Решение № 6629 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4335/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за рехабилитация-Банкя АД против решение 1834 от 17.01.2025 г., постановено по адм. д. 13096/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на Службата по геодезия картография и кадастър гр. София, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - Столична община, район Банкя, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците - С. Й. А., В. И. А. и А. И. К., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на Специализирана болница за рехабилитация-Банкя АД против заповед 18-9509/07.11.2018 г. на началника на СГКК гр. София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54, ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на гр. Банкя като се нанася ПИ с проектен идентификатор 02659.2195.1669 в съответствие с ПИ пл 284б, кв. 80 по плана на гр. Банкя, съобразно заповед 328/29.07.1982г. на началника на управление Архитектура и благоустройство при СНС и се отстранява допусната грешка в границата между ПИ с идентификатор 02659.2195.1669 и ПИ с идентификатор 02659.2195.1914. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че с предходната заповед 18-11632/01.09.2014г. на началника на СГКК- София е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри на гр. Банкя, чрез промяна на границата между ПИ с идентификатор 02659.2195.1914 и ПИ с идентификатор 02659.2195.1669, в съответствие с границите на поземлен имот с пл. сн. 284 б, кв.80 по плана на гр. Банкя, като този административен акт е отменен с влязло в сила решение, постановено по адм. д. 11759/2014г. по описа на Административен съд София град. Констатира, че с влязло в сила решение 20157407/14.07.2021г., постановено по гр. дело 34583/2019г. по описа на Софийски районен съд, е признато за установено, по предявените искове по чл. 108 ЗС във вр.чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Специализирана болница за рехабилитация- Банкя, че С. Й. А. и И. А. А. са собственици на реална част с площ от 39 кв.м., съставляваща част от празно дворно място, находящо се в гр. Банкя, Столична община, представляващо имот с пл. 284 б от кв. 80 по регулационен план на гр. Банкя, одобрен със заповед 4200/26.07.1977г., идентичен с УПИ III-1669 от кв. 80а по плана на гр. Банкя, одобрен със заповед РД-09-50-388/17.12.2002г. на главния архитект на гр. София, а по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1669 с площ от 1 423 кв.м, при граници на реалната част: поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914, останалата част от ПИ 02659.2195.1669, заключена в контур между точки А-Б-В-Г-А от скица приложение 2 към експертизата, представляваща неразделна част от решението, която реална част е неправилно заснета и нанесена като част от съседния имот с идентификатор 02659.2195.1914, собственост на Специализирана болница за рехабилитация - Банкя АД, вместо в границите на притежавания от ищците поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1669 и Специализирана болница за рехабилитация - Банкя АД е осъдена да предаде на С. Й. А. и И. А. А. владението на реалната част от 39 кв.м. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че при одобряване на кадастралната карта със заповед РД-18-13/17.01.2012г. е допусната грешка, като северната граница на ПИ с идентификатор 02659.2195.1669е отразена по цифрите 3-6, вместо по цифрите 4-5. Прави извод за наличие на несъответствие на северната граница на имота, спрямо действителното й състояние на терена и то към момента на одобряване на кадастралната карта през 2012г., като с оспорената заповед границата на имота се измества по цифрите 4-5, а площта затворена между цифрите 6-3-4-5-6 е собственост на С. Й. А., В. И. А. и А. И. К.. Констатира, че със сила на пресъдено нещо по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, между жалбоподателят и заинтересованите страни е установено, че тази площ от 39 кв.м., заключена в контур между букви А-Б-В-Г-А от скица приложение 2 към експертизата по гр. дело 34583/2019г., неправилно е била заснета и нанесена като част от имот с идентификатор 02659.2195.1914, записан на Специализирана болница за рехабилитация- Банкя АД, вместо в границите на притежавания от лицата поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1669. По тези съображения съдът достига до заключение за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК гр. София съобразно правомощията му по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заинтересуваните страни са уведомени за започналото административно производство по изменение на КККР относно границата между двата имота, спазено е и изискването на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Касаторът подава възражение, което е обсъдено в заповедта и е прието за неоснователно. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд, че заповедта, е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със сила на пресъдено нещо спрямо касатора е установено, че С. Й. А. и И. А. А., са собственици на реална част с площ от 39 кв.м., която неправилно е била заснета и нанесена като част от имот с идентификатор 02659.2195.1914, записан на Специализирана болница за рехабилитация- Банкя АД, вместо в границите на притежавания от лицата поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1669. Следователно изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, е правилен. Доводите на касатора за наличие на спор за собственост, са неоснователни. Спорът е решение по съдебен ред, а фактът, че решението, с което спорът е разрешен влиза в сила след постановяване на административния акт е ирелевантен, тъй като съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Влязлото в сила съдебно решение, с което е разрешен спора за собственост е такъв факт и е самостоятелно основание за изменение на КККР по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР без издаване на заповед. Позоваване на нормата на чл. 142, ал. 1 АПК е неоснователно, тъй като същата е относима към действащия материалния закон, а не към новите фактически установявания. Неоснователни са и доводите, че с оспорената заповед площта е 56 кв.м., а не 39 кв.м. От една страна вещото лице заявява в съдебно заседание, че площта е около 56 кв.м. като задача в тази насока на вещото лице не е поставяна, от друга страна площта е заключено между буквите А, Б, В и Г, като по делото не са ангажирани доказателства, че площта по заповедта надвишава 39 кв.м. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,