Решение № 7005 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2015 г.

Решение № 7005 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 51, ал. 4 от Закона за лечебните заведения. Образувано е по жалба на ТД [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица], вх. ..., ап. ..., представлявано от управителя Д. Х. П. и адрес за призоваване, [населено място], [улица], досежно което търговско дружество в хода на процеса са настъпили промени в регистрационния му режим и е преобразувано в ТД [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], Столична община, [улица], представлявано от новия му управител С. И. С. срещу заповед № РД - 10 - 14/05.08.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която е отнето разрешението за осъществяване на лечебна дейност с № СБ - 297/21.02.2011 г. и е прекратено осъществяването на същата. Лечебното заведение жалбоподател счита, заповедта за незаконосъобразна поради нарушение на установената форма по смисъла на чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на фактически основания за издаване на акта. Цитирането на влезли в сила присъди по отношение на управителя на лечебното заведение не индивидуализира в достатъчна степен обстоятелствата за допуснатите нарушения и не създава яснота по какъв начин е нарушен достъпа до качествена здравна помощ по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗ). Липсата на фактически обстоятелства прави невъзможно да се провери верността на изводите на административния орган, както и да се оспорва тяхната истинност. Приложението на чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) относно обвързващата доказателствена сила на присъдата не освобождава административния орган от излагането на фактически основания за издаването на заповедта, тъй като наказателният съд не е изследвал обстоятелствата по фактическите състави на чл. 86, ал. 1, т. 3 и т. 8 ЗЗ. Пределите на установителното действие на присъдата на наказателния съд детерминират недоказаност от обективна страна на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, което по своята правна природа обосновава съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Лечебното заведение претендира и неточно прилагане на материалноправните разпоредби, на които се е позовал административния орган при издаване на обжалваната заповед. Жалбоподателят твърди, че пациентите са имали достъп до медицинска помощ и информация за лечението им, макар и тя да е била различна от предоставената на Националната здравноосигурителна каса. Претендират се и основания за противоречие на оспорения акт с целта на закона. По силата на чл. 2 ЗЗ, целта на закона е равнопоставеност при ползване на здравни услуги и осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ. Според жалбоподателя отнемането на разрешението за дейност не съответства на посочените цели, тъй като ще доведе до липса на достъп за пациентите от област Т. до качествена специализирана помощ, съответно до неравнопоставеност при избора им на заведение за лечението им. Ответникът по жалбата - министърът на здравеопазването, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки, в които обсъжда доводите на жалбоподателя, извеждайки изводи за тяхната неоснователност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество Върховният административен съд установи от фактическа страна следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд е заповед № РД - 10 - 14/05.08.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 3, предл. първо и ал. 2 от Закона за лечебните заведения и чл. 5, ал. 2, т. 3 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, във връзка с присъда № 16 от 14.03.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 112/2013 г. на Разградския окръжен съд е отнето разрешението за осъществяване на лечебна дейност № СБ - 297/21.02.2011 г. на [фирма], [населено място], с ЕИК: [ЕИК], със седалище [населено място], [улица], вх. ..., ап. ... и е прекратено осъществяването на същата. По делото е установено, че за периода 15.03.2005 г. - 20.12.2006 г. лечебното заведение ТД [фирма], чрез управителя си Д. Х. П. в [населено място] е издало и отчело пред НЗОК документи с невярно съдържание - направления за хоспитализации към история на заболяване на 275 лица, подробно изброени в приобщената по административната преписка присъда № 16/14.03.2014 г. по н. о. х. д. № 112/2013 г. на Окръжен съд Р.. С посочената присъда съдът е приел, че Д. П. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - направления за хоспитализация към истории на заболяванията на 275 лица, както и спецификации с медико-статистически отчети, е получил без правно основание, в качеството си на собственик на 99,5% дружествени дяла от ТД [фирма], чуждо движимо имущество - пари в особено големи размери 194 250 лв. от бюджета на НЗОК с намерение да ги присвои и като документната измама представлява особено тежък случай като на основание чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е определил наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл. 212, ал. 7 (пред. 6) НК е постановил конфискация на 1/2 ид. ч. от гараж № 6 с площ 14,78 кв. м. находящ се в [населено място], н. а. 176, т. 3 рег. № 4720/2002 г., както и лишаване от право да упражнява дейност като управител на лечебно заведение за срок от две години. В посочената присъда Окръжен съд Р. е приел, че за периода 30.03.2006 - 29.03.2007 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на МЦ [фирма] и ТД [фирма], Д. П. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 88 939,18 лв като потвърдил неистина в подадени годишни данъчни декларации по чл. 51, ал. 1 ЗКПО (отм.) № № 25000949/30.03.06 г., 25000952/30.03.06 г. и 2500091829.03.07 г. и използвал документи с невярно съдържание - фактури /подробно описани/ и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6 пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. П. е било определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от пет години и са присъединени наказанията конфискация и лишаване от права. По част от обвиненията по чл. 212, ал. 5 и чл. 255, ал. 3 НК окръжният съд е постановил оправдателна присъда. С решение № 140/17.10.2014 г. по в. н. о. х. д. № 116/2014 г. Варненският апелативен съд е изменил присъдата от 14.03.2014 г. на Разградския окръжен съд, постановена по н. о. х. д. № 112/2013 г. по отношение на подсъдимия Д. Х. П. в наказателно осъдителната й част, с която на основание чл. 212, ал. 7 (пр. ал. 6), вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 49 НК му е определено наказание от две години лишаване от право да упражнява дейност като управител на лечебно заведение, като е завишил това наказание на пет години. С решение № 112/27.07.2014 г. по к. н. д. № 2024/2014 г. Върховният касационен съд е изменил решение № 140 от 17.10.2014 г., постановено по в. н. о. х. д. № 116/2014 г. по описа на Апелативен съд - [населено място], като е преквалифицирал престъплението по чл. 212, ал. 5, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК в такова по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26 НК. Отменил е въззивното решение и постановената на 14.03.2014 г. по нохд № 112/2013 г. присъда № 16, по описа на Окръжен съд - [населено място], в частта, с която на подсъдимия Д. Х. П. е наложено наказание "лишаване от право да управлява болнично заведение" и същото по реда на чл. 23, ал. 2 НК е присъединил към определеното общо най-тежко наказание. Оставил е в сила въззивното решение в останалата му част. За настоящия съдебен състав на Върховния административен съд относими са констатациите на административния орган досежно осъществяването на деянието във връзка с позоваването на мотивите на наказателния съд по престъплението за измама, диференцирайки реализирания състав от онези случаи, за които е налице оправдателна присъда. Съгласно чл. 413 от Наказателно-процесуалния кодекс влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд (респ. за административните съдилища) по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. Административният орган е съобразил изводите на наказателния съд, че по 25 случая не са събрани доказателства за наличие на несъответствия между реална и вписана диагноза. За всички останали 275 случая, надлежно индивидуализирани, наказателният съд е приел, че са събрани неопровержими доказателства за невярно вписани обстоятелства в (направленията за хоспитализация) НХ и (история на заболяванията) ИЗ, използвани за изплащане от НЗОК на недължими средства. Всички те са подробно и пунктуално описани на 200 страници в мотивите на присъдата, която е задължителна за административният орган на основание чл. 413, ал. 1, и ал. 2, т. 1 НПК и е ценена от него за тези относими факти. В 96 случая от описаните пациентите са били лекувани в друго населено място. В 75 случая пациентите са били лекувани в ТД [фирма] за друго заболяване, което не съответства на записаната в НХ диагноза, респективно не се включва в посочената в направлението клиничната пътека. Така по КП № 120 "Неголеми оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник" са били отчетени: по п. 4 - операция на кокалче на крака, по п. 11 - операция на мъртва кост на лицето, по п. 12 - операция на палец на крака, по п. 14 - операция на топче на главата, по п. 15 - лечение на възпален палец на дясната ръка, лекуван само с антибиотик, по п. 18 - премахване на пирони от крака, по п. 19 - операция на топче над дясната вежда, по п. 21 - операция на образувания на краката, по п. 22 - лечение на абсцес от зъб, по п. 25 - лечение на изгорена ръка, за което пациентката не е била хоспитализирана, по п. 26 - лечение на раздрана ръка, по п. 27 и п. 28 - операции на подутина под мишницата и пъпка на лявата плешка, по п. 32 - лечение на изгаряне, по п. 35 - вадене на болтове и винтове от крак, по п. 36 - отстраняване на част от тазовата кост, по п. 39 - лечение от ухапване от котарак, по п. 41 - операция на образувание зад дясното ухо, по п. 44 - операция за отстраняване на болтове от крака, по п. 46 - операция на топче на левия глезен, по п. 53 - лечение на коляно, по п. 54 - операция на цицина на гърба, по п. 56 - операция на мастна тъкан зад лявото ухо, по п. 61 - операция на образувание на лявата буза, по п. 66 - операция на израстък на устната, по п. 68 - операция на образувание до лявото око, по п. 71 - лечение на рана на крака, по п. 72 - операция на образувание на дясната ръка, отстранено от хирург без хоспитализация, по п. 73 - подуване на ръката от ухапване, лекувано само с антибиотици, по п. 88 - операция на мастна тъкан на гърба, по п. 90 - почистване на гной на палеца на крака, по п. 93 - лечение на счупен крак или порязана ръка, по п. 96 - лечение на подутини на крак и на кръст, по п. 100 - образувание на ръката, оперирано от хирург, по п. 105 - операция на липома на лявата буза, по п. 106 - операция на пъпка на челото, по п. 107 - операция на пъпка на дясната буза, по п. 108 и п. 109 - операции във връзка с врастнали нокти на крака, по п. 110 - операция на образувание на едната гърда, по п. 113 - лечение на изгорена ръка, по п. 116 - операция на цирей на левия крак, по п. 138 - сваляне на болт и винтове от крака, по п. 139 - операция за сваляне на метални пластини от крак, по п. 148 - операция на мъртва кост на десния крак, по п. 151 - операция на образувание на главата, по п. 155 - операция за премахване на пръчка в левия глезен, по п. 160 и п. 162 - операции за удължаване на сухожилие на крака, по п. 170 - операция за премахване на винт от крака, по п. 171 - операция за отстраняване на трънче на дясната ръка, по п. 173 - операция на топче на главата, по п. 185 - операция на крак, по п. 187 - операция на рана на десния крак, по п. 189 - операция на крак, по п. 191 - операция на кокалче на крак, по п. 194 - операция на израстък на главата, по п. 195 - операция на нокът на крак, по п. 196 - лечение на дискова херния, по п. 198 - операция на образувание на лицето, по п. 202 - операция на топче на главата, по п. 206 - операция на израстък на лявата буза, по п. 207 - лечение на жлъчка, по п. 211 - операция на образувание на челото, по п. 219 - операция на мъртва кост на лявата ръка, по п. 231 - операция за отстраняване на пирони от ходилото, по п. 240 - инжекции в рамото, не в китката, по п. 249 - операция за отстраняване на топче на гърдата, по п. 253 - отстраняване на метални пластини от крака, по п. 256 - инжекция в коляното, по п. 273 - лечение на крак поради ухапване от куче, по п. 274 - зашиване на порязан пръст. През 2006 г. по КП № 179 "Хирургични интервенции на ануса и пераналното пространство" е отчетено лечението по п. 287, а пациентката е имала заболяване в областта на гениталиите. По п. 294 пациентката е била лекувана двукратно от заболявания на краката, за което има съставени отчетни документи, но за коремно заболяване не е постъпвала в болницата, а е било отчетено лечение по КП № 196 "Консервативно лечение при остри коремни заболявания". По п. 296 е било отстранено образувание на устната на дете, а в НХ е вписана диагноза възпаление на шията вдясно. По п. 299 е била извършена операция от апандисит, а е отчетено лечение по КП № 196 "Консервативно лечение при остри коремни заболявания" с диагноза възпаление на лимфните възли на тънките черва. В 36 случая пациентите са били лекувани в приемните кабинети в Медицински център "Солигена", където им е било инжектирано лечебно вещество, без да бъдат настанени на стационарно лечение, като в част от тях инжекциите не са били в ръцете или раменете. В 13 случая пациентите са били лекувани в [фирма], но не са били хоспитализирани за минималния срок от 24 часа. В 13 случая пациентите са били само на преглед в Медицински център "Солигена" но не са били лекувани, нито приемани в болницата. В 42 случая лицата, чиито имена са записани в направленията за хоспитализация като пациенти на [фирма], не са били лекувани в нея, не са били на преглед при лекари, работещи в същата болница, не са посещавали Медицински център "Солигена". В числото на тези лица са включени и такива, които само са придружавали децата си - по п. 146, п. 297 и п. 298. Правните изводи, които следват от установените фактически обстоятелства сочат, че Заповед № РД - 10 - 14/05.08.2015 г. на министъра на здравеопазването е издадена от компетентен орган, в рамките на разписаните му в чл. 51, ал. 1, т. 3, предл. първо и ал. 2 от Закона за лечебните заведения правомощия. Описаните по-горе обстоятелства са относими за настоящия спор и изключват наличието на твърдените от жалбоподателя основания за немотивираност на издадения административен акт. Позоваването на постановената присъда и последвалите актове на съдебните инстанции, с които тя е потвърдена е реализирано в рамките на изискванията чл. 413 от Наказателно-процесуалния кодекс. Допуснатото препращане към фактическите установявания макар и да е реализирано процесуално непрецизно не обуславя наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото е налице диференцируемост на относимите за административното производство обстоятелства, а наред с това не рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта. В атакуваната заповед министърът на здравеопазването се е позовал на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 3 и т. 8 от Закона за здравето (ЗЗ). Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за лечебните заведения министърът на здравеопазването може да отнеме разрешението за осъществяване на лечебна дейност в изброените хипотези за допуснати нарушения по Закона за здравето, в които попадат наличните по чл. 86, ал. 1, т. 3 и т. 8 ЗЗ. Допуснатите нарушения пряко рефлектират върху правата на достъпна медицинска помощ в изброените случаи. Нарушени са нормативно закрепените от законодателя принципи за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента. Случаите, при които пациентите са хоспитализирани в лечебното заведение и са лекувани за заболявания, които не съответстват на поставената им диагноза, посочена в направлението за хоспитализация, както и случаите, в които пациентите са изписвани от лечебното заведение, преди изтичането на определения по съответната клинична пътека минимален болничен престой представляват нарушение на правото за предоставяне на качествена здравна помощ, защото не са изпълнени изискванията и указанията за поведение при диагностиката и лечението на тези пациенти, определени в съответните клинични пътеки (чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗЗ). В тези случаи пациентите не са получавали и достъпна информация за здравословното им състояние и методите за тяхното лечение, за което свидетелства отчетената пред НЗОК медицинска документация с невярно съдържание (чл. 86, ал. 1, т. 8 ЗЗ). Не са налице и заявените основания, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение с целта на закона и в частност с чл. 2 от Закона за здравето, съгласно който опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на принципите за равнопоставеност при ползване на здравни услуги и осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ. С писмо № 16-25-98/06.08.2015 г. министърът на здравеопазването е указал на регионалните здравни инспекции да организират продължаването на лечението на пациентите, които се намират в [фирма] след момента на отнемане на разрешението. Изрично е предвидено, че пациентите имат възможност за избор на лечебно заведение, имащо договор по съответната клинична пътека с НЗОК. Служителите на РЗИ са били задължени да администрират процеса по обезпечаване на медицинската документация за времето на болничния престой на всеки конкретен пациент. Разпоредено е привеждането на пациентите да се извършва с транспорт на ЦСМП - Т. в присъствието на медицински екип на същия и след предварителна оценка на здравословното състояние с оглед по време на транспортирането да се обезпечи медицински екип със съответната квалификация. По изложените съображения и при посочените факти и след като обсъди доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства и след като извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата на ТД [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], Столична община, [улица], представлявано от управител С. И. С. срещу заповед № РД - 10 - 14/05.08.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която е отнето разрешението за осъществяване на лечебна дейност и е прекратено осъществяването на същата за неоснователна. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от административния орган разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд определя на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение