Решение № 13145 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8648/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. 3027/04.04.2025 г. от Е. И. Г., чрез адв. Ю. Пекунов, с която е оспорено Решение 1325 от 12.03.2025 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело 952/2023 г. в частта, с която е била отхвърлен предявения от касаторката против Областна дирекция Земеделие Благоевград иск за присъждане на обезщетение за времето, през което не е била на държавна или друга служба поради незаконното ѝ уволнение, извършено със Заповед РД-05-01-56/21.07.2023 г., издадена от директора на Областна дирекция Земеделие Благоевград, в размер на 6 /шест/ основни заплати. Излагат се подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречието му с материалния закон, извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наличието на неговата необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Областна дирекция Земеделие Благоевград представя писмен отговор, с който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът по делото излага писмено заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради опущения в аналитичната и оценъчната дейност на съда, нарушението на материалния закон, както и поради наличието на необоснованост на решението. След като взе предвид доводите на страните и установеното от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното: Предмет на настоящото производство пред касационната инстанция е Решение 1325 от 12.03.2025 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело 952/2023 г., в частта, с която е била отхвърлен предявения от касаторката иск против Областна дирекция Земеделие Благоевград иск за присъждане на обезщетение за времето, през което не е била на държавна или друга служба поради незаконното ѝ уволнение, извършено със Заповед РД-05-01-56/21.07.2023 г., издадена от директора на Областна дирекция Земеделие Благоевград, в размер на 6 /шест/ основни заплати. Производството пред АС-Благоевград е било образувано по искова молба на Е. И. Г., с която са били предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 104, ал.1 ЗДСл и чл. 61, ал. 1 от ЗДСл. Разглеждането им е било отделено в отделни производства с Определение 1677/09.10.2023 г., постановено по адм. дело 750 по описа на АС-Благоевград за 2023 година. С исковата молба е било поискано от съда да осъди Областна дирекция Земеделие Благоевград да заплати на касаторката сумата, представляваща обезщетение за времето, през което не е била на държавна или друга служба, поради незаконното ѝ уволнение, извършено със Заповед РД-05-01-56/21.07.2023 г., издадена от директора на Областна дирекция Земеделие Благоевград в размер на шест основни заплати, определени към момента на признаването уволнението за незаконно или на неявяването ѝ да заема службата, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 02.08.2023 г. до окончателното ѝ изплащане. Касаторката е поискала още да бъде осъдена Областта дирекция Земеделие Благоевград да ѝ заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за месеците: август, септември, ноември, декември 2023 г. и януари 2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 02.08.2023 г. до окончателното ѝ плащане. В тази част искът е отхвърлен и решението е влязло в сила като необжалвано. С решение 2457 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело 750 по описа на Административен съд Благоевград за 2023 г., съдът е отменил Заповед РД-05-01-56/ 21.07.2023 г., издадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено, считано от 24.07.2023 г. служебното правоотношение на касаторката., заемала длъжността "директор на дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" към Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград, с ранг III младши. С Решение 5304 от 29.04.2024 г., постановено по адм. дело 2439 по описа на ВАС за 2024 г. е оставено в сила оспореното решение 2457 от 14.12.2023 г., постановено по адм. дело 750 по описа на Административен съд Благоевград за 2023 година. Въз основа на влязлото в сила решение и подадено Заявление вх. РД-12-05-01-1011/10.05.2024 год., с което ищцата е изразила изрично своето желание да заеме отново длъжността, която преди процесното уволнение е заемала. Със Заповед РД-05-01-47 от 10.05.2024 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград, ищцата е възстановена на длъжност "директор на Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси"" към Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград, считано от 10.05.2024 година. Със заповедта е определено възнаграждение основна месечна заплата в размер на 2 250 лева. Впоследствие със Заповед РД-05-02-146 от 23.05.2024 год. на директора на Областна дирекция "Земеделие - Благоевград е определена на ищцата, на длъжност "директор на Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси" към Областна дирекция "Земеделие"-Благоевград, считано от 10.05.2024 год. (т.е. от деня на възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност), основна месечна заплата в размер на 2 516. 00 лева. В заповедта е посочено длъжностно ниво по КДА - 6; Ниво на основната месечна Заплата - 12; Степен на основната месечна заплата - 2. С платежно нареждане от 03.07.2024 г., (л. 55 от делото), Областна дирекция "Земеделие" Благоевград е изплатила на ищцата сумата в размер на 10 800. 00 лева, като обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В представеното писмено становище, получено в съда на 08.10.2024 год., с което е представено въпросното нареждане, се сочи, че със сумата е погасено дължимо обезщетение към ищцата по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно за период от 6 месеца. Въз основа на настъпилото плащане от страна на ответника по иска (и по касационната жалба), с уточнителна молба от 04.10.2023 г. са били направени също така следните уточнения и изменения. По отношение на иска по чл. 104, ал. 1 ЗДСл претендираната от ищцата сума е била намалена до размера на разликата между заплатените 10 800 лева до претендираните 15, 096 лева (4296 лева), представляваща незаплатената част от шест основни заплати, определени към дата 29.04.2024 г. момента на признаване на уволнението за незаконно, ведно със законната лихва върху сумата от 10, 800 лева, считано от датата на предявяване на иска 02.08.2023 г. до 31.07.2024 г., както и законната лихва върху сумата представляваща горепосочената разлика, считано от датата на предявяване на иска 02.08.2023 г. до окончателното изплащане на разликата. По делото като доказателства в подкрепа на твърдените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения от страна на ищцата са представени като заверени копия: трудова книжка (л. 30 от делото); служебна книжка (л. 99 - 106 от делото); Регистрационна карта в Дирекция "Бюро по труда" Дупница, с начална дата на регистрация 28.07.2023 г.; справка за осигурителен доход за социално осигуряване по данни от декларации за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г.; удостоверение за декларирани данни от 26.06.2024 г. на ТД на НАП София; справка данни за осигуряване за периода от 01.07.2023 г. до 31.05.2024 г. на ТД на НАП София и Заповед РД-05-02-146/23.05.2024 г., издадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" Благоевград и Заповед РД-05-02-22/21.05.2024 г., издадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" Благоевград. По искане на ищцата съдът е допуснал по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК като доказателства по делото, приложените с писмо с изх. ПД-01-67-28/24.10.2024 г. от директора на Областна дирекция "Земеделие" Благоевград заверени копия на: Заповед за допълнително служебно правоотношение РД-05-01-61/03.08.2023 г.; Заповед РД-05-01-3/31.03.2024 г.; Заповед РД-05-01-19/11.03.2024 г.; Заповед РД-05-01-48/10.05.2024 г.; Заповед РД-04-564/15.11.2023 г. всички издадени от директора на Областна дирекция "Земеделие" Благоевград и служебна книжка 067/09.05.2018 г. на касаторката (ищцата). По искане на ищцата, съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза с конкретни задачи, по която е представено писмено заключение от назначеното вещо лице. В заключението си вещото лице е посочило, че увеличението на трудовото възнаграждение на ищцата съгласно ПМС 123 от 29 април 2024 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МС за 2024 г. (Обн. ДВ. бр. 39 от 1 Май 2024 г.) за конкретната длъжност, Директор на Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси", (Длъжностно ниво по КДА-6; Ниво на основната месечна заплата -12; Степен на основната месечна заплата 2, която касаторката е заемала, към 01.01.2024 г. е определена сумата на индивидуалната работна заплата в размер на 2 000 лв., която е непроменена и към дата 29.04.2024 година. Вещото лице сочи, че тази сума от 2 000 лв. е индивидуална работна заплата, поради факта, че съгласно Наредбата за заплати на държавните служители се разработва поименно щатно разписание след всяко увеличаване на заплатите. Прието е също така, че за времето на оставането без работа, най-високата заплата за длъжността заемана от ищцата е 2 000. 00 лв. В изготвеното въз основа на извършените справки в счетоводството на Областна дирекция "Земеделие" Благоевград заключение, вещото лице сочи, че основната заплата за длъжността по Директор на Дирекция "Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси", (Длъжностно ниво по КДА-6; Ниво на основната месечна заплата -12; Степен на основната месечна заплата 2, към момента на признаването на уволнението за незаконно 29.04.2024 год. е в размер на 12 000 лева, без приспадане на 10 % данък по ЗДДФЛ, тъй като данък върху обезщетенията не се дължи. Въз основа на така определената стойност, според експертът размерът на следващото се обезщетение съобразно правилата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е на стойност 12 000 лева, съставляваща размера на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно по смисъла на цитираната норма, умножен по броя на месеците, за които се дължи обезщетението, а именно шест месеца. Въз основа на горните факти и доказателствени изводи, включително и от приетото заключение на вещото лице, с неособено ясни и прецизни мотиви първоинстанционният съд е приел първоначално, че предявеният иск за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл следва да бъде отхвърлен, доколкото било установено, че на 03.07.2024 г., с бюджетно платежно нареждане по сметка на ищцата Г., като обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е изплатена сума в размер на 10 800. 00 лв., определена по следния начин: 12 000 лв, представляващи 6 /шест/ броя основни месечни заплати от 2 000 лв, като върху сумата от 12 000. 00 лв. е начислен 10% данък общ доход. Причината за отхвърлянето му се състои в обстоятелството, че претендираното обезщетение от ищцата било изплатено изцяло на 03.07.2024 год. и поради тази причина искът се явявал неоснователен. В противоречие на това, е приел за основателен искът за законна лихва върху претендираната главница от 10 800. 00 лева, съставляваща обезщетение, за времето, през което ищцата е останала без работа поради прекратяване на правоотношението, считано от 02.08.2023 год., /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумата 03.07.2024 год. в размер на 1 363. 62 лева, доколкото обуславящият иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл до сумата от 10 800 лева бил основателен. В диспозитивът на решението, напротив, съдът е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен. Решението е валидно и допустимо в обжалваната си част, то обаче е неправилно, доколкото е необосновано. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. На първо място е налице логическа несвързаност и вътрешна противоречивост между мотивите сами по себе си от една страна, а от друга страна между мотивите и диспозитива на оспорваната част от процесното решение. Това е така, тъй като съдът е изложил взаимно противоречащи си тези, доколкото както стана ясно по-горе, същият е приел първоначално в своите мотиви, че предявеният иск до размера на 10 800 лева бил основателен, а след това - че същият е неоснователен, доколкото претендираната сума била заплатена изцяло на 03.07.2024 година. Не е ясно обаче, защо съдът след като приема това е констатирал отново, че същият е основателен и поради тази причина, върху него се дължала законна лихва върху приетия за основателен размер от 10 800 лева за периода 02.08.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното ѝ плащане 03.07.2024 г. в размер 1363, 62 лева. На второ място остава неясно положението, дали АС-Благоевград е счел, че предмет на претенцията по чл. 104, ал.1 ЗДСл пред него е 10 800 лева, а не горницата над тази сума до 15 096 лева, която е останала висяща след направеното намаляване (изменение) на иска по отношение на неговия размер на 08.10.2024 г. По отношение на така формулираната претенция, първоинстанционният съд не е аргументирал каквото и да било като правни и фактически изводи. Единствено е дискутиран въпросът, че сумата от 10 800 лева е била погасена на 03.07.2024 г. и че погасената част съвпада с приетата за дължима претенция от вещото лице. На трето място, неверен и некореспондиращ с доказателствения материал е изводът, че следващото се обезщетение в полза на ищцата по чл. 104, ал.1 ЗДСл било на стойност 12 000 лева, съставляваща размера на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно по смисъла на цитираната норма, умножен по броя на месеците, за които се дължи, обезщетението, а именно шест месеца. По правилата на граматиката и с оглед използваните изразни средства, излиза, че при извършване на пресмятането съгласно изложеното от съда би се получила сумата от 72 000 лева дължимо обезщетение, когато се вземе за база сумата от 12 000 лева. Извод, който не кореспондира с нито едно доказателство по делото, а и още повече, че е в противоречие на приетото от първоинстанционния съд като размер на дължимото обезщетение (12 000, респективно 10 800 лева след платен данък общ доход). На четвърто място, дори и да се приеме, че горният извод на съда е резултат от непрецизност в изказа на съда, констатацията, че дължимото обезщетение за 6-месечния период възлизало на 12 000 лева (10 800 с удържан от ответника данък по ЗДДФЛ) и поради това същото предявеният иск следва да бъде отхвърлен, доколкото дължимото обезщетение е било заплатено изцяло, е необоснована. За да установи размера на дължимото обезщетение в настоящия случай, първоинстанционният съд се е позовал единствено на изложеното от вещото лице по въпрос 3 от приетата съдебно-счетоводна експертиза. То от своя страна е в противоречие с приложимата към настоящия нормативна уредба, и по-конкретно с Постановление 79 от 3 април 2024 г. за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала (Постановлението). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Постановлението, на служителите по чл. 1, т. 1 от него, се определят нови размери на индивидуалните основни месечни заплати (ИОМЗ), като основната им месечна заплата се увеличава със сумата, посочена в колона 5 от приложение 1 за съответното ниво на основна месечна заплата. А според § 4 от Постановлението, новите размери на ИОМЗ на служителите по чл. 1 се определят в срок до 30 дни от влизане в сила на съответните постановления по § 4 считано от 1 януари 2024 г. с изключение на Националния статистически институт, за чиито служители новите размери на ИОМЗ се определят считано от 1 март 2024 г. Такива постановления се съдържат именно в посоченото от вещото лице Постановление на МС 123 от 29 април 2024 година. Видно от ред 12 от Приложението, отнасящ се за длъжностно ниво Ръководно ниво 6А , на което е била назначена касаторката за периода на незаконното уволнение, определеният за минимален размер на ИОМЗ преди увлечението (01.01.2024 г.) е 2000 лева. Съгласно колона 5 от Приложението след увеличението по силата на Постановлението, считано от 01.01.2024. основното служебно възнаграждение е 2250 лева. В противоречие с горното, както стана ясно, вещото лице е приело, че дължимото за този период възнаграждение на месечна база за заемане на длъжност директор Дирекция Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси е следва да бъде 2000 лева, вместо 2250 лева към датата на признаване на уволнението за незаконно. То е обяснило, че е достигнало до този извод след анализ на приложените и представени по делото щатни разписания на Областна дирекция Земеделие Благоевград в следствие на измененията , настъпили в Наредбата за заплатите на държавните служители пред 2023 г. и 2024 година. Отделно от това вещото лице е използвало при изготвянето на експертизата, че ефективното увеличение на месечните възнаграждения в държавната администрация по ведомства и министерства е било извършено с ПМС 123 от 29.04.2024 г. и Постановлението (ПМС 79 от 03.04.2024 г.). Това обстоятелство обаче не е било взето предвид при изчисляването на дължимото възнаграждение в полза на касаторката. Доколкото вещото лице не е взело предвид приложимата нормативна база, която първоинстанционният съд е длъжен да я изследва, независимо от вещото лице, необосновано АС-Благоевград е кредитирал заключението на вещото лице в частта относно отговора на въпрос 3. Ако беше изследвал въпроса за дължимото обезщетение, прилагайки горепосочените постановления на МС, първоинстанционният съд щеше да достигне до извода, че на месечна база от 01.01.2024 г. дължимото възнаграждение за длъжността, на която е била назначена касаторката преди признатото за незаконно уволнение е 2250 лева. При това положение и доколкото не е било установено друго по делото, към датата на признаване на уволнението на Гърчена за незаконно 29.04.2024 г., размерът на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно също следва да бъде 2250 лева. Доколкото това е така, общият размер на дължимото обезщетение за шестмесечния период по чл. 104, ал. 1 ЗДСл (21.07.2023 г. 21.01.2024 г.) не възлиза на 12 000 лева без приспаднат данък общ доход, както е приел съда, а на 13 500 лева. Действително, правилен е изводът, че 10 800 лева са били заплатени на 03.07.2023 г. след удържан 10 % данък общ доход (1200 лева), но това представлява само една част от дължимата на основание признатото за незаконно уволнение на касаторката. Следователно към днешна дата е налице непогасена главница, която е в размер на 1500 лева, върху които се дължи отделно данък общ доход (150 лева). Останалата част от претендираната сума до 4296 лева (заявената след извършеното намаление на иска сума за непогасената разлика между 15 095 лева и 10 800 лева) се явява недоказана по размер и затова в тази си част касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като се потвърди решението в тази му част. В останалата си част касационната жалба е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено, защото е неправилно в обжалваната си част като необосновано. При този изход на делото, разноските следва да бъдат присъдени на касаторката съобразно уважената част от касационната жалба на основание чл. 228 вр. с чл.143, ал.1 АПК вр. с чл. 78, ал.1 ГПК, а именно 956, 80 лева от общия размер на претърпените от нея разноски, в това число и за заплатено адвокатско възнаграждение. За заплащането на разноските следва да се осъди ответника по делото. Воден от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение