Решение № 11131 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8434/2024 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Агрего ЕООД с ЕИК 203711508, със седалище и адрес на управление в гр. Белица, подадена чрез адв. Аршинкова, против Решение 1876 от 12.06.2024 г., постановено по адм. д. 20217030700539/21 г. от Административния съд Благоевград. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Подробно е обосновано наличието на всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост на решението. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск ведно със законната лихва върху него или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуалния си представител представя по делото кратко писмено становище (молба, постъпила по електронна поща), в което оспорва касационната жалба, иска отхвърлянето й, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Върховният административен съд преценява касационната жалба като основателна. Решението е постановено от административния съд при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Административният съд е отхвърлил предявения от Агрего ЕООД срещу Държавен фонд Земеделие иск, за заплащане на сумата от 168 592,10 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни бездействия на ответника, ведно със законната лихва върху сумата за периода от влизане в сила на съдебния акт до окончателното й изплащане. Със същото решение Агрего ЕООД е осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 250 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът е постановил обжалвания резултат, приемайки, че обезщетението се претендира от пропуснати плащания по схеми и мерки за подпомагане на земеделските производители, за кампания 2020 г., както следва: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане по селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) - СЗ- КЛЧ; Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК); Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-мляко); Компенсаторни плащания в планински райони НР-1-подмярка 13.1; мярка 21 Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от Ковид -19 от ПРСР 2014-2020; мярка 14 Хуманно отношение към животните , подмярка Хуманно отношение млечни крави и Хуманно отношение Телета ; мярка De Minimis. Приел е, че твърдяното бездействие на ответника е за поддържане в изправност на системата за регистрация на кандидатите /СРКЗПЗП/ и за осигуряване на достъп до нея, на всеки земеделски производител и на оторизираните служители. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел следното от фактическа страна: Ищцовото дружество е регистриран земеделски стопанин по реда на чл.3 от Наредба 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, включително за 2020 година. На 27.04.20г. и на 08.05.20г. дружеството е подало до ОСЗ-Белица заявления за отразяване на правното основание за посочените в тях имоти, които обработва за кампания 2020 г., за землище 03504, към които е приложил договори за наем на земеделска земя. За кампания 2020 г. дружеството е подало три заявления за подпомагане за директни плащания. На 14.05.2020г. чрез ОСЗ-Белица е регистрирано общо заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. с приложени таблици за използваните парцели 2019г. в землищата на с. Баня и Белица и на използваните животни за 2019 г., и е деклариран животновъден обект, регистриран от дружеството. При автоматичната проверка на въведените данни са генерирани грешки, засягащи парцел 03504-207-1-1 и декларирания животновъден обект, за който е отразено, че има поне още един допустим наемател/собственик. Въз основа на приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза (в геодезичната й част), съдът е приел, че общата площ на имотите, за които дружеството има правно основание за ползване за кампания 2020 г. е 241, 11 ха., от които 11,80 ха попадат извън специализирания слой Площи, допустими за подпомагане . От тези площи 213,64 ха са въведени и очертани в системата ИСАК. Въведени са данни за местоположението с номер на парцела и за вида на отглежданата на място култура. От въведените площи 208,19 ха са включени в специализиран слой Площи, допустима за подпомагане . Останалите неочертани имоти в ИСАК са 194,973 дка. Съдът е приел, че площите, за които вещото лице -икономист е изчислило финансовата помощ не включват недопустимите 11,80 ха. Въз основа на същото заключение, съдът е приел за установено, че по заявлението с УИН 01/060620/28260 отворено на 15.06.20 г. и служебно приключило на 16.06.20 г. в системата са въдени данни за отглежданите от дружеството животни по видове и категории, които данни са пренесени от системата за идентификация и регистрация на животни, създадена и поддържана от БАБХ, но в заявлението не са посочени мерките за подпомагане на животни, по които дружеството кандидатства. Въз основа на същото заключение, съдът е установил, че заявлението по мярка 21 от ПРСР 2014-2020 не е администрирано, поради непопълнена дейност от възможните за подпомагане по мярката, за което дружеството е уведомено с уведомление с изходяща дата 08.12.20 г. По подаденото от дружеството заявление за подпомагане по мярка 14 от ПРСР 2014-2020 за отглеждане на говеда, в системата са въведени всички необходими данни и по него е изчислена и изплатена финансова помощ в размер на 2324,62 лева. Административният съд подробно е възпроизвел в мотивите на решението си показанията на разпитаните по делото свидетели, както и констатациите на експертите, изготвили заключенията по делото. Въз основа на данните от тези доказателствени средства е приел, че данните в заявлението, отворено на 15.06.2020г. не са били въведени напълно до 23,59 часа на същия ден и заявлението не е било разпечатано и подписано, съответно не е било подадено съгласно чл.10, ал.2 от Наредба 5/27.02.2009г., а е приключено служебно на другия ден 16.06.2020 г., неподписано от кандидата, поради което е било счетено за непълно. Установил е от показанията на св. К., че към 14,30-15,00 часа системата ИСАК е започнала да работи по-бавно, около 15,30 ч. отново започнала работа, но около 17,00 ч. отново спряла. До момента, в който достъпът до системата е бил отказан К. е очертал около 190-200 парцела от общо нанесените парцели с правно основание. От правна страна, съдът е приел, че съгласно чл.30, ал.4, т.1 ЗПЗП, СРКЗПЗП се създава и поддържа от ДФЗ РА. Отговорността за хардуерното и софтуерното обезпечаване на СРКЗПЗП е на ДФЗ и неизпълнението му по дефиниция е незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съдът е преценил, че ИСАК се прилага за схемите и мерките , за които се поддържа в исковата молба, че ищецът е отговарял на изискванията за получаване на финансова помощ. Към 15.06.2020 г. данните в СРКЗПЗП са се попълвали от оторизирани служители на ДФЗ и/или на ОбСЗ, получили съответните права за достъп съгласно вътрешните правила за защита на данните в интегрираната информационна система. Служителите на ОСЗ нямат задължение за хардуерно и софтуерно обезпечаване на СРКЗПЗП, а отговорността е на ДФЗ. Въз основа на приложимата нормативна уредба ЗПЗП и Наредба 5/27.02.2009г., съдът е приел, че за земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, е следвало да се регистрира правното основание за ползването им, което е ставало от общинските служби по земеделие в специализиран софтуерен продукт, поддържан от МЗХ. Съдът е приел, че не е изключено едновременното въвеждане на информацията за правните основания и на данните в СРКЗПЗП за местоположението на парцелите с номер и вид на култура, която се отглежда. Въз основа на заключението на комплексната експертиза, съдът е приел, че към 15.06.2020 г. в системата Ферма Уин и в ИСАК са били регистрирани правните основания за част от обработваните от дружеството парцели, а не за всички по подадените в ОСЗ-Белица заявления от 27.04.2020 г. и 08.05.2020 година. Съдът е съпоставил показанията на разпитания по делото св. К. с установеното от експертите, приемайки за недоказано обстоятелството, че за всички парцели са били въведени правните им основания до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане. Съдът е преценил като недоказано възражението на ответника за отговорността по иска на МЗХ, тъй като не е установено по делото, че за конкретната дата, едновременно са въвеждани правните основания за обработваните от ищеца парцели и същите са очертавани, което именно е довело до забавата. Съдът е формирал извод, че при всички събрани доказателства причината за незавършения процес в ИСАК /СРКЗПЗП/ на 15.06.20 г. по очертаване на земеделските площи, с които дружеството кандидатства не е установена. Приел е въз основа на свидетелските показания на св. К., че на 15.06.20 г. системата ИСАК започнала да работи по-бавно около 14,30 ч.-15,00 ч., след което спряла, започнала работа към 15,30 ч. но след това окончателно спряла до 22,00 часа. Съдът е преценил, обаче, че тези свидетелски показания не доказват причината, поради която системата прекъсвала и не работела. Съдът е приел, че и двете вещи лица - компютърни специалисти, дали заключения по делото, са посочели, че не могат да отговорят категорично на въпроса, дали причината се корени в преустановената работа на ИСАК или прекъсната свързаност чрез VPN връзка, или чрез Microsoft Isa Server 2006 за пренос на данни до ИСАК, или прекъсната връзка с ИСАК поради други причини. Съдът е посочил разликата в заключенията на компютърните специалисти по въпроса за осъществяването на свързаността с ИСАК на ОСЗ към въпросната дата, но е приел, че и двамата са категорични, че в историята на състоянията на ИСАК за 15.06.20г. няма регистрирани времеви интервали на преустановен достъп до системата от външни оператори, като няма подобни данни и при дружеството Технологика ЕАД, натоварено с мониторинга за работа на системата. Съдът е съобразил следните данни от заключението на в.л. Наумов че последното заявление в ИСАК на 15.06.20 г. е от 18,04 ч., а последното, подадено от ОСЗ Белица е от 15, 09 ч., както и че според историята на състоянието на ИСАК няма данни оператор от ОСЗ Белица да е достъпвал системата от 15,30 чл. до 16,30 ч., в който именно интервал според св. К. работата на системата била възстановена. Въз основа на тези данни, формираният от съда извод е, че причини за осезаемото забавяне на извършваните операции и т.н. застиване на екрана на компютъра, могат да бъдат и други освен нестабилната свързаност, както и че, за да се приеме, че причината за разпадане на свързаността с ИСАК е разпадането на ВПН връзката , само при положение, че мрежовото устройство е фунционирало правилно, което не е доказано по делото. Въз основа на тези данни, съдът е приел, че не може да се приеме само въз основа на показанията на св. К., че причината за неподаване на заявлението на ищеца е във функционирането на ИСАК. Съдът е кредитирал заключенията на компютърните специалисти, тъй като почиват на специални знания, посочвайки че липсват обективни данни, които да ги опровергават, поради изминалия период от време и срока за съхранение на журналните записи на Microsoft ISA Server 2006. Съдът е приел, също така, че и удостоверението, издадено от доставчика на интернет услугата - Лифоет 2007 ЕООД за ОСЗ-Белица, със съдържание, че на 15.06.2020 г. интернет връзката за ОСЗ-Белица е била стабилна, не е доказателство, че причината за неприключване на заявлението на ищеца на същата дата, е бездействието на ДФЗ да осигури непрекъснатото функциониране на ИСАК. Съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.161 ГПК, приемайки, че журналните файлове за Microsoft ISA Server 2006 не се съхраняват поради изтекъл срок за това, а не поради външна намеса. Съдът е възприел соченото от експерта, за технически възможно, избирателно / за определен брой потребители/ достъпът до ИСАК да бъде ограничен чрез използването на Microsoft ISA Server 2006 , доколкото разполага с такава функционалност за прекъсване на връзката с клиенти на ISA Server през екрана за управление, но подобно заключение за преустановен достъп до ИСАК на 15.06.2020 г. за ОСЗ в района на ОДЗ-Благоевград /ОСЗ-Белица, ОСЗ-Якоруда и ОСЗ-Разлог/, съдът е възприел само като хипотеза. Съдът е отхвърлил възможността ДФЗ да е извадил от употреба Microsoft ISA Server 2006 през 2021 г. целенасочено, тъй като поръчката за доставка на лицензии за изграждане на защитни стени за нуждите на ДФЗ замяна на съществуващите софтуерни защитни стени, е била планирана още през 2017 година. Въз основа на тези данни съдът е преценил, че не може да се приеме, че ответникът е създал пречки за събиране на доказателства за настъпване на определени факти разпадане на свързаността с ИСАК на 15.06.2020 година. Решаващият извод на съда е, че съобразно доказателствената тежест, ищецът не е доказал първата от кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника и е отхвърлил иска, без да обсъжда останалите предпоставки от фактическия състав на разпоредбата. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Решението е постановено при допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, които са довели и до необоснованост на изводите му. Съгласно чл. 218, ал.2 АПК, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В изпълнение на това свое задължение, касационната инстанция преценява, че първоинстанционният съд не е извършил необходимата проверка, съответно не е установил относими обстоятелства, свързани с преценката за допустимостта на исковата претенция. Исковата претенция е формулирана общо, като размер и фактическо основание, като отделните пера, формиращи цената на иска са посочени в таблица на лист 19 /гръб/ и лист 20 от исковата молба. Претендираната за обезщетяване вреда е от пропусната полза от получаване на субсидии по схеми и мерки / общо 10 на брой/, изброени в исковата молба на лис.18 /гръб/ и лист 19/лице и гръб/ от исковата молба. Видно от исковата молба е също така, че в нея Агрего ЕООД сочи, че е подал за кампания 2020 година три заявления за подпомагане - на 15.06.20 г. заявление за подпомагане по директни плащания по реда на чл.32 ЗПЗП ; на 18.09.2020 г. заявление за подпомагане по мярка 21 Извънредно временно подпомагане за земеделски стопани и МСП, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID -19 от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014-2020г. ; на 19.08.2020 г. заявление за подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните, както и че са налице изрични актове по заявленията му. Видно от исковата молба е, че във връзка със заявлението от 18.09.2020 г.- заявление за подпомагане по мярка 21 Извънредно временно подпомагане за земеделски стопани и МСП, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID -19 от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2014-2020 г. ищецът твърди, че е получен отговор от ответника с изх. 02-010-2600 от 8.12.2020 година. При това твърдение, което навеждат на извод за получен изричен акт по това заявление на ищеца, съдът е следвало да прецени допустимостта на иска по чл.204, ал.4 АПК в тази част. Съдът е следвало да събере по делото информация и за наличието или не на изричен акт по заявлението на ищеца от 19.08.2020 г. - заявление за подпомагане по мярка 14 Хуманно отношение към животните. В хода на процеса, в резултата на доказателствата, събрани по делото и по-конкретно на комплексната съдебно-техническа експертиза, в частта й по раздел 3, изготвена от икономиста С. Тахова е установено, че по мярката, касаеща заявлението на ищеца от 19.08.2020 г. е оторизирана субсидия. Съдът е следвало да съобрази това установено по делото обстоятелство във връзка с допустимостта на исковата претенция в частта, касаеща тази мярка. В останалата част на исковата претенция, съдът също така е дължал проверка по допустимостта й по чл.204, ал.4 АПК. В случаите, в които от незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице/лица е произтекло незаконосъобразно правно действие незаконосъобразен административен акт, отговорността на ответника следва да се ангажира от незаконосъобразния административен акт, в случай, че тя е предварително установена чрез отмяната му, а не от обусловилото го незаконосъобразно бездействие. В този смисъл, съдът е следвало да провери, като даде указания за това на страните, налице ли е или не изричен отказ за администриране на заявлението на ищеца, отворено на 15.06.20г. вкл. и такъв съобщен по реда на чл. 10б, ал.2 от НАРЕДБА 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, ако е налице такъв, отменен ли е той по реда на обжалването му. Съдът е следвало да съобрази и прецени по въпроса за допустимостта на част от исковата претенция и Уведомление изх. 02-010-2600/11011 от 13.10.2020 г. ( лист 32 от първоинстанционното дело), което е във връзка с искането на Агрего ЕООД, формулирано във възражението му от 17.06.2020 г. , а именно - дружеството да получи достъп до системата ИСАК за въвеждане в тази система на мерките за подпомагане на вече очертаните имоти. Тоест, посоченото уведомление не касае всички имоти, които Агрего ЕООД е искал да очертае по заявлението, отвореното на 15.06.20 г., а само тези, които са очертани. По отношение на приетото от административния съд по съществото на спора, касационната инстанция преценява, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което е резултат от допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост на изводите му. Съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните. В тежест на ищеца е да докаже предпоставките от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ. Това не означава, обаче, че когато в основата на незаконосъобразното бездействие се твърди отрицателно обстоятелство, ответникът е освободен от доказателствената тежест да докаже противоположното положително при положение, че разполага с целия ресурс за това. В конкретния случай, твърдението на ищеца е, че на 15.06.20 г. в интервала от 14,30 ч. до 16,30 ч. и в интервала от 17,30 ч. до 22,00 ч. СРКЗПЗП не е била достъпна за ОСЗ Белица, по причини, свързани с поддръжката на самата система и свързаността й с ОбСЗ - Белица. Нормативно установено е задължението за ДФЗ за поддържане /хардуерно и софтуерно осигуряване/ на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Това задължение произтича от чл.30, ал.4, т.1 ЗПЗП и чл. 4 от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. От приетото по делото заключение на компютърния специалист Карапанчев става ясно, че при ответника е налична освен хардуерната и софтуерната база, поддържаща системата ИСАК и персоналният състав, осъществяващ поддръжката й - главни експерти и системни администратори. Тоест, ответникът е разполагал с всички необходими данни и информация, за да докаже твърдяното от него , а именно, че системата ИСАК в това число и платформата при ответника, осигуряваща мрежовата й свързаност с общинските служби по земеделие, на въпросната дата и посочените интервали от време е била активна, работеща и достъпна за ОСЗ Белица. Вещото лице Компютърен специалист Наумов, разпитан в с.з., проведено на 16.11.23 г. е заявил / лист 2360 от първоинстанционното дело/ , че длъжностни лица на ответника на негов въпрос имат ли система за оперативен мониторинг, система за откриване на грешки, система за графично визуализиране в реално време или почти в реално време, система за мониторинг на информационната и комуникационна инфраструктура, са му отговорили положително, като на база на техните системи журнални записи и мониторинг системи и алармиращи, те не са установили да е имало проблем към 15.06.20 година. Съдът е следвало да прецени информационна обезпеченост по този въпрос на ответника, както и наличието именно при него на информационен ресурс за доказване на това релевантно за спора обстоятелство и да даде указания на ответника за доказване на твърдения от него положителен факт, като предостави информация по делото, чрез подходящото доказателствено средство. Като не е сторил това, съдът е нарушил чл. 171, ал.5 АПК във вр.с чл.170, ал. 3 от същия кодекс. Ищецът е доказал по делото, че в ОСЗ Белица на 15.06.20 г. не е имало проблем с доставката на интернет услугата. Този факт се доказва от съдържанието на приетия по делото частен писмен документ, издаден от Лифоет 2007 ЕООД / лист 2241 от първоинстанционното дело/, което съвпада и се подкрепя от свидетелските показания на св. К. , дадени в съдебно заседание на първоинстанционния съд, проведено на 16 март 2022 година. Първоинстанционният съд е допуснал въз основа на заключенията на вещите лица компютърни специалисти възможността за евентуална неизправност в компютъра на св. К. или технически проблем с мрежовите устройства в ОСЗ Белица. Този извод на съда, основаващ се на вероятност, противоречи на закона. Съгласно чл. 235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона. Посочената разпоредба не допуска съдът да формира изводите си на вероятно настъпили или ненастъпили факти и обстоятелства. Решаващите изводи на съда, обосноваващи крайния му акт следва да се основават на факти и обстоятелства, приети за установени по делото. Първоинстанционният съд нито е изследвал въпроса за неизправност в компютърната система на св. К. на 15.06.2020 г. и технически проблем с мрежовите устройства в ОСЗ-Белица, нито е дал указания на страната, разпределяйки доказателствената тежест за това обстоятелство да ангажира доказателства по този въпрос. Нещо повече, в съдебно заседание, проведено на 16.11.2023 г., пълномощникът на ищеца е оспорил заключението на вещото лице Наумов с подробни съображения, отразени в съдебния протокол, искайки от съда да допусне допълнителна или тройна експертиза в това число и по въпроси, свързани с изследване на Log файловете на работната станция на П. К., Log файловете на мрежовото устройство - рутер на Общинска служба по земеделие Белица. Първоинстанционният съд нито е обсъдил в решението си оспорването на въпросното заключение на в.л. Наумов от ищеца, нито е допуснал исканата допълнителна експертиза, която освен че е допустимо доказателствено средство, би съдържала относима към спора информация. По делото е останал неизяснен въпросът относно начина, по който се осъществява свързаността с ИСАК на отделните областни и общински служби в страната. Вещото лице Карапанчев е посочило в заключението си, че тази свързаност се осъществява чрез VPN логически изградена мрежа чрез криптиране, използваща физическата и програмна инфраструктура на по-голяма обществена мрежа, най-често Интернет. Вещото лице е посочило, че чрез използване на VPN, информацията, която въвеждат оторизираните служители се криптира и се разпространява във вътрешната мрежа. Другото вещо лице компютърен специалист Наумов, дало заключение по делото, отрича свързаността с ИСАК на отделните служби в страната да се осъществява чрез VPN. Вещото лице е заявило при разпита му, че няма VPN връзка, изградена в случая, а методът на комуникация е, чрез Microsoft ISA Server 2006. Тоест, връзката между платформата ИСАК и оператора, който въвежда данни, се осъществява посредством посредника Microsoft ISA Server 2006. Съдът не е дал указания на страните, а и служебно не е изяснил, чрез допускане на допълнителна или тройна експертиза това противоречие между двете заключения, и не е установил по категоричен начин метода на комуникация между ИСАК и оторизираните служители в отделните ОСЗ. В тази връзка, съдът е следвало, но не е обсъдил и информацията от писмо от главния секретар на МЗХ под Х 70-953/26.03.2024 г., адресирано до адвокат Аршинкова / лист 2539 от първоинстанционното дело/, в което е посочено, че платформата на ИСАК се поддържа, обновява и администрира от ДФЗ, а въвеждането на данните в нея се осъществява онлайн, посредством интернет връзка, PN свързаност, която се поддържа от ДФЗ. От друга страна, по делото са установени обстоятелства, които са останали необсъдени от съда, но които сами по себе си повдигат въпроса, доколко отговорно, акуратно и с необходимата грижа ДФЗ е поддържала в необходимия работен режим платформата ИСАК и мрежовата свързаност на тази платформа с отделните общински служби. Тези обстоятелства са следните: От заключението и разпита в съдебно заседание на вещото лице Карапанчев става ясно, че при ответника, който поддържа VPN мрежата, не се пазят логовете / журналните файлове/ за мрежовите устройства и VPN свързаността към ДФЗ при отделните служби в страната, вещото лице не е могло да отговори, дали е имало VPN връзка на 15.06.20 година и в частност между ОСЗ-Белица и ДФЗ. От заключението и разпита на в.л. Наумов се установява, че логовете от Microsoft ISA Server 2006 не се пазят. От същото заключение се установява, че сървърната платформа Microsoft ISA Server не се използва в ДФЗ от 2021 година. Вещото лице е заявило, че платформа Microsoft ISA Server е архаична и последният й вариант, пуснат в употреба е от 2011 година, а системата не е популярна в света. Административният съд не е съобразил, че посочените от вещите лица обстоятелства липсата на установена практика при ответника за съхранение на данни от сървърите, осъществяващи мрежовата свързаност и използване на архаична платформа, за каквато е определена Microsoft ISA Server / в случай, че е установено категорично, че именно тя е използвана/ индикират, сами по себе си, за небрежно отношение на отговорните длъжностни лица при ответника за осъществяване и поддържане на стабилна мрежова свързаност между ИСАК и отделните външни за ДФЗ звена, в които оторизирани оператори въвежда данни към ИСАК. Касационната инстанция констатира, че в съдебно заседание, проведено на 09.02.2024 г. съдът е допуснал по искане на ищеца допълнителна експертиза по поставените от ищеца в същото съдебно заседание два въпроса, единият от които е какъв капацитет за обслужване е имал чрез Microsoft ISA Server като брой работни места на оторизирани служители към дата 15.06.2020 година . На този въпрос липсва отговор в заключението на в.л. Наумов, представено в съда на 11.04.2024 година, не е даден отговор и по време на разпита му в съдебно заседание, проведено на 22.04. 202 4 година. Отговорът на въпроса е от значение за преценката на надежността и функционалността на Microsoft ISA Server. Административният съд неправилно е отказал допустими доказателствени средства, поискани от ищеца, които ще попълнят делото с относими данни към спора. Неправилно, с протоколно определение от 02.03.2023 г., административният съд е отказал да допусне на ищеца гласни доказателствени средства разпит като свидетели на М. Среброва, в качеството й на началник на ОбСЗ-Якоруда и оторизиран служител, и на М. Тренчева началник на ОБСЗ-Разлог. Обстоятелствата, за които е поискан разпита на тези лица са относими по делото, тъй като ще изяснят въпроса, дали е имало проблеми с достъпа до ИСАК на 15.06.20 г. и в други общински служби в района. Всички гореизброени съдопроизводствени нарушения, допуснати от административния съд, касационната инстанция преценява като съществени, тъй като са се отразили на крайния акт, постановен от административния съд. По изложените съображения, Върховният административен съд преценява, че обжалваното решение като неправилно следва се отмени изцяло, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд Благоевград. Във връзка с гореизложеното и на осн. чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд