Решение № 14349 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6409/2017 г.

Решение № 14349 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6409/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Кабов и юрк. Костурски, срещу решение № 2454/12.04.2017 г., постановено по адм. дело № 6544/2016 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отменено, по жалба на "Т. Р." ЕАД, гр. Р., решение № BG004000-ИВ27-1-РВ5/25.03.2016 г. на Началника на М.-Р., потвърдено с решение № Р-298/27.05.2016 г. на Директора на Агенция "Митници", с което е отказано възстановяване на акциз и е върнато делото като преписка на Началника на М.-Р., за постановяване на ново решение, по направеното от дружеството искане от 22.01.2016 г., в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Присъдени са и разноски. В съдебното заседание жалбата се поддържа от юрк. Кабов, по съображенията в нея и представената писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответната страна - "Т. Р." ЕАД, се представлява от адв. Костолов, който оспорва жалбата, поддържа депозирания отговор по касационната жалба и настоява решението, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Моли да се има предвид цитираната съдебна практика, която е константна по спорните в настоящото производство въпроси. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Сочи, че в хода на служебната проверка за валидност и законосъобразност на акта, въз основа на приетите експертни заключения, правилно е констатирано основание за отмяна на оспореното решение на административния орган, обективирало отказ за възстановяване на акциз, поради несъответствие на разпоредбите и целта на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен за нея, подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 156 и сл. на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), 19-ти състав при I-во отделение на АССГ е отменил отказа по подаденото искане за възстановяване на акциз в размер на 3 416 097,05 лв., за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. Обсъдил е спецификите на разглеждания в случая производствен процес и позовавайки се на приетото по делото заключение на СТЕ е приел, че горивата, използвани през проверявания период за производство на електрическа енергия, не могат да бъдат разглеждани отделно, само като суровина за производство на топлинна енергия, защото в централата е технологично невъзможно да бъде произведена само топлинна енергия, без преди това да е произведена ел. енергия. Посочил е, че методът за разделяне на разходите, регламентиран в Наредба № РД-16-267/19.03.2008 г., за определяне на количеството ел. енергия, произведена в комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, издадена от Министерството на икономиката и енергетиката и визиран в Указанията на ДКЕВР, е условен, защото не съществува метод за измерване на разходите, необходими за производството на двата вида енергия поотделно. И след като за процесния период е липсвала законова регламентация за точното определяне на дължимите от дадено лице публични вземания и е фактически невъзможно да се определи точният им размер (изменението на ЗАДС, конкретно чл. 28, ал. 2, е в сила от 01.01.2016 г.), е недопустимо те да се базират на условно разделяне. Още по-малко може да се приеме мотивът на митническия орган, че акцизът изобщо не подлежи на възстановяване, защото процесната стока е била използвана за цели, различни от тези в издаденото удостоверение. Категорично, въз основа на данните и от приетата счетоводна експертиза, в съдебния акт е отхвърлено твърдението, че при евентуално възстановяване на акциза, дружеството би се обогатило неоснователно, защото същият е включен в крайната цена на продаваната от "Т. Р." ЕАД на абонатите топлинна енергия. Административният орган не може да решава, че няма да изпълни свое законово задължение само защото счита, че правоимащото лице би се обогатило неоснователно, при положение, че цените на продаваната топлинна енергия се определят от енергийния регулатор. Решението следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, извел ги след задълбочено обсъждане на всички доказателства по делото, включително заключенията на СТЕ и ССчЕ. Релевантните за спора факти и обстоятелства са точно установени, а направените въз основа на тях правни изводи са обосновани и правилни. Неоснователно касаторът твърди липса на правен интерес за дружеството да обжалва решението на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо първоначалния акт. Възражението е обосновано с доводите за липса на законово основание за "двукратно" възстановяване на недължимо платен акциз - такова се счита, че е налице, след като е установено, че акцизът е включен в определянето на крайната цена за топлоенергия и електроенергия и дружеството на практика си го е възстановило с продажбата на енергията. В случая "Т. Р." ЕАД упражнява свое субективно право, изрично регламентирано в чл. 27 ЗАДС, поради което за него е налице интерес да оспори отказа на митническия орган да възстанови изцяло претендирания като недължимо заплатен акциз, който отказ пряко го засяга. Дали е налице "неоснователно обогатяване", осъществен състав на "данъчно престъпление" и дали е налице "невярна информация" в представени документи, в настоящето производство не следва да се установява - налице е друг ред и компетентност на друг съд, или орган. Освен това, с оглед изложеното в жалбата следва да се подчертае и, че в случая не се претендират условия за "данъчно облекчение", а се иска възстановяване на недължимо платен акциз, в хипотезата на липса на законово задължение за внасянето му. Решаващият състав на АССГ правилно е определил вида на административното производство, точно е преценил предмета му и с основание се е произнесъл по съществото на спора, с обоснованата преценка за незаконосъобразност на процесното решение. Недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз, се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС, затова е съответно заключението на съда, че за дружеството редът за защита е този по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, като постановеният отказ подлежи на оспорване по силата на ал. 4 от същия. Невярно е твърдението, че дружеството е включило в искането си да му бъде възстановен акциз, заплатен по влязъл в сила Ревизионен акт № 14/37 от 21.06.2013 г., който е със същия предмет и страни и не са налице условия за преразглеждане (в процесното решение), на въпрос, по който има влязъл в сила съдебен акт. Цитираният от касатора РА касае закупени 220, т. тежко котелно гориво - мазут, за които не се е доказало разходване за производствени цели, което е видно от решението по адм. дело № 11672/2014 г. на ВАС, (л. 136 по делото), за отмяна на решението по адм. дело № 11866/2013 г. на АССГ и вместо това е отхвърлена жалбата на дружеството срещу потвърденото решение на митническия орган на М.-Р.. По делото е установено, че "Т. Р." ЕАД е регистрирано за целите на ЗАДС лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1-3, като освободен от акциз краен потребител (ОАКП), съгласно удостоверения по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗАДС, притежава лиценз за производство на електрическа и топлинна енергия № Л-029-03 от 15.11.2000 г., с оглед което има право да получава енергийни продукти - въглища, за използване за освободени от акциз цели - в случая при производството на електрическа енергия. Дружеството произвежда електрическа и топлинна енергия, като митническият орган е приел, че то дължи заплащането на акциз за закупените от него въглища, използвани за производството на топлинна енергия, на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС. В обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения относно технологичния процес на работа на централата, който процес е изследван в заключението на съдебно-техническата експертиза. Стопанисваната от "Т. Р." ЕАД, ТЕЦ е от комбиниран тип, като няма технологична възможност да произвежда само пара, с параметри, необходими на крайни потребители, без да произвежда електроенергия - вещото лице е проследило механизма на работа, включително и чрез схема, като е установило, че основното гориво (черни въглища от внос), участва едновременно в процеса на комбинирано производство на електрическа и топлоенергия - цялото количество въглища се използва за производство на пара, чрез която се генерира електрическа енергия, а впоследствие част от парата се използва и като топлинна енергия, с намалени параметри на изхода. В централата няма инсталирани съоръжения за разделно производство само на едната или другата енергия (в отговора по в-с 1.3), процесът е неделим, определен от експерта като "производствен цикъл". Според вещото лице, при конкретното комбинирано производство е невъзможно да се извърши прецизно разделяне, измерване и остойностяване на количествата горива, необходими за добива на двата вида енергия, (в-с 1.7), методът за разделяне е условен, тъй като липсва технически способ за измерване на разходите, свързани с производството на двата различни продукта. С оглед изложеното, правилен е изводът на съда, основан на заключението на СТЕ, че през процесния период цялото количество въглища е вложено в производство на електрическа енергия, като не е установено част от същото да е използвано директно и единствено за добиване на топлинна енергия. Изводът се подкрепя и от заключението на ССчЕ, установила, че през посочения период, в счетоводните регистри на дружеството няма данни за отделно осчетоводяване на разходите за производство на електрическа и топлинна енергия, което е в съответствие с приложимия стандарт - МСС 2, съгласно който производственият процес може да даде като резултат едновременно производство на повече от един продукт. Отчитането им е ставало въз основа на методика за разпределяне на разходите, тъй като особеностите на комбинирания производствен процес не дават възможност да се разграничат технически точно разходите за производството на двата продукта. Разделянето на горивата е "изцяло условно и неточно", защото не се основава на конкретна законова норма, а се базира на математически модели, ползващи постановки от теорията на топлоенергетиката. Не е спорно, че дружеството е изготвяло отчети и справки за разхода на гориво по видове и разпределение за собствени нужди за ел. и топлопроизводство, като вещото лице е отчело и резултатите от докладите на извършения независим одит за "достоверно представено финансово състояние на дружеството". И двете заключения, приети по делото като компетентни, обективни и неоспорени от страните, с основание са залегнали в мотивите на процесния съдебен акт. Да се оборват изводите на СТЕ в касационното производство (л. 2 от жалбата), е недопустимо. Неоснователни са и доводите за неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса - установяването на благоприятните за дружеството факти и обстоятелства е възложено в негова тежест и доказването на твърденията е проведено успешно. Обосновано и след съвкупната преценка на всички установени факти, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 2, т. 3, вр. чл. 24а, ал. 1 ЗАДС, за освобождаване на "Т. Р." ЕАД, от облагане с акциз на използваните при производството на електрическа енергия енергийни продукти, поради което и отказът за възстановяване на внесения акциз, правилно е приет като постановен в нарушение на материалния закон. Установен е и размерът му, чрез представените към заявлението доказателства, потвърден и от заключението на ССчЕ, а като последица от отмяната на решението, е изпращането на преписката на компетентния орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания в съдебния акт, съобразено изискването на чл. 173, ал. 2 АПК. Отчетено е в решението и, че за процесния период, в ЗАДС липсва уредба относно начина на определяне на реално проследимо и измеримо количество въглища, използвани за получаването на двата вида продукти - електрическа енергия и топлинна енергия, които се произвеждат в общ и неделим технологичен процес. З. периода, за който се претендира възстановяване на недължимо платен акциз, в специалния ЗАДС няма норма, която да предвижда критерии за пропорционално разделяне на горивата, използвани за производство на електрическа енергия и на топлинна енергия, в условията на комбинирано производство. Такава е в сила от 01.01.2016 г. - чл. 28, ал. 2 ЗАДС, но като материалноправна, нормата има действие занапред и не може да се приложи спрямо възникналите преди влизането й в сила правоотношения. Съдът е изложил и становището си и досежно позоваването на Директива 2003/96/ЕО от 27.10.2003 г. и на позицията на Комитета по акцизите в работен документ CED № 816 от проведена среща на 25-ти и 26.06.2013 г., които съображения, както вече се подчерта, се споделят изцяло. Според чл. 15 /1/ от Директивата, без да се накърняват други разпоредби на Общността, държавите-членки могат да прилагат при фискален контрол пълно или частично освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане на енергийни продукти и електроенергия, използвани за комбинирано производство на топло - и електроенергия. Нормата точно определя обекта на облагане, а именно енергийни продукти, а не произведената на изхода топлоенергия. Настоящият съд, във връзка с приложимостта на цитираните Директива и работен документ, вече се е произнесъл с решенията по адм. дела № 5346/2013 г. и № 11533/2016 г. и липсва основание да изостави практиката си. С оглед тези съображения, твърдяните касационни основания са отмяна на решението не са налице, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,