Решение № 7827 от 13.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Фандъкова в качеството й на кмет на Столична община чрез юриск. Ж. Дакова Пападопулу срещу решение 5573/03.10.2022 г., постановено по адм. дело 10691/2020 г. по описа на Административен съд - София - град, с което по жалба на Фонд Имоти АДСИЦ гр. София е изменен ревизионен акт с (РА) СФР20 РД77 46/06.07.2020 г., потвърден с решение СОА20 РД28 34/24.09.2020 г. на кмета на посочената община в частта за главница и лихви за данък върху недвижими имоти (ДНИ) за 2016 г. и за лихви за такса битови отпадъци (ТБО) за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по отношение на нежилищен имот земя и сграда, находящ се на територията на Столична община, район Младост, бул. Цариградско шосе 159. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната му част е недопустимо съгласно чл. 209, т. 2 ДОПК и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка, но неправилно е необосновано е преценил фактите, поради което е достигнал до погрешни правни изводи относно преведената по сметка на Столична община от жалбоподателя сума в размер на 35 000 лв. за ДНИ за период 01.01.2016 г. 31.12.2016 г., а оттам и неправилно са изменени установените с ревизионния акт публични общински вземания. За сумата от 35 000 лв. касаторът сочи, че тази сума, постъпила по сметка на Столична община за ДНИ за 2016 г. е отнесена за погасяване на задълженията за същото по вид задължение ДНИ, но за 2015 г., докато според първоинстанционният съд с тази сума е следвало да се извърши погасяване на задълженията за ДНИ за следващия данъчен периоди 2016 г. В касационната жалба е изложено, че в платежното нареждане за процесната сума е посочено, че плащането е за ДНИ за 01.01.2016 г. 31.12.2016 г., като се цитира разпоредбата на чл. 169, ал. 3а ДОПК, с която новела се въвеждала специална норма, която предвиждала задълженията, установявани от общините да се погасяват по реда на тяхното възникване, а само когато се отнасят за една и съща година, лицето може да заяви кое от тях погасява. Относно изводите на първоинстанционният съд, че не следва да се начислява лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 24.03.2020 г. в касационната жалба е налице позоваване на чл. 6 от Закона мерките и действията и по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП), според който до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава на плащане на задължения на частно правни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с изключение на дъщерните дружества на банките, вкл. и когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Касаторът се е позовал и на § 49 от ПЗР на ЗМДВИП относно сроковете и производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита, данъци, общински такси и др., не се променят, освен в случаите по § 25 31, поради което касаторът твърди, че изискуемостта на задължението за ДНИ за ревизирания период не се променя, респ. лихвата за забава е дължима. С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение в обжалваната му част. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Ж. Дакова Пападопулу и е представила списък за разноските по чл. 80 ГПК за двете съдебни инстанции в размер на 66 885,17 лв. Ответникът по касационната жалба Фонд Имоти АДСИЦ гр. София в депозиран от изпълнителния директор В. Генчев писмен отговор, я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да измени посоченият по горе ревизионен акт за установените с него публични общински вземания на Фонд Имоти АДСИЦ ДНИ за 2016 г. главница и лихви и за лихви за ТБО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. първоинстанционният съд е приел, че след като Фонд Имоти АДСИЦ е превело по банкова сметка на Столична община 35 000 лв. ДНИ за 2016 г., то неправилно административният орган не е намалил с нея задължението за този данък за 2016 г., а за предходната 2015 г. по РА СФР17 РД77 58/22.12.2017 г. Съдът изцяло е възприел доводите на задълженото с ревизионния акт дружество, позовавайки се на чл. 6 ЗМДВИП и § 49 от ПЗР на същия закон и въз основа на посочените разпоредби е направил извод, че лихва за забава не се дължи за периода 13.03.2020 г. до 24.03.2020 г. Посочено е от съда, че относно платежното нареждане сумата от 35 000 лв. при изчисляване на лихвите не е било отразено нейното плащане. Във връзка с възражението на дружеството жалбоподател в първоинстанционното производство съдът е приел, че неправилно в ревизионния акт е приложена разпоредбата на чл. 169, ал. 3а ДОПК относно заявеното от задълженото лице, че платената от него сума от 35 000 лв. погасява задължението за ДНИ за 2016 г. Съдът е приел, че съгласно посочената разпоредба до заявяването на задълженията за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят до една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Освен това пак във връзка с чл. 169, ал. 3а ДОПК съдът сочи, че законодателят е определил редът за погасяване на общинските вземания да се поставя в зависимост от реда на възникването им, като се започне от най старото вземане от съответния вид, а под съответен вид се има предвид отделните видове задължения по чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал.1 ЗМДТ, както и че разпоредбата на ал. 3а е специална по отношение на ал. 3 на чл. 169 ДОПК и се отнася до установени от общините задължения. Съдът е заключил, че лицето може да избира кой вид задължение да погаси и след като по обжалваният ревизионен акт е внесена единствено сумата от 35 000 лв. и след като други суми не са внасяни, не са налице данни да е била нарушена поредността на погасяване на задълженията на жалбоподателя към Столична община. Решението в обжалваната част е неправилно постановено. Определените местни данъци и такси в оспорения пред първостепенния съд административен акт представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК, които се установяват от органи на съответната община съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 9б ЗМДТ. Един от способите за погасяване на тези публични общински вземания е чрез плащане по аргумент от чл. 168, ал. 1, т. 1 ДОПК, като в настоящия казус е извършено частично плащане на ДНИ за 2016 г., но административният орган е погасил по старо задължение за същия данък за 2015 г. Спорът между страните по делото е само по отношение на определения с ревизионния акт размер на задължението за главница и лихви за ДНИ за 2016 г. и само за лихви за ТБО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за нежилищен имот на Столична община административен комплекс Бенч Марк Бизнес център. Установено е по делото, че Фонд Имоти АДСИЦ е сключило договор за финансов лизинг за същия имот, като считано от 24.11.2014 г. отчетната стойност на недвижимия имот е 0,00 лв., както и че процесният имот е бил отписан от баланса на дружеството. Предвид изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление, поради което задължена за ДНИ за 2016 г. за посочения имот е Столична община. В този случай предвид сключения договор за финансов лизинг, то собствеността на лизинговата вещ (недвижим нежилищен имот) се прехвърля на края на лизинговия договор и затова данъчно задължено лице по ЗМДТ, както правилно е посочено в ревизионния акт е Столична община за ревизирания период 01.01.2016 г. 31.12.2018 г. Няма спор, че данъкът е изчислен върху данъчната му оценка съгласно Приложение 2 от ЗМДТ, доколкото е установено, че липсва отчетна стойност. Същата данъчна оценка на имота е използвана и като основа за ТБО за трите ревизирани периоди. Спорният размер на главницата и лихвата за ДНИ за 2016 г. и лихвите за ТБО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е предвид прилагането на чл. 169, ал. 3а ДОПК и на чл.6 ЗМДВИП и § 149 от ПЗР на ЗМДВИП, респ. тяхната неприложимост. Както вече се посочи в изложението на настоящето решение с платежно нареждане от 10.06.2019 г. дружеството е превело 35 000 лв. за погасяване на задължението по ревизионния акт за ДНИ за 2016 г. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 169, ал. 3а ДОПК, правилно е приел, че тя е специална по отношение на ал. 3 на същата правна норма, но неправилно я е приложил, приемайки, че е следвало внесената по банкова сметка на Столична община сума от 35 000 лв. за погасяване на задължението по ревизионния акт за ДНИ за 2016 г., да не бъде отнасяна за погасяване частично на задължението на дружеството за предходната 2015 г. по друг ревизионен акт. В тази връзка и касационният жалбоподател основателно е изложил оплаквания, че първостепенният съд неправилно е приложил чл.169, ал. 3а ДОПК, тъй като тази разпоредба предвижда, че до заявяването им за принудително изпълнение задълженията, установени от общините за съответния вид се погасяват по реда на тяхното възникване, т.е. първо се погасява най старото задължение, а когато са в една година, тогава лицето има право на избор, като заяви кое погасява. В процесния случай ДНИ за 2016 г. е по процесния ревизионен акт, а за 2015 г. по предходен ревизионен акт (и двата описани по горе в настоящето решение). Следователно, посочените задължения на дружеството към Столична община не са в една и съща година, а в различни две последователни години, поради което стриктното прилагане на чл. 169, ал. 3а ДОПК, относим за общинските вземания означава, че правилно в процесния случай с ревизионния акт е прието, че с внасянето на 35 000 лв. от длъжника следва да се погаси частично задължението за ДНИ, но за 2015 г. След като задълженията за ДНИ на дружеството не са в една и съща година, не може да се приложи изключението, предвидено в чл. 169, ал. 3а ДОПК На практика решаващият съд макар и позовавайки се на разпоредбата на чл. 169, ал. 3а ДОПК, е приложил ал. 3 на същия кодекс, което води до погрешни правни изводи в решението му. По отношение приетото от първостепенния съд, че не следва да се начисляват лихви за забава за периода от 13.03.2020 г. до 24.03.2020 г. предвид разпоредбите на чл. 6 ЗМДВИП И § 49 от ПЗР на същия закон съдът е приложил разпоредби, които не са относими за процесния казус. Разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП предвижда, че до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава на плащане на задължения на частно правни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), с изключение на дъщерните дружества на банките, вкл. и когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. В случая не се касае за договор с банка или др. финансова институция в какъвто смисъл е посочената разпоредба на ЗМДВИП. Установеното с ревизионния акт от общинските органи на задължения за лихви за ДНИ и ТБО не означава, че следва да се прилага разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП, както неправилно е приел решаващият съд. Наистина правилно в съдебното решение е посочено, че при първоначалната редакция на тази правна норма е било регламентирано от законодателя, че до отмяна на извънредното положение, не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, вкл. и за лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Въпреки това и първоначалната редакция и последващата такава с ДВ, бр. 34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г. законодателят е конкретизирал, че тази разпоредба се отнася само до договори на частноправни субекти с банки и др. финансови институции по чл. 3 ЗКИ. Установяването на задължения за местни данъци и такси с АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК или на ревизионен акт, какъвто е процесния казус не се обхваща от хипотезата на чл. 6 ЗМДВИП и като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, като е изменил ревизионния акт и в тази му част. В същия смисъл е и решение по адм. дело 6230/2021 г. на ВАС, Осмо отделение. Неправилно съдът е приел, че относима за казуса е и разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗМДВИП, тъй като тя се отнася до сроковете в производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита, данъци, вкл. и акцизи, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси и др. публични задължения, като с тази разпоредба е уточнено, че посочените срокове не се променят, освен в случаите по § 25 31 от същия закон. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е основателна, а решението в обжалваната част е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови друго решение, с което се отхвърли жалбата на Фонд Имоти АДСИЦ срещу ревизионния акт в изменената му част за данък недвижими имоти за 2016 г. за главница над сумата 30 982,84 лв. до пълния размер от 67 032,74 лв., както и в изменената част за лихви за данък за недвижими имоти за 2016 г. над сумата 21 829,19 лв. до пълния размер от 27 315,84 лв. в изменената част за лихви за такса битови отпадъци за 2016 г. над сумата 51 412,63 лв. до пълния размер от 51 851,11 лв. ; за 2017 г. над сумата 40 927,20 лв. до пълния размер от 41 398,52 лв. и за 2018 г. над сумата 26 458,23 лв. до пълния размер от 26 927,19 лв. Предвид изхода на делото на Столична община следва да се заплатят разноски за касационната инстанция - юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 871,90 лв. и за държавна такса 325,71 лв. за касационното обжалване или общо 4 197,61 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение