Решение № 225 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 236/2008 г.

Решение № 225 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 236/2008 г., II г. о., ГК докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на Х. Д. Г. и П. С. Г. от гр. Б. против въззивното решение от 1.11.2007 г. по гр. д. № 339/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение в частта за разпределение на ползуването на съсобствено дворно място, въззивният съд е постановил друго, с което разпределил ползуването на дворното място, представляващо УПИ * - 961 в кв. 57 по плана на гр. Б., кв. "М" между касаторите и ответниците по делото съобразно изготвения от вещото лице В. Г. вариант 3 от заключението, според който Х. и П. Г. ще ползуват оцветената в зелено част, И. и В. Н. - оцветената в синьо част, а Н. Т. - частта, оцветена в жълт цвят, при общо ползуване между Г тази в червен цвят на скицата, обявена за неразделна част от решението. Касаторите поддържат становище за необоснованост на направените изводи и нарушение на материалния закон и молят решението да бъде отменено и вместо това се постанови ново разпределение на ползуването на имота по един от предложените от вещите лица варианти № * или № 7 от приетите заключения на вещото лице В. Г. Ответниците И. и В. Н. оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила, а Н. Т. и Д. Г. не са взели становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и доводите на страните, и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предмет на спора е ползуването на съсобствено между страните дворно място, представляващо УПИ, като въззивният съд, при условията на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е отменил решението на първоинстанционния съд и решил делото по същество, като разпределил ползуването на имота по вариант 3 по скицата, приложение към заключението на вещото лице В. Г. Изложил е съображения, че в този вариант е съобразена сключената между ответниците Н сделка, както и същият е съобразен с фактическото състояние на имота и не се налага да се премахва съществуваща ограда. Оплакването на касаторите против така постановеното разпределение касае осуетяване на възможността им да ползуват равна част от лицето на съсобствената с Н. част от дворното място, а наличието на поставена от ответниците ограда не би могло да обоснове направения извод поради незаконността на строежа й. Доводите са основателни. Прието е от фактическа страна от съда, а и не се спори между страните, че касаторите и ответниците Н са съсобственици на 500/1110 ид. ч. от урегулирания поземлен имот, както и на първия етаж от построената в него сграда. Собственик на останалата част от дворното място и на втория етаж (заедно с трети лица за етажа) е ответницата Н. С. не спорят, че между частта на Т. и тази на Г. и Н. съществува ограда, като спорът е съсредоточен в ползуването от последните на съсобствената им източна част от урегулирания поземлен имот откъм лицето й. Установено е, че фактически площта на тази част е по-голяма от посочената в нотариалния им акт за покупко-продажба № 31/76 г., установяващ равни права при придобиването - с повече 31.30 кв. м., която част И. и В. Н. поддържат да са я придобили по замяна със съсобственика Н. Т. с представения нот. акт № 141/2006 г. Именно на този факт е акцентирал въззивния съд, като е счел, че изработеният от вещото лице вариант 3 е съобразен с придобитата от Н. допълнителна площ, с която техният дял в съсобствеността се е уголемил. Този извод е неправилен и необоснован, поради което и решението следва да се отмени. Дяловете в придобития от Г. и праводателя на Н. през 1976 г. имот са равни, тъй като друго не е посочено в акта. Всеки от съсобствениците има правомощието да си служи с общата вещ с оглед нейното фактическо състояние и предназначение, без да накърнява правата на другия съсобственик. Обстоятелството, че при измерването е установена по-голяма площ от описаната в нотариалния акт такава - с 31.30 кв. м., не променя правата на съсобствениците в имота (спорната част от него), а доводът на Н., че са придобили по-голяма квота именно с тази площ е неоснователен. Представеният от тях нот. акт от 2006 г. за замяна с Н. Т., другият съсобственик в целия имот, не установява тезата им, че именно тези 31.30 кв. м. като реална част от дворното място, са придобити от тях, поради което и тази площ следва да се вземе предвид при разпределението на ползуването на частта, отделена от частта на Т. с мрежа. Придобиването е в идеални части от целия урегулиран поземлен имот, а не реална част от него и то в източната част, съсобствена при равни права с Г. Затова и ползуването на същата следва да бъде разпределено при установените им равни права, вкл. и с осигуряване на приблизително равно фактическо ползуване на лицевата й част, към улицата. Последното не е осигурено с избрания от въззивния съд вариант 3, тъй като предвидените части за достъп от към улицата съществено се различават. Неоснователно е взето предвид и съществуването на бетонов бордюр (вариант 3), както и съобразения във вариант 4 - асмалък, тъй като премахването им не е свързано с неудобства или преустройства относно разпределението на ползуването на имота. Последното следва да се определи от съда по целесъобразност, с оглед конкретните обстоятелства по делото, изхождайки от правата на страните да си служат с общата вещ с оглед нейното фактическо състояние и предназначение. В случая касаторите и ответниците Н имат равни права да ползуват лицевата част на съсобственото им дворно място, поради което и даденото във вариант 5 разпределение максимално се доближава както до правата на съсобствениците, така и до фактическото положение в имота, като предвижда и общо ползуване на части от мястото с оглед обслужваща площ на жилищната сграда, състояща се от два отделни обекта на собственост. Твърдението на ответниците, че в дъното на дворното място има стопанска сграда на ищците не е установено по делото, поради което и не е налице пречка за разпределението по този вариант. Поради изложените съображения следва извода, че са налице поддържаните в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение поради необоснованост на направените изводи и нарушение на материалния закон, обосноваващи отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което разпределението на ползуването да се извърши по вариант 5 от заключението на вещото лице В. Г. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият състав