателства, които да обсъди, да се съобрази със задължителните указания по приложението на закона, дадени от Върховния касационен съд, със съображенията на страните и да извърши проверка според изискванията по чл. 314 НПК. Изложил фактическа обстановка, за която направил извод, че не противоречи на приетата за установена от първоинстанционния съд, както и съображения в подкрепа на становището си, че оценката за достоверност на доказателствените средства и конкретно на показанията на свидетелите Ив. Г., Ив. Ф. и Ас. У. е правилна. Съдът обаче не е изпълнил процесуалната си дейност според изискванията по НПК. Не е взел предвид, че указанията на Върховния касационен съд, който не само е констатирал, но конкретно и подробно е посочил допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, съгласно чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК са задължителни. Това е останало извън пределите, очертани в началото на мотивите за процесуална дейност. Съдът не се е съобразил с изискванията да направи изводите си за вината и отговорността в съответствие с изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК при оценката на показанията на свидетелите по двата пункта на обвинението, както и на целия доказателствен материал като извърши цялостен и задълбочен анализ. Съобразно указанията съдът е провел допълнителен разпит на свидетелите Ив. Г., Ас. У. и Т., но от съдържанието на протокола от съдебното заседание за проведеното въззивно съдебно следствие може да се направи извод, че е формален и без ясна цел за изясняването на какви от относимите обстоятелства се провежда. Не са констатирани противоречията за съществено обстоятелство - размера на предложения подкуп. В мотивите няма съображения според изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК защо и въз основа на кои доказателствени източници е приел за доказана сумата от 400 лева, както и съображения кои и защо не приема, а различието между показанията на свидетелите Ив. Г. и Ас. У. са очевидни. Допълнителният разпит е бил задължителен, но е следвало да се изяснят неточностите, непълнотите, да се установят с по-голяма прецизност и достоверност фактите, свързани с предмета на доказване, да се провери достоверността и да се преодолеят противоречията за конкретните факти като се помогне да се припомнят неща, които са забравени според предвидените в НПК процесуални възможности. Не само че не е изпълнил това си процесуално задължение, но и проведеното въззивно съдебно следствие е било самоцелно след като тези показания не са били обсъждани. По този начин съдът е нарушил задължението си да изпълни изискванията по чл. 13 и чл. 107, ал. 2 НПК, а изводите си за виновност е изградил на догадки и предположения. Не са изпълнени указанията за оценка на всички събрани по предвидения процесуален ред писмени доказателствени източници, включително докладната записка на св. Ив. Г. от 08.04.2010 г., на всички документи от вида според определението по чл. 127 НПК, които не са взети предвид, не са обсъждани и съпоставени с останалите доказателствени източници и не са оценявани. Това е било наложително особено във връзка с поддържаното възражение по повод обвинението за извършено престъпление по чл. 144 НК, че не е конкретизирана датата - особено съществено обстоятелство, защото има значение както при решаване на въпроса относно приложимия закон, така и за законосъобразността на отговор по искането за прекратяване поради изтекла погасителна давност. Първоинстанционният съд е приел безмотивно, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание, предвидено от законодателя преди изменението, публикувано в ДВ, бр. 26 от 2010 г. Без никакви съображения въззивният съд е приел, че присъдата и в тази й част е законосъобразна, а е бил длъжен задълбочено и прецизно да провери всички доказателствени източници, за да направи верен извод за датата, на която е извършено това престъпление. В мотивите на обжалваното решение липсват отговори на поддържани в жалбата доводи и възражения, каквото е например основаването на осъдителна присъда само на показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 8 вр. ал. 4 НПК, с което е нарушил изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК за съдържание на решението. Липсата на отговор на всички доводи и възражения по съществени въпроси представлява липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК и е основание за отмяна на обжалвания акт. Предвид изложеното за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - неизпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, липсата на отговори на доводи и възражения, поддържани от страните, неизпълнение на процесуалните задължения по чл. 13, чл. 14, чл. 107, 305, ал. 3, 314 НПК, е невъзможно да бъде извършена проверка дали законът с осъждането по двете обвинения е приложен правилно, дали са налице основания за прекратяване поради изтекла погасителна давност. Въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за да отстрани нарушенията, да вземе предвид доводите и възраженията на страните и да реши правилно въпросите по чл. 301 НПК. Предвид това и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение