Решение № 8670 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 25/2011 г.

Решение № 8670 от 17.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 25/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Пипас II" ООД моли да бъде отменено решение № 492/12.11.2010 г. по адм. д. № 799/2010 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 0400900222/06.08.2009 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА№ 0400900222/06.08.2009 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който за периода 27.03.2007 г. - м. 2.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 4000 лв., определено е задължение за внасяне на ДДС 2720,57 лв. и са начислени лихви. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Монтажинвест-77" ЕООД, "Вега комерсиал О. К" ЕООД и "Трансгруп 2007" ЕООД на основание чл. 9, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тъй като фактурираните услуги не са реално осъществени от доставчиците. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на установените с РА данъчни задължения на касатора. Правилен е изводът на съда, че издаването на фактурите и тяхното осчетоводяване не е достатъчно, за да се установи осъществяване на отразените в тях доставки на услуги. Обосновано съдът е приел, че вида на услугата по фактурата на "Монтажинвест-77" ЕООД не е установен по делото, нито осъществяване на услугата. Съдът е обсъдил подробно представените доказателства за осъществяване на рекламна услуга от "Вега комерсиал О. К" ЕООД и обосновано е приел, че не е установено осъществяване на доставката, нито за изработване на рекламни материали от доставчика. По фактурата на "Трансгруп 2007" ЕООД изводът на съда, че не са представени доказателства за осъществяване на услугата почистване и ремонт на модулно строително скеле е съобразен със събраните по делото доказателства, обсъдени от съда подробно. Правилен е изводът на съда, че договорът за възлагане на услугата не е достатъчен, за да установи осъществяване на договорената услуга. Не са представени доказателства за приемане на извършена услуга по договора, поради което изводът на съда, че фактурираната доставка не е осъществена е обоснован и законосъобразен. Правилен е изводът на съда, че представените фискални бонове от дерегистрирано фискално устройство не доказват плащане по фактурата. Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 2 § 1 б. "в" от Директива 2005/112 ЕО на Съвета облагаеми с данък върху добавената стойност са осъществените възмездни доставки на услуги. Законосъобразен е изводът на съда, че за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на облагаема доставка. В този смисъл е и практиката на СЕС. В решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02 СЕО приема, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени или услугите - извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава. Законосъобразен е изводът на органите по приходите и съдът, че за не е установено осъществяване на процесните доставки, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,