Решение № 13917 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 185/2013 г.

Решение № 13917 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 185/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) против решение № 6002 от 09.11.2012 г., постановено по адм. д. № 8414/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответникът -Мирослав Павлинов Павлов, в писмени бележки, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-16-317/03.08.2012 г. на началника на ДНСК, с която на Мирослав Павлинов Павлов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на преклузивния едногодишен срок по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител за налагане на дисциплинарното наказание. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Дисциплинарното наказание на Мирослав Павлов е наложено за това, че служителят не е изпълнил служебните си задължения и не е предприел законоустановените действия за премахване на незаконен строеж, съгласно заповед от 11.02.2010 г. По делото е установено, че с резолюция от 11.03.2010 г. изпълнението на заповедта е възложено на Павлов. Действия по изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж са предприети на 15.06.2012 г. от друг служител на ДНСК. Правилно съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган е узнал за извършеното нарушение на 18.06.2012 г., когато е депозиран доклад за извършеното нарушение, а оспорената заповед е издадена на 03.08.2012 г., поради което и изводът са спазване на преклузивния двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание е законосъобразен. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на една година от извършване на нарушението. Неправилно съдът е приел, че нарушението е извършено на 26.10.2010 г. - датата следваща деня на влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж. От тази дата заповедта е подлежала на изпълнение и действия и контрол по изпълнението й не са предприети до 15.06.2012 г., когато преписката е разпределена на друг служител. Следователно в случая нарушението се изразява в бездействие, което е продължило до момента, в който същото не е било преустановено. Следователно заповедта е издадена в съответствие с правилото на чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Обжалваното решение е постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е проверил законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В решението не са изложени мотиви за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Липсата на мотиви в тази насока препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на постановеното решение. Ето защо същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши проверка на оспорения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания в т. ч. и относно съответствието на заповедта с материалноправните норми на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,