Решение № 11948 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител ст. юрк. М. Кръстева, против Решение 12062/07.04.2025 г., постановено по адм. дело 5813/2024 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отменено негово Решение 6581/30.05.2024 г., в частта, с която е отказан хуманитарен статут на А. А. М., гражданин на Сирия. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Хичовски, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. Ответникът А. А. М., гражданин на Сирия, в съдебно заседание лично и чрез адв. Лисичкова, оспорва касационната жалба. Иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваната част от решение Административен съд София-град е отменил по жалба на А. А. М., гражданин на Сирия, Решение 6581/30.05.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут и в тази част преписката е върната на компетентния орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в решението. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че неправилно е отказан хуманитарен статут на чуждия гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ., тъй като ситуацията в страната на произход на чужденеца обосновава извод за наличие на тежки заплахи срещу живота и личността му като цивилно лице поради безогледно насилие при наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт. До тези изводи съдът е достигнал, заради заявеното от кандидата, че единият от братята му е с предоставен хуманитарен статут в Австрия, за което твърдение доказателства не са представени. Изложил е и мотиви, че след обявяването на делото за решаване са настъпили факти и обстоятелства относно ситуацията в държавата му на произход, които следвало да бъдат съобразени. Счел, е че релевантният момент за преценка на тази ситуация е датата на постановяване на съдебното решение, поради което се е позовал на факти, настъпили след приключване на устните състезания по делото, които е определил като общоизвестни, без да посочи източника на информация, от който ги черпи. Решението в обжалваната му част е неправилно. Основателно е направеното оплакване в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, съгласно чл. 142, ал. 1 и ал. 2 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Поради това тезата на съда, че релевантният момент за преценка на ситуацията в държавата на произход е датата на съдебното решение няма опора в законодателството. Съгласно чл. 155 ГПК, вр. чл. 144 АПК съдът е длъжен да уведоми страните за приетите от него общоизвестни факти, за да им даде възможност да преценят процесуалното си поведение спрямо тях. Съобщаването следва да се изрази в постановяване на нарочен съдебен акт определение за това, че съответният факт не се нуждае от нарочно доказване, поради характера му на общоизвестен. Липсата на такова уведомяване е съществено процесуално нарушение на правилата за събиране на доказателства в процеса. Настоящият съдебен състав не споделя и формирания от първоинстанционния съд извод за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин, който счита за некореспондиращ с данните от приложените по делото справки относно Сирийската арабска република. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, а в последствие и пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия не са налице от доказателствената съвкупност, приобщена по делото. Противно на необоснованите мотиви на първоинстанционния съд, касационната съдебна инстанция счита за правилни изводите на административния орган за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на данните от справки с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., МД-02-398/21.07.2025 г. и МД-02-528/30.09.2025 г., че след свалянето от власт на президента Башар Асад, считано от 08.12.2025 г. около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия. По отношение на вътрешното разселване, според последни данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 септември 2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си от края на ноември миналата година, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Между 17-23 септември 2025г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа. Като част от друга дейност, ВКБООН предоставя парична помощ на 2978 домакинства, от която се възползват 10 785 души. Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е и соченото от сирийския гражданин обстоятелство, че неговото семейство живее в Сирия, както и че идва от трета сигурна страна Турция, в която е пребивавал осем години. Следователно административният орган правилно е приел, че не са налице основанията по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на А. А. М.. Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е недоказан, необоснован и следователно неправилен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид че делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,