Решение № 632 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2018 г.

Решение № 632 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Георгиев от [населено място], чрез адв. Б. Стоянов против решение № 1147/17.05.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2074/2017 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му и е потвърден ревизионен акт № Р-16001616005847-091-001/17.03.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Изложените доводи са за нарушения на материалния и процесуален закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда относно размера на разполагаемите парични средства и по - конкретно относно получените банкови кредити – в размер на 100 000 лева по договор от 05.03.2007 г., сключен с ОББ АД и в размер на 100 000 лева, по договор от 19.04.2007 г. сключен със същата банка. Твърди, че разходите по втория кредит са включени като неблагоприятна правна последица в имущественото му състояние, а не е признато получаването на сумата в приходите, предвид предназначението на кредита. Въз основа на заключението на вещото лице, счита, че при включване на който и да е от кредитите в началното салдо към 01.01.2009 г. – не е налице недостиг на парични средства в ревизираните периоди. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" град Пловдив оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита на гл. юрк. А. Рашева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: С решението в обжалваната част първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло жалбата на Я. Георгиев против оспорения ревизионен акт в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2 419. 85 лева и съответните лихви в размер на 1 022. 92 лева и за 2012 г. в размер на 2837 лева и лихви от 1118. 41 лева, както и в частта на установените задължителни осигурителни вноски за 2012 година за ДДО в размер на 3 374. 88 лева и лихви от 1330.40 лева и за ЗО в размер на 1516.80 лева и лихви от 597. 96 лева. За 2014 година съдът е изменил акта като е намалил размера на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на 468 лева и на лихви от 89.48 лева и за задължителни осигурителни вноски за ДОО на 428. 46 лева и лихви от 81. 84 лева и за ЗО на 192.57 лева и лихви от 36. 82 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че имущественото състояние на ревизираното лице Я. Георгиев през 2009, 2012 и 2014 г. не съответства на декларираните/получени доходи и разполагаеми парични средства, поради което е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Съдът е приел като безспорно установени направените от ревизираното лице разходи за вноски по банкови сметки, които са включени в паричния поток като "Други разходи". От заключението на съдебно - счетоводната експертиза е установен начина на формиране на този вид разходи, както и обстоятелството, че включват и погасителните вноски по банковия кредит, отпуснат от ОББ АД по договор от 19.04.2007 г. Съдът е приел за недоказано твърдението за наличност на парични суми в размер на 200 000 лева към 01.01.2009 г., получени от два банкови кредита, отпуснати през 2007 г. От заключението на вещото лице по ССЕ е установил, че банковият кредит "Бизнес енергия" по договор от 05.03.2007 г., сключен между ОББ АД и ЕТ Контакт - 90-Я. Георгиев е предоставен във връзка с дейността на предприятието на търговеца и погасителните вноски по този кредит са правени от имуществото на ЕТ. По тази причина в разходите на Георгиев не са включени вноските по банкови сметки за погасяване на този кредит. В мотивите си съдът е посочил, че отпускането на парични средства по банкови кредити се извършва по банкови сметки в банката, предоставила кредита и усвояването на паричните суми чрез изтеглянето им в брой или чрез прехвърлянето на средства по друга банкова сметка и за извършване на разплащания по банков път, следва да е в съответствие с предназначението им. По тези аргументи съдът е приел за неоснователно и възражението, че сумата от 100 000 лева, отпусната на Я. Георгиев по договор за банков кредит от 19.04.2007 г. е разполагаема в пълен размер към 01.01.2009 г. Установил е, че кредитът е отпуснат за "ремонт/реконструкция на недвижим имот, представляващ пристройка към съществуваща вила с РЗП 195 кв. м., състоящата се от приземен, първи и тавански етажи, ведно с 1/2 идеални части от дворно място от 1 000 кв. м. по плана на с. Приселци, общ. Несебър". За обезпечение на кредита е учредена договорна ипотека върху имота. Срокът за погасяването му е до 20.05.2018 г. По силата на договора за кредитополучателя е съществувало задължение за разходване на паричните средства съобразно уговореното предназначение. Според съда кредитът е усвоен по предназначение и регулярно са правени дължимите вноски за неговото погасяване. Твърдението на ревизираното лице, че кредитът е наличен в пълен размер към 01.01.2009 г. сочи за неправомерно поведение и използването за цели, различни от уговорените. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е приел, че се потвърждават констатациите при ревизията, че вноските по банкови сметки са именно за погасяване на този кредит и законосъобразно са определени като разход на ревизираното лице. По отношение на разходите за "Предоставени заеми на трети лица", съдът е установил, че това са направените от лицето парични вноски в предприятието на ЕТ и в дружеството, в което е съдружник. По отношение на допълнителните задължения за ЗОВ за ДОО и ЗО за 2012 г. и 2014 г. съдът е установил, че са определени на основание чл. 6, ал. 8 във връзка с ал. 7 КСО върху окончателен размер на осигурителния доход на Я. Георгиев в качеството му на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО за съответния период, формиран от декларираните доходи и дохода с недоказан произход, определен по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. По тези съображения, съдът е приел, че ревизионният акт в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2012 г. и определените задължителни осигурителни вноски за 2012 г., е законосъобразен. За 2014 г. съдът е установил наличност на парични средства като начално салдо към 01.01. на същата година в размер на 2 008. 59 лева, резултат от признатите при обжалването по административен ред приходи в размер на 25 420 лева за 2013 г. и отмяната на ревизионния акт в тази част. На това основание е намалил задълженията за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и размера на задълженията за ДОО и ЗО. Решението в обжалваната част е неправилно, в частта, в която са потвърдени задълженията за ЗОВ за 2012 и 2014 г. В противоречие с материалния закон съдът е приел, че доходът с недоказан произход, какъвто е установеното превишение на разходите над приходите на Я. Георгиев за 2012 г. и 2014 г., представлява доход от трудова дейност, който се включва в окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице по чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. В закона няма презумпция, по силата на която облагаемият доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК установен в резултат на ревизия проведена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и въз основа на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК да се счита за доход от доход от трудова дейност. По силата на чл. 6, ал. 8 КСО (ред ДВ. бр. 100/2011 г. в сила от 01.01.2012 г.) действаща за периода на 2012 г. и 2014 г. окончателният размер на осигурителния доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, върху декларирания или установен с влязъл в сила ревизионен акт облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 КСО се осигуряват окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 на същата разпоредба, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 КСО. В оспорения ревизионен акт липсват констатации, че установеният облагаем доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК е доход от трудова дейност, поради което този облагаем доход не се включва в годишния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Я. Георгиев относно установените задължения за ЗОВ за 2012 г. за ДОО в размер на 3 374. 88 лева и лихви от 1330. 40 лева и за ЗО в размер на 1516. 80 лева и лихви от 597. 96 лева и за 2014 г. - за ДОО в размер на 428. 46 лева и лихви от 81. 84 лева и за ЗО в размер на 192. 57 лева и лихви от 36. 82 лева, следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон. Спорът следва да се реши по същество като се отмени ревизионният акт в тази част. В останалата част решението е правилно постановено. Основното възражение за незаконосъобразност на установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, което се поддържа и в касационната жалба е за непризнати налични парични средства към 01.01.2009 г. получени от два банкови кредита, отпуснати от ОББ АД през 2007 г. Съдът е изяснил фактите по усвояване на тези кредити чрез събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза и законосъобразно е приел, че твърдението е недоказано. По делото е установено, че първият кредит от 05.03.2007 г. е осчетоводен като получен от търговското предприятие на ЕТ, както и че разходите по погасяването му са разходи на предприятието, поради което не са взети предвид при определяне останалите разходи на физическото лице. По договора по 19.04.2007 г. правилно е прието, че сумата от 100 000 лева не е налична и разполагаема към 01.01.2009 г. тъй като кредитът е усвоен преди този период. Това е потвърждава и от извлечението от банковата сметка, представено по делото, според което наличността по банковата сметка, по която е отпуснат кредита е 232. 01 лева към началото на 2009 г. (л. 329 от делото). След 01.01.2009 г. са установени направени от ревизираното лице парични вноски в брой по банковата сметка за погасяване на този кредит, поради което законосъобразно са определени като разход. По тези съображения решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009, 2012 и 2014 г. се явява правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски, за сумата над 711. 57 лева. На касатора се дължат разноски в размер на 153. 48 лева за двете съдебни инстанции съобразно обжалвания материален интерес, за който се отменя ревизионния акт от общо 315 лева. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 727. 28 лева за осъществена защита юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,