Решение № 350 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2011 г.

Решение № 350 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Маргарита Кръстева Тодорова от гр. Благоевград, подадена от повереника й адв. Юрукова против решение № 498/12.04.2011 г. на Административен съд - Благоевград по административно дело № 1026/2010 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 81/22.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № ПОВН-70/27.10.2010 г. на началник отдел "КПК" при РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Благоевград. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, уважаване на жалбата до първоинстанционния съд и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърденото от директора на ТП на НОИ - Благоевград разпореждане № ПОВН-70 от 27.10.2010 г. на началник отдел "КПК" при РУ "СО" - Благоевград, е наредено Маргарита Кръстева Тодорова да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 01.10.2007 г. до 23.03.2008 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 1 134.00 лв. главница и 699.06 лв. лихва. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Тодорова срещу решението на директора на ТП на НОИ не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Благоевград (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода 01.10.2007 г. - 23.03.2008 г., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете. Роденият на 23.03.2006 г. Мартин Валериев Тодоров, син на Маргарита Тодорова, е бил настанен в дневна детска ясла № 10 гр. Благоевград, от 01.10.2007 г., като до навършването на двегодишна възраст (23.03.2008 г.) не е бил изписан от нея. За този период на майка му са изплатени парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО в общ размер 1134.00 лв. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентацията в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение - т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. За периода 01.10.2007 г. - 23.03.2008 г. на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" по смисъла на ал. 4 от чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване от основно значение е дали детето е било реално прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Инвокираните от касаторовия повереник възражения са неоснователни. Без значение за изхода на спора предвид неговия предмет е дали и на кого са връчени цитираните в касационната жалба заповеди, кой е издателя на задължителното предписание и на кого е връчено то, дали трудовият договор е бил регистриран в ТП на НАП - Благоевград и кога е прекратен, заявлението на жалбоподателката за ползване на отпуск по чл. 164 от КТ подписано ли е от нея, молбата-декларация от 15.12.2006 г. за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст заведена ли е при осигурителя й. От съществено значение обаче е безспорно установеното по делото, че на нея и е бил разрешен и тя реално е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ, че по време на този отпуск детето й е било настанено в детска ясла, а тя не е декларирала това обстоятелство, поради което отпускът й по чл. 164 от КТ не е бил прекратен и е получавала недължими й за този период обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Паричните обезщетения по чл. 53 от КСО са й били изплащани и с получаването на първото месечно обезщетение, отпуснато въз основа на подадената молба-декларация, тя конклудентно е потвърдила действието на осигурителя, което е изцяло в неин интерес. Дори и в хипотезата на неподписано от нея заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за малко дете по чл. 53 от КСО, тя е приела правните последици и е черпела права от неговото действие, като е получавала обезщетението, знаейки за неговата недължимост. Определящо за преценката, че е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е факта, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (в приложимата редакция), в срок от седем работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 01.10.2007 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Съдът правилно не е назначил експертиза досежно размера и начина на изчисляване на лихвата. От една страна, в случая не е налице приложното поле на чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК, защото по делото са налице доказателства в тази насока, установяващи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му (справка за начислената лихва, констативен протокол за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване и др.) При тяхното наличие и неопровергаване на формалната им доказателствена сила, съдът правилно е разпределил тежестта на доказване и съобразно чл. 171, ал. 4 във връзка с чл. 163, ал. 3 от АПК изрично е дал указания на оспорващата, че не ангажира доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата досежно размера на определеното обезщетение и лихви, залегнали в констативния акт, разпореждането и административното решение, и че при неангажиране на такива доказателства съдът ще приеме за доказани констатациите на административния орган. Такива доказателства обаче не са представени от жалбоподателката, респ. нейният повереник. Противно на твърдяното в касационната жалба, атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал доказателствата от значение за спорното право, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните административни актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на РУСО, като убедително са опровергани релевираните и пред Върховния административен съд доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Изложените от първоинстанционния съд мотиви се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. При изготвянето на проверявания съдебен акт, освен, че са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, е отговорено и на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателовия процесуален представител, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Благоевградският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,