Решение № 1924 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2024 г.
ВАСШесто отделение26.02.2025 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 718/07.03.2024 г. по адм. дело 38/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА Р. И. С., [ЕГН] от [населено място] да заплати на Дирекция Социално подпомагане Петрич сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 14б от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на Р. И. С., чрез процесуален представител адв. П. Стоянов, против Решение 718 от 07.03.2024 г., постановено по адм. дело 38/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед Д_Е_П-ВС-30/28.11.2023 г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Петрич, с която, на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, е наредено възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/2023 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалвания индивидуален административен акт. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане Петрич, в писмен отговор, депозиран чрез юрисконсулт М. Горова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на разноски двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с неговата цел. В мотивите на проверяваното решение е отразено, че Р. С. и съпругът й са подали заявление за отпускане на целева помощ за отопление по реда на Наредба РД-07-5/16.05.2009 г. на министъра на труда и социалната политика за отоплителни сезони 2022/2023 г. и 2023/2024 г. За отоплителен сезон 2022/2023 г., със Заповед ЗСП/Д-Е-П/7001 от 31.10.2022 г. на директора на ДСП Петрич, на С. е отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво и допълнителни средства за целия отоплителен сезон в общ размер на 623.55 лева. При последваща проверка е установено, че Х. С. ( съпруг на С. ) има регистрация като ЕТ Х. П. , т. е. семейството не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗСП, в относимата редакция, действала към датата на отпускане на целевата помощ. В съставения на 22.11.2023 г. от социални работници в ДСП - Петрич констативен протокол е направено заключение, че С. недобросъвестно е получила целева помощ за отопление и допълнителни средства. Въз основа на горните данни е издадена и процесната заповед, с която е наредено С. да възстанови сумите в общ размер на 623.55 лева, като сбор от целевата помощ в размер на 523.55 лева за отоплителен сезон 2022/2023 г. и сумата от 100 лева изплатени допълнителни средства за същия отоплителен сезон. Заповедта е оспорена по административен ред пред Регионална дирекция за социално подпомагане Благоевград. С Решение 01-РД04-0730/22.12.2023 г., директорът на РДСП Благоевград я е отхвърлил. Първоинстанционният съд е аргументирал теза, че наличието на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП е отрицателна материална предпоставка за отпускане на поисканата социална помощ, а фактът на недекларирането на тази предпоставка, предполага недобросъвестност от страна на декларатора, която се изисква, за да е налице основанието по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, т. е. възстановяване на недобросъвестно получените суми. Решаващият състав е направил извод, че установената по надлежния ред от административния орган недобросъвестност от страна на жалбоподателката, целяща получаване на помощи за отопление по Наредба РД-07-5/16.05.2009 г., е основание за издаване на процесната заповед. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касаторката и нейният повереник за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК, по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за нейната незаконосъобразност. Съгласно чл. 14а от Закона за социалното подпомагане, при сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи или по преценка на директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. За резултатите от проверката длъжностното лице съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекцията "Социално подпомагане". В случай на констатирана недобросъвестност, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ, заедно със законната лихва. В конкретния случай желаната социална помощ се отпуска при условие, че лицата заявители, респективно семействата им, отговарят на допълнителни условия, визирани в чл. 10 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 2 е въведено изискване към датата на подаване на заявлението заявителите да не са регистрирани като еднолични търговци и да нямат участие в търговско дружество. По делото безспорно е установено, че тази отрицателна предпоставка е налице, тъй като съпругът на С. е регистриран в Търговския регистър като ЕТ Х. П. . Първоинстанционният съд правилно е приел, че за процесното правоотношение е ирелевантно дали регистираният едноличен търговец упражнява действително търговска дейност или не. Както вече е посочвала съдебната практика на ВАС, недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. За да е налице недобросъвестност е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или да е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. В хипотезата на чл. 14а от ЗСП, недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти има правно значение само при положение, че е довело до неправомерно отпускане на социалните помощи. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани, респ., ако бяха вярно декларирани, би се стигнало до друг правен извод относно решението на административния орган за отпускането на помощта. За недобросъвестно получена се счита тази социална помощ, на която лицата са нямали право, но са я получили поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. Недобросъвестността на лицето трябва да бъде установена и доказана в хода на административното производство по чл. 14а от ЗСП. В настоящия казус тази недобросъвестност е доказана от административният орган. Знанието на определени факти от значение за отпускане на помощта и съзнателното им недеклариране при наличие на предупреждение за последиците от невярно деклариране представлява недобросъвестно поведение на лицето, което претендира отпускане на социална помощ. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, Р. И. С. следва да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,