Решение № 8990 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2021 г.

Решение № 8990 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2021 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба, подадена от "Изо Системс" ООД, срещу решение № 5116 от 6.08.2021 г., постановено по адм. дело № 3378/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22220618008250-091-001/10.09.19 г. на органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 178/3.02.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението не съдържа никакви мотиви по същество на спора, а се позовава единствено на констатациите в ревизионния акт. Оспорва изводите на съда за извършвана от дружеството търговска дейност, изразяваща се в продажби на стоки чрез куриер. Счита, че по делото не са събрани категорични доказателства в подкрепа на тази теза. Иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт ведно със законовите последици. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" – София, в съдебно заседание оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-22220618008250-091-001/10.09.19 г. на органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 178/3.02.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София, с който на "Изо Системс" ООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 118 253, 55 лв. – главница и лихви за просрочие в размер на 23 058, 95 лв.; КД за 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 59 708, 42 лв. и лихви за просрочие в размер на 9 071, 53 лв. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, съдът е приел, че през ревизирания период основна дейност на "Изо Системс" ООД е била доставка на стоки – спално бельо и хавлиени изделия, закупувани от онлайн магазин с домейн https://spalnobelio.com=Ijfurje. "Изо Системс" ООД е извършвало дейността си от онлайн магазин и от нает офис за търговия на дребно. Стоките са доставяни чрез куриерско дружество "Еконт Експрес" ООД, като плащанията се извършват с наложен платеж или банков превод по сметка на ревизираното лице. Съгласно констатациите на приходните органи, реализираните приходи от продажби на стоки не са отчетени и отразени, като приход в счетоводството на ревизираното лице и не са декларирани в подадените справки декларации по ЗДДС и в ГДД по ЗКПО за ревизираните периоди. Реализираните и неотчетени приходи от продажби на стоки по информация от куриерското дружество "Еконт Експрес" ООД са съпоставени с декларираните от РЛ продажби на стоки в подадените от дружеството дневници за продажби. Съдът е приел, че тези изводи на приходните органи се основават на представени от "Еконт Експрес" ООД доказателства, присъединени в ревизионното производство с Протокол № Р-22220618008250-ППД-001/13.02.2019 г. и Протокол № Р-22220618008250-ППД-002/2.04.2019 г., събрани в хода на извършена проверка за анализ на данни в електронен формат на "Изо Системс" ООД, приключила с протокол №П-22220617189611-073-001/15.11.2018 г., представляващи Приложение № 1 и № 2 към РД, записани на цифров оптичен носител и подписани с универсален електронен подпис. Предвид фактите и установените обстоятелства, по същество на спора, съдът е приел, че са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, като е споделил изводите на ревизиращите за наличие на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Приел е, че констатациите в ревизионния акт са доказани с получената от куриерското дружество информация на CD, съдържаща данни за номерата на товарителниците, датите на подаване и получаване, имената на получателите, сумите по наложените платежи, вида на стоките и датите на изплащане на сумите на ревизираното лице, от които справки според съда се установява, че ревизираното лице е изпращач на стоките и получател на сумите за тях. В първоинстанционното производство е проведена и СТЕ, заключението по която не е обсъдено от съда наред с останалите доказателства по делото. Първоинстанционният съд е приел, че регламентираната в чл. 124, ал. 2 ДОПК презумптивна вярност на констатациите в РА не е опровергана от ревизираното лице в хода на ревизионното и съдебното производство, с оглед на което предявеното оспорване се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Относно провеждането на ревизията по особения ред съдът обосновано е приел, че към релевантния момент - в хода на ревизионното производство са били налице данни – индиции - за укрити приходи от страна на ревизираното дружество по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 2 ДОПК предвид данните на електронен носител от третото лице "Еконт експрес" за изпратени пратки от името на ревизираното дружество и съответно за получени суми от ревизираното дружество, наредени в негова полза от получателите на стоките. Съдът е съобразил изготвените протоколи, с които са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка за анализ на данни в електронен формат на ревизираното дружество. Формирайки обаче изводите си по съществото на спора, съдът е направил преценка на събраните доказателства в хода на ревизионното производство и е формирал фактическите си изводи за получаване на облагаеми доходи въз основа на изготвените в хода на ревизионното производство протоколи за анализ на данни в електронен формат от предоставен оптичен носител от "Еконт експрес" и таблици, съдържащи се в същия оптичен носител за подаване на пратки, получателя на пратките, стойност на пратките, получател и платец на дължимите суми. В случая решаващият състав не е съобразил, че релевантни за установяване на получаването на приходи и извършването на сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделката, каквито не са нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самият технически носител, предоставен от "Еконт експрес" ООД. Не би могло да се приеме, че приложеният диск следва да се кредитира като електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК, тъй като относимите за спора документи – товарителници и РКО не са електронни, а разпечатването им на хартия не би променило доказателствената им тежест. В случая релевантните документи е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или заверен препис. По делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи. Само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи и съда. Видно и от експертизата, констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни. Предвид горното, по делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи и извършени сделки по смисъла на ЗДДС, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от първоинстанционния съд досежно верността на фактическите констатации по РА и законосъобразността на същия РА. Решението на съда се явява необосновано предвид направените фактически изводи и незаконосъобразно предвид липсата на правно основание за установяване на данъчната основа за облагане във вида и размера, установен от приходните органи, въз основа на данни за получени приходи, констатациите за каквито се явяват оборени. Решението на АССГ като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионен акт изцяло като необоснован и незаконосъобразен. При този изход на спора в полза на приходните органи не се дължат съдебни разноски. В полза на ревизираното лице и в тежест на приходните органи следва да се присъдят разноски о в размер на 1680 лева за касационна съдебна инстанция, представляващи заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение