Решение № 7852 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2017 г.

Решение № 7852 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Еврокапитал - България" ЕАД срещу решение № 182 от 14.12.2016 г. по адм. д. № 258/2016 г. на Административен съд С., с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу АУЗД № 1434-1/06.07.2016 г. на старши инспектор в отдел "МДТ" при О. Н. З., потвърден с решение № 5/01.09.2016 г. на Началник отдел "МДТ" при О. Н. З., с който на основание чл. 107 от ДОПК и във връзка с подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ е определен размер на задълженията на "Еврокапитал - България" ЕАД относно данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2016 г. в размер на 2 199,41 лева от които главница в размер на 2 195,75 лева, и лихва върху тази сума в размер на 3,66 лева. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че съдът не отговорил на доводите наведени с жалбата пред първата инстанция. Административният акт не съдържа ясно и конкретно посочване на задълженията за които се издава, посочено е само правното основание, липсват мотиви на акта. Съдът приел експертиза относно размера на установените задължения с акта. Сочи, че по делото не е спорен въпросът съществуват ли задължения, а какъв е начинът на изчисляване на техния размер, която неяснота не е преодоляна от мотивите на съдебното решение. Счита, че администрацията на О. Н. З. използва неясни методи за изчисляане, които не съответстват на възприетите в съдебната практика. Неправилно е изчислен и определен размера на дължимата лихва. В текстовата част на акта коректно са посочени падежите на задълженията за местни данъци и такси -01 юни и 30 октомври за съответната година относно съответния период на възникване на задълженията, но въпреки това всички лихви по задълженията, независимо от падежа им, са посочени като обща сума. В съответните таблици с изчисления в графата период/година не е посоена конкретна дата, дадата на която задължението е станало ликвидно и изискуемо, а е посочена единствено годината. Без да са разграничени като отделни задължения, съответно с падеж на 01 юни и 30 октомври за съответната година, всички задължения са олихвени без начална дата. Излага доводи, че горестоящият административен орган записал в решението си мотиви за законосъобразност на акта, който не съществуват в оспорения пред него акт, което е незаконосъобразно поради разпределение на компетентността между тези два административни органа и е основание за отмяна на решение № 5/01.09.2016 г. на Началник отдел "МДТ" при О. Н. З.. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена с пощенско клеймо на 09.01.2017 г., при връчено съобщение за решението на 27.12.2016 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата съдът посочил, че издаденият АУЗД е за данък върху недвижими имоти за 2016 г. в размер на 1 463, 83 лева и такса за битови отпадъци за 2016 г. в размер на 731,92 лева / общ размер на задълженията за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2016 г. - 2 195,75 лева/ и лихва върху тях към датата на издаване на акта - 06.07.2016 г. в размер на 3,66 лева или общ размер на задължението в размер на 2 199,41 лева. Видно от чл. 17 и чл. 20 от Наредба за местните такси на община Н. З. таксата битови отпадъци се заплаща от собственика на имота на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължима. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В конкретния случай приложение намира ал. 3 на чл. 107 от ДОПК, предвиждаща, че органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Именно на тази хипотеза се е позовал административният орган, за да издаде служебно АУЗД № 1434-1/06.07.2016 г., с който се установява размера на задължението на "Еврокапитал - България" ЕАД за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за първо шестмесечие на 2016г, неплатено в посочените в чл. 28 от ЗМДТ срокове. При неяснота относно конкретния размер на задължението, задълженото лице е разполагало с възможността, предвидена в чл. 107, ал. 3 от ДОПК да поиска от органа по приходите да му издаде акт за установяване на задължението, а също така по ал. 2 има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Жалбоподателят не се е възползвал от тези си възможности, не е заплатил задължението си в срок, поради което АУЗД № 1434-1/06.07.2016 г. му е бил издаден служебно при наличието на материалноправните предпоставки на закона. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Компетентността на органа по приходите е установена в закон - чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Безспорно е също, че органът, издал акта, надлежно е определен от кмета на общината със заповед на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не зависят от дискреционната преценка на органа, а елементите на тези задължения са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, в публично известни актове. Единствено данъчната оценка на имота се определя от общинската администрация, но и тя е въз основа на нормативно установени правила - чл. 20 ЗМДТ. В случая придобиването на имота от жалбоподателя е декларирано от същия с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Съгласно нормата на чл. 11, вр. с чл. 64 от ЗМДТ данъчно задължено лице за заплащане на такса битови отпадъци е собственикът на имота или неговият ползвател, при учредено право на ползване. Доколкото липсват доказателства за настъпила промяна в собствеността на имота, правилно първоинстанционният съд е приел, че задължението е установено въз основа на данните от подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, от които се установява, че с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Н. З. /приета с решение № 556/11.03.2003 г. на Общински съвет Н. З., изм. и доп. с решение № 1049/20.12.2013 г./ e определен размер на таксата за битови отпадъци за 2016 г. за нежилищни имоти - сгради, собственост на предприятия на ЮЛ в размер на 7.5 промила върху по- високата от данъчната оценка и отчетната стойност на имота, като размерът на таксата за битови отпадъци се определя за всяка услуга поотделно, както следва: за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждане - 4 Й; за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа за битови отпадъци - 2 Й; за почистване на улични платна, площади, алеи и паркове и други територии, предназначени за обществено ползване - 1,5 %. Правилна е преценката на съда, че административният орган законосъобразно е начислил само таксата за услугата "Чистота на териториите за обществено ползване", като е съобразил, че касаторът е подал декларация, че няма да ползва имота, съобразно предвидената възможност в нормата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ и в чл. 21, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране местните такси и цени на услуги на територията на община нова Загора, поради което таксите за услугите за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа, не е начислена. Подадената от жалбоподателя декларация е била взета предвид при определяне размера на задължението за 2016 г. и съответно е бил освободен от заплащане на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и и обезвреждане на битови отпадъци в депа. Със заповед № РД-12-1093/29.10.2015 г., издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ от кмета на О. Н. З., районът, в който се намира имотът на касатора попада в системата за организирано поддържане на чистотата. О. Н. З. е предоставяла услугите по събирането, извозването и обезвреждането битови отпадъци и е осъществявала дейност по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Приложените по делото доказателства, в т. ч. план-сметки за дейност "Чистота", недвусмислено сочат, че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, в изпълнение на задължението, предвидено в Закона за управление на отпадъците, както и че през процесните периоди са предоставяни услугите по поддържане чистотата на обществените места и обезвреждане на отпадъци. Налице са доказателства затова, че имотът на касатора попада в границите на районите, в които се извършват горепосочените услуги. Съдът е установил посочените по-горе правнозначими факти и правилно е достигнал до извода, че О. Н. З. е предоставила услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период. С решението си съдът е дал отговор на основания по делото въпрос, а именно дали "Е. Б." АД е задължено лице за установените задължения и законосъобразно ли е определен техният размер. В конкретния случай приложение намира ал. 3 на чл. 107 от ДОПК, предвиждаща, че органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Правилно решаващият съд е посочил, че при неяснота относно конкретния размер на задължението, задълженото лице е разполагало с възможността, предвидена в чл. 107, ал. 3 от ДОПК да поиска от органа по приходите да му издаде акт за установяване на задължението, а също така по ал. 2 има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Независимо от твърденията в касационната жалба, не се установява да е назначена съдебна експертиза, относно размера на задълженията. Независимо от това се установява, че правилно е изчислен размера на задължението за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване 731,92 лева за периода 01.01.2016 г. - 30.06.2016 г. - 1,5 Й за годината върху по - високата от данъчната оценка и отчетната стойност на имота. В АУЗД изрично е посочен начина на определяне на задължението на ТБО /стр. 2 от акта/ за периода 01.01. 2016 г. - до 30.06.2016 г. 975887,00 х 1,5 Й = 1463,83 лв.: 2 = 731,92 лв. главница и лихва от 01.07.2016 г. до 06.07.2016 г. = 1,22 лв., общ размер на ТБО: 731,92 + 1,22 = 733,14 лв. Следователно неоснователни са доводите, че не е посочен начина на изчисляване на задълженията. В касационната жалба се заявява, че не се оспорва наличието на задължения на посоченото правно основание, а се оспорва размера на задълженията. Като е назначил експертиза, съдът е установил размера на задълженията и противно на твърденията в касационната жалба е изяснил този спорен въпрос. Неоснователно са доводите, че решение № 5/01.09.2016 г. на Началник отдел "МДТ" при О. Н. З. на горестоящия администативен орган е нищожно. От една страна това решение не е предмет на съдебното производство, в което се обжалва АУЗД № 1434-1/06.07.2016 г. на старши инспектор в отдел "МДТ" при О. Н. З., а от друга страна е постановено в съотвествие с правомощията на горестоящия орган при обжалване на акта предвидени в ДОПК. Не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение