Определение по допустимост от 17.06.1993 г. на КС по к. д. № 13/1993 г.
Конституционен съд17.06.1993 г.докладчик Милена Жабинска
Диспозитив
ПРИЕМА за разглеждане искането на Министерския съвет за тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията относно компетентността на Върховния съд да упражнява правомощията на Върховния административен съд при спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите до приемане на новите устройствени и процесуални закони за съдебната власт. КОНСТИТУИРА като заинтересовани страни: Председателския съвет на Народното събрание, Върховния съд, Главния прокурор, Министерство на правосъдието и Висшия адвокатски съвет и им дава възможност в 14-дневен срок да представят писмени становища по исканото тълкуване. ПРИЕМА представените писмени доказателства. Дава възможност на Министерския съвет да обоснове становището си относно смисъла, в които се иска тълкуване на конституционната норма. На заинтересованите страни да се връчат преписи от искането и определението. Председател: Асен Манов
Мотиви
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията. Образувано е по искане на Министерския съвет, взето с решение № 225 от 10 юни 1993 г. Иска се тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията относно компетентността на Върховния съд да упражнява правомощията на Върховния административен съд при спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите до приемане на новите устройствени и процесуални закони за съдебната власт. С искането са представени преписи от съдебни актове на Върховния съд: решения № 94 от 9.04.1992 г. по д. № 44/92 г., 5 чл. състав и № 83 от 1.04.1993 г. по д. № 55/93 г., 5 чл. състав, определения № 341 от 4.01.1992 г. по д. № 307/91 г., 5 чл. състав, № 314 от 4.01.1992 г. по д. № 253/1991 г., 5 чл. състав и № 224 от 18.02.1993 г. по адм. д. № 1868/92 г. Конституционният съд разгледа искането на Министерския съвет съобразно изискванията на чл. 19 от Закона за Конституционен съд. За да бъде валидно сезиран Конституционния съд е необходимо искането да изхожда от органите и лицата, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията. В случая искането е направено от Министерския съвет, които е оправомощен да сезира Конституционния съд. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията даването на задължително тълкуване на Конституцията влиза в правомощията на Конституционния съд. Искане за установяване точния смисъл на дадена конституционна норма от оправомощен правен субект е допустимо по смисъла на чл. 12 ЗКС. Искането на Министерския съвет за тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията е съобразено с изискванията на чл. 17 ЗКС. Направено е в писмена Форма, изложени са съображения за неяснота относно съдържанието на нормата при нейното приложение и е придружено с писмени доказателства за обстоятелствата, върху които се основава. С оглед предмета на делото Конституционният съд приема за заинтересовани страни: Председателския съвет на Народното събрание, Върховния съд, Главния прокурор, Министерство на правосъдието и Висшия адвокатски съвет. На заинтересованите страни трябва да бъде даден 14-дневен срок за представяне на писмени становища по исканото тълкуване. На Министерския съвет трябва да се даде възможност да обоснове становището си в смисъла, в който се иска тълкуване на конституционната норма. По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд
Цитирани разпоредби
7- чл. 12 ЗКС
- чл. 17 ЗКС
- чл. 19, ал. 1 ЗКС
- чл. 125, ал. 2
- чл. 149, ал. 1, т. 1
- чл. 150, ал. 1
- чл. 19