Решение № 7199 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2018 г.

Решение № 7199 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М., с адрес в гр. В., срещу решение № 1339/22.06.2018 г. по адм. дело № 3523/2017 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 442 з - 1370/28.11.2017 г. на началника на IV РУ при ОДМВР - В.. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му, отмяна на заповедта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - началник на IV РУ при ОДМВР - В., не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед на жалбоподателя М., заемащ длъжността младши инспектор - младши автоконтрольор в група "Охранителна полиция" в Четвърто РУ - В. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1, предложение второ, чл. 197, ал. 1, т. 2; чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР за допуснати пропуски в регламентирането на служебната дейност, а именно на чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 54, т. 1 от Инструкция № 8121 з - 749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, за това, че на 19.08.2017 г. е напуснал разпоредения за обслужване маршрут около 2. 00 ч. без съгласуване и разпореждане на дежурния в ОДЧ и проверил лице в нетрезво състояние, без да докладва свовременно в ОДЧ за проверката на лицето. АС е изложил подробни мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа задължителните реквизити, издадена е при спазване на административно - процесуалните правила, в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е правилно. В съответствие с чл. 207, ал. 1 ЗМВР и чл. 208 е доводът на АС, че липсва задължение за дисциплинарнонаказващият орган да издаде заповед за образуване на дисциплинарно производство, когато дисциплинарното нарушение не е тежко, тоест за него не се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". Настоящият съдебен състав споделя изложеното от АС относно приобщаването на материалите по преписка №УРИ пр. 812102 - 2081/25.08.2017 г., както и относно преценката за липса на нарушение по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като съдът е изложил подробни мотиви защо не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотеза на издаване на оспорената заповед по нареждане на висшестоящ на издателя орган. Безспорно е установено, че М. е проверил лицето в безпомощно състояние извън маршрута, както и че не е докладвал нито за отклонението от маршрута, нито за проверката в ОДЧ. Съдът подробно на няколко страници - от 10 до 12 на решението ( л. 90 - 92 от делото) е анализирал твърденията за проблем с връзката с ОДЧ и всички наличини по делото доказателства и е изложил обосновани изводи, че жалбоподателят не е направил твърдения от него опит да се свърже с ОДЧ, които настоящият съдебен състав споделя изцяло и намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователно е оплакването за липса на анализ от страна на съда на цялостното поведение на М. и съответно съразмерността на наказанието, което е обсъдено от АС на стр. 13 от съдебното решение ( л. 93 от делото). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение