Решение № 60159 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2643/2020 г.

Решение № 60159 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2643/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Б. от [населено място], чрез процедуален представител адв. Б., срещу въззивно решение от 10.03.2020 г., постановено по в. гр. д. № 314/2019 г. на Окръжен съд-Монтана, с което след отмяна на решение от 23.10.2019 г. по гр. д. № 2654/18 г. на Районен съд - Монтана, са отхвърлени предявените от М. Н. Б. срещу К. К. К. и Р. П. А. искове за заплащане съответно на сумата 2 253. 40 лв. и сумата 6 760. 20 лв., с които са се обогатили неоснователно за негова сметка. Касационното обжалване е допуснато с определение № 194 от 16.03.2021 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност в пресмятането. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата и писмена защита се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявения иск да бъде уважен. Претендират се разноски. Ответниците по касационната жалба К. К. К. и Р. П. А. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С въззивното решение съд след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. Н. Б. срещу К. К. К. и Р. П. А. искове за заплащане съответно на сумата 2 253. 40 лв. и сумата 6 760. 20 лв., с които са се обогатили неоснователно за негова сметка. Правилно въззивният съд е прел, че в процесния договор за покупко-продажба се съдържа признание на съществуващо парично задължение в размер на 39 447. 39 лева и е уговорен срок за неговото погасяване-до 30.12.2019 г.; че волята на подписалите договора страни е ясно изразена и установява по категоричен начин, че преди подписване на нотариалния акт е била изплатена само част от продажната цена на недвижимия имот в размер на 20 000 лева.; че уговореното по договора за покупко-продажба от 02.10.2017 г. плащане е извършено от ищеца по установения от съдебно-икономическата експертиза начин-чрез периодични преводи по банкова сметка на продавачката Р. А. в "Банка ДСК"ЕАД, като при поето задължение да изплати 39 447. 39 лева-остатък от ипотечен кредит на продавача в "Банка ДСК"ЕАД, след сключване на договора ищецът е превел общо сумата 39 900. 90 лв., включваща и процесната сума от 9 013. 60 лв. Правилен е и изводът на въззивния съд, че превода на процесната сума от ищеца по банковата сметка на продавачката Р. А. не е довел до обогатяване на ответниците за сметка на ищеца, а е в изпълнение на поетото от последния задължение по договора за покупко-продажба от 02.10.2017 г. и поради това претенцията за неоснователно обогатяване в този размер е неоснователна. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че претенцията за неоснователно обогатяване по отношение на преведената в повече от дължимата сума в размер на 453. 51 лв. е неоснователна, тъй като подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба ищецът не е изложил различни обстоятелства, на които основава иска си и различен петитум по отношение на сумата 453. 51 лв., а исковете са пасивно субективно съединени, поради което правното основание на така съединените искове не може да бъде различно. С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че претенцията за неоснователно обогатяване на ответниците е основателна до размер на общо сумата 453. 51 лв., от които с оглед правата на ответниците Р. А. следва да заплати 3/4 ид. ч. или сумата 340, 13 лв. и К. К. - 1/4 ид. част или сумата 113, 38 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, след отмяна на въззивното решение за отхвърлянето на исковете до тези размери. В останалата част въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение