Решение № 5145 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14020/2011 г.

Решение № 5145 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14020/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Русе, против решение № 37/21.09.2011 г., постановено по адм. дело № 305/2011 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отменено решение № ПЕО 124/09.06.2011 г. на директора на РУСО гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 154/01.04.2011 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Петър Кирилов Петров от гр. Русе, чрез пълномощника адв. Мирослав Василев, оспорва жалбата. В писмен отговор и становище по жалбата излага подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отменено по жалба на Петър Кирилов Петров решение № ПЕО 124/09.06.2011 г. на изпълняващия длъжността директор на РУСО гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 154/01.04.2011 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване, а преписката е върната за ново произнасяне съобразно указанията в мотивите на решението. За да постанови този акт съдът е приел, че спорът по делото е свързан с въпроса дали стажа на жалбоподателя през периода от 01.09.1974 г. до 01.09.1984 г. като "завеждащ отдел по математика" към Центъра за ученическо техническо и научно творчество /ЦУТНТ/ - Русе, следва да бъде зачетен като учителски стаж, с оглед прилагане разпоредбите на § 5 ПЗР КСО и в частност на ал. 3, за отпускане на добавка към пенсията в размера, определен в разпоредбата. Според съда в случая неправилно не е отпусната добавка на основание § 5, ал. 3 ПЗР КСО по съображения, че лицето нямало изискуемия според действащата редакция на разпоредбата учителски стаж от 30 години. За да обоснове този извод съдът е приел, че в случая са налице основания за зачитане на стажа на жалбоподателя през посочения период като учителски, съгласно действащата нормативна уредба към периода на полагане на труда. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че със заявление от 08.11.2010 г. Петър Кирилов Петров, ответник в настоящото производство, е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с разпореждане № 8/19.11.2010 г., считано от 01.11.2010 г. му е отпусната такава в минимален размер при зачетен осигурителен стаж от 38 години, 1 месец и 12 дни и възраст 63 години и 2 месеца. С разпореждане № 154/01.04.2011 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО, пенсията на Петър Петров е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, като при същите данни за осигурителен стаж и възраст, пенсията е определена в размер на 440,12 лв.; в мотивите на разпореждането е посочено, че не се зачита за учителски положения стаж през периода от 01.09.1974 г. до 01.09.1984 г. Не се спори също, че през този период Петър Петров е работил на длъжността "завеждащ отдел по математика" към Центъра за ученическо техническо и научно творчество - Русе. Спорът по делото е правен и както правилно е формулиран от първоинстанционния съд е свързан с отговора на въпроса дали стажът на Петър Петров през периода от 01.09.1974 г. до 01.09.1984 г. на посочената длъжност следва да се зачете като учителски стаж, и в тази връзка - дали същият има право на добавката по § 5, ал. 3 ПЗР КСО. Съдът е дал правилен отговор на тези въпроси, като изложените съображения и направените изводи се споделят от настоящия състав на съда. От правна страна, в разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР КСО, в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., е предвидено, че до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1, а в ал. 3 от същия § е предвидено, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 - 3, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,2 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал. 1. В чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ са регламентирани условията, при които осигурителен стаж се зачита за учителски. По отношение на осигурителния стаж придобит преди влизане в сила на НПОС, т. е. преди 01.01.2000 г. /наредбата е обн. ДВ, бр. 21/2000 г./ е приложима разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Предвид това следва да бъде направена преценка дали стажът, положен от Петър Петров през спорния период - от 01.09.1974 г. до 01.09.1984 г., се зачита като учителски стаж съгласно действащата през този период правна регламентация. През посочения период не съществува легално определение за понятието "учителски стаж", такова е въведено с изменението на чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите с ДВ, бр. 40/1991 г. Предвид това правилно първоинстанционният съд е взел предвид, че Петър Петров е бил назначен на длъжността "завеждащ отдел" в Окръжна станция на младите техници /ОСМТ/ - Русе /със заповед № 746/25.07.1974 г., приложена по делото/ на основание т. 2 и т. 3 от Правилника на МНП за подреждане на ръководния, преподавателския и възпитателския персонал от 14.02.1968 г., който е правилникът, издаден на основание чл. 25б, ал. 2 от Закона за народната просвета /обн., ДВ, бр. 218/1948 г., частично изменен с ДВ, бр. 90/1954 г., отм., ДВ, бр. 86/1991 г./, в който е предвидено, че подреждането /назначаване, преместване и уволняване/ на директорския, учителския и помощен персонал се извършва по специален правилник, одобрен от министъра на народната просвета. Предвид липсата на други данни съдът правилно се е позовал на съдържанието на удостоверение № 81/05.05.2011 г., издадено от Център за ученическо техническо и научно творчество - Русе, в което е посочено, че завеждащ отделите в ЦУТНТ /ОСМТА/ са назначавани съгласно Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителските кадри /обн., ДВ, бр. 45/1978 г., отм., ДВ, бр. 60/82 г./. Наред с това, през спорния период е действал Указ № 330 за народната просвета /обн., ДВ, бр. 90/1954 г., отм., ДВ, бр. 86/1991 г., който в раздел II - "Видове учебни и учебно-възпитателни заведения" е регламентирал извънучилищните учреждения, извънкласна и извънучилищна форма, сред които са посочени и станциите, като такава форма, която се създава в помощ на училищата за възпитание на учащите се. В този смисъл, Окръжната станция на младите техници /и агробиолози/, впоследствие преобразувана в Център за ученическо техническо и научно творчество, представлява учебно-възпитателно заведение. През посочения период Петър Петров е осъществявал и преподавателска дейност, като е изпълнил пълната норма за задължителна преподавателска дейност, което е безспорно по делото и е установено от удостоверения № 81/05.05.2011 г. и № 118/08.11.2010 г., и двете издадени от ЦУТНТ - Русе. Не се спори, че същият е отговарял на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че стажът на Петър Петров през спорния период следва да се приеме за учителски и на това основание е отменил оспорения административен акт. В изложения смисъл са постановените по сходни казуси решения на ВАС, шесто отделение по адм. дело № 492/2007 г. и по адм. дело № 9849/2009 г. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение